на нашия герой. След половин минута Ловецът беше отново така свободен, както преди един час, когато беше започнал бягството си по склона на планината. Трябваше му съвсем малко време, за да възстанови движението на крайниците си, защото силно стегнатите въжета бяха спрели кръвообращението.
Хитрият Разцепен дъб беше прибягнал до твърдението, че тялото на пленника ще се поддаде по-лесно на заплахите, ако се възстанови естественото му състояние, с единствената цел да се уталожат грозните страсти, развихрени в гърдите на младите му воини. Тази хитрост успя и като разтърка крайниците си, разтъпка краката и се пораздвижи малко, Ловецът скоро възстанови движението на своята кръв и възвърна цялата си физическа сила, като че ли нищо не се беше случвало.
В разцвета на здравето и на силите си хората рядко мислят за смъртта. Така бе и с Ловеца. След като беше вързан тъй безнадеждно и бе имал всички основания да смята, че се намира пред лицето на смъртта, неочакваното освобождение, пълното възстановяване на силите и използването на крайниците му подейства като внезапно възвръщане към живота и го изпълни с надежди, с които вече се бе простил. От този миг всичките му планове се промениха. В това той просто се подчиняваше на природен закон, защото, докато искахме да представим нашия герой като примирен със съдбата, ние бяхме далеч от намерението да го покажем като човек, желаещ да умре.
Щом сетивата на Ловеца отново се изостриха, той се замисли върху различните начини, по които можеше да избегне намеренията на противниците си. И той отново стана разсъдлив, изобретателен и решителен горски скитник, бодър и годен да използва всичките си сили. Промяната беше толкова голяма, че умът му мигновено придоби природната си гъвкавост. И без да помисли вече за примирение, сега той се спираше единствено върху средствата на борбата, която му предстоеше.
Щом го развързаха, индианците образуваха плътен обръч около него, за да му попречат да избяга. И желанието да сломят духа му се засили още повече, когато ясно видяха колко трудно щеше да бъде това. Сега честта на хуроните беше подложена на такова изпитание, че дори жените изгубиха съчувствие към пленника в желанието си да спасят достойнството на своето племе. И приятните, мелодични гласове на девойките изричаха заплахи наред с грубите гласове на мъжете; нещастията на Сумак изведнъж се превърнаха в обида за всяка хуронка.
Веднага щом се вдигна тази глъчка, мъжете се отдръпнаха и дадоха на жените да разберат, че оставят временно пленника в техни ръце. В такива случаи това беше нещо обикновено — жените се постараваха да раздразнят до крайност жертвата със своите подигравки и обиди, а след това неочаквано го предаваха на мъжете в такова душевно състояние, че едва ли можеше да устои на телесните мъки. Пък и групата разполагаше със средства, за да постигне тази цел. Сумак беше прочута със своята свадливост. А освен нея между хуронките се срещаха и други вещици, като например Мечката, натоварени да бдят за приличието и морала, чието нарушение се случва не само у цивилизованите, а и у диваците.
Не е необходимо да се повтаря всичко, което жестокостта и невежеството можеха да измислят за целта, единствената разлика между това избухване на женски гняв и подобните сцени между нас беше във фразеологията — хуронските жени наричаха пленника с имената на най-долните и най-презираните животни, които познаваха.
Но умът на Ловеца беше прекалено зает, за да се разтревожи от обидите на разярените старици; това безразличие увеличи още повече беса им и скоро се изтощиха в яростта си дотолкова, че бяха неспособни да продължат.
Като забелязаха пълното проваляне на този опит, воините се намесиха, за да сложат край на сцената. Това се налагаше още повече, защото се правеха сериозни приготовления да започне истинското измъчване — това, което щеше да постави твърдостта на пленника на изпитание чрез жестоки телесни болки.
Но внезапното и непредвидено съобщение, донесено от един съгледвач — десет-дванадесетгодишно момче, отново спря всички приготовления. Понеже това прекъсване е тясно свързано с развръзката на нашата история, ще го предадем в отделна глава.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Тъй мислиш ти и много люде вече,
защото тъй изглежда отдалече,
но друга жетва тук бе окосена,
не падна тя под сърпа на селяка,
а бе прибрана яростно сред мрака
от щикове с човешка кръв облени.
Не беше по силите на Ловеца да установи какво спря внезапно действията на неприятелите му, докато положението не се изясни от самото развитие на събитията. Той забеляза, че особено жените бяха много развълнувани, а воините стояха опрени на оръжията си и чакаха с достойнство.
Явно бе, че тревога нямаше, от друга страна, обаче не можеше да се разбере с положителност какво беше предизвикало забавянето. Очевидно Разцепеният дъб беше уведомен за всичко и с един знак на ръката си заповяда на кръга от хора да не се разпръсват и всеки да изчака развръзката там, където се намира.
Само минута или две бяха достатъчни, за да се обясни този необикновен и тайнствен застой. Скоро той приключи с пристигането на Джудит във вътрешността на кръга, който веднага се затвори плътно около нея.
Ако бе изненадан от внезапната поява на девойката, понеже знаеше много добре, че разумната Джудит не би могла да разчита на никое от изключенията и отстъпките, правени с такава готовност на слабоумната й сестра, Ловецът бе също тъй удивен и от дрехите, с които пристигна тя. Нямаше и следа от спретнатото и удобно всекидневно облекло, с което се движеше обикновено в гората. То бе захвърлено и заменено с вече споменатата брокатска рокля, която преди известно време бе оказала толкова голямо и магическо въздействие върху красотата й. Но това не бе всичко. Виждала често дамите от гарнизона в празнично облекло и запозната с всички тънкости, девойката се беше постарала да се стъкми така, че всичко да бъде в ред, и не бе допуснала и най-малкото несъответствие, което да открие някой, посветен в тайните на женския тоалет. Главата, краката, ръцете, китките, бюстът и богатите платове и украшения — всичко беше в хармония съгласно тогавашните схващания за женска красота; и целта, към която тя се стремеше — да повлияе върху непросветения разум на диваците, като ги накара да повярват, че гостенката им е високопоставена дама — лесно би могла да бъде постигната сред хора, свикнали да преценяват само по външността.
Освен рядката си естествена красота Джудит притежаваше особено изящество, а от майка си беше наследила достатъчно обноски, за да се държи безупречно. Затова можеше да се каже, че разкошното облекло й отиваше напълно почти във всяко отношение. И в някоя столица хиляди жени биха могли да го носят, преди да се намери такава, на която ярките му цветове, лъскавият атлаз и богатите дантели да отиват повече, отколкото на хубавото същество, което сега красяха.
Резултатът от това появяване не беше предвиден зле. В същия миг, когато се намери сред кръга, изненадата и възхищението, предизвикани от вида й, възнаградиха Джудит заради всичките й страхове от опасността, в която се беше впуснала.
Суровите стари воини нададоха любимото си възклицание „Хау!“ Младите бяха поразени още по-силно, а и жените не останаха назад и открито дадоха израз на задоволство. Рядко невежите горски деца бяха виждали по-красива бяла жена, а колкото до облеклото, пред очите им никога по-рано не беше блестяло толкова великолепие. И най-пъстрите униформи на англичани и французи бледнееха в сравнение с блясъка на този брокат. И докато рядката хубост на девойката засилваше ефекта от краските на облеклото, то също тъй усилваше тази хубост може би повече, отколкото очакваше самата Джудит.
Дори и Ловецът бе изумен, и то както от великолепието на самата девойка, тъй и от нейното
