безразличие към последствията от постъпката й.
При тези обстоятелства всички очакваха посетителката да обясни целта на своето посещение, което за повечето наблюдатели оставаше толкова неясно, колкото и появата й.
— Кой от тези воини е главният вожд? — запита Джудит Ловеца веднага, щом разбра, че се очаква от нея да заговори. — Моята задача е твърде важна, за да бъде съобщена на някой с по-долен ранг. Обяснете най-напред на хуроните какво казах. След това отговорете на въпроса ми.
Ловецът спокойно се подчини, а присъстващите жадно изслушаха превода на първите думи, изречени от това необикновено същество. Въпросът изглеждаше напълно уместен за личност, чийто вид тъй ясно показваше нейната високопоставеност.
Разцепеният дъб отговори и се представи на красивата гостенка така, че да не остави у нея никакво съмнение за положението, което заемаше.
— Вярвам ти, хурон — подхвана Джудит, продължавайки да играе своята роля с твърдост и достойнство, които правеха чест на артистичните й способности; тя се стараеше да вложи в обноските си снизходителната вежливост, забелязана някога у съпругата на един генерал при подобна, но далеч по- приятна сцена. — Вярвам ти, че си главатарят на тази група. Виждам по лицето ти следи от мисъл и разсъдливост. Значи на теб трябва да направя съобщението си.
— Нека Горското цвете говори — отвърна старият вожд вежливо веднага, щом думите на девойката бяха преведени, така че всички да ги разберат. — Ако онова, което ни каже, бъде толкова приятно, колкото хубостта й, то никога не ще напусне ушите ми и аз ще го чувам дълго, след като канадската зима убие цветята и екове в ледове всички езици на лятото.
Това възхищение поласка Джудит; то не само усили нейното самообладание, но подхрани и суетата й. Въпреки желанието си да изглежда сдържана, тя неволно се усмихна, а сетне продължи да действа съгласно плана, който си беше предначертала.
— А сега, хурони — каза тя, — чуйте думите ми. Вашите собствени очи ви казват, че не съм обикновена жена. Няма да твърдя, че съм кралицата на тая страна — тя е далеч оттук. Но освен нея под могъщото владичество на нашия крал има много знатни дами и една от тях съм аз. Не ще ви обяснявам повече сана си, защото и без това няма да го разберете. Но трябва да вярвате на очите си. И като се вслушате в думите ми, ще разберете, че чувате един човек, който може да бъде ваш приятел или враг, според това, как ще се отнесете вие с него.
Тези думи бяха произнесени добре, с подходящо държане и твърдост, наистина изненадваща, ако се вземеха предвид всички обстоятелства в случая. Макар и просто, те бяха преведени точно на индиански диалект и посрещнати с почитание и сериозност, които предвещаваха добър успех за девойката.
Но не е лесно да се разберат подбудите, които ръководят действията на индианците. Изпълнена с надежда и със съмнения, Джудит нетърпеливо чакаше отговора.
Разцепеният дъб бе опитен оратор и позабави малко отговора си само защото тъй налагаха схващанията за индианската вежливост; този особен народ смяташе, че по тоя начин се засвидетелства почит към събеседника, като му се показва, че думите му са били преценени добре.
— Моята дъщеря е по-красива от дивите рози на Онтарио. Гласът й е приятен за ушите като песента на славейчето — отвърна предпазливият и лукав вожд, който единствен от цялата група не беше напълно измамен от разкошния и необичаен вид на Джудит и у когото съмнението бе будно, дори когато се удивяваше. — Колибрито не е много по-голямо от пчелата, но перушината му е пъстра като опашката на паун. Понякога Великият дух облича твърде малки животни в твърде ярки облекла. Но той покрива елена с груба козина. Тези неща не могат да бъдат разбрани от простите индианци, които схващат само онова, което виждат и чуват. Без съмнение моята дъщеря има много голям вигвам някъде около езерото. Но поради своето невежество хуроните не са го намерили.
— Казах ти, главатарю, че ще бъде безполезно да обяснявам каква съм и къде живея, защото не ще го разберете Вие трябва да вярвате само на очите си. Какви червенокожи сте, ако не можете да виждате? Одеянието, което нося, не е от плат за обикновени жени, а с такива украшения се кичат само съпругите и дъщерите на белите вождове. Но чуй сега защо дойдох сама сред хората ти и изслушай каква е мисията, която ме доведе тук. Англичаните, също както хуроните, имат млади мъже, и при това много. Знаете отлично това.
— Англичаните са многобройни като листата на дърветата! Всеки хурон знае и чувства това.
— Разбирам те, главатарю! И ако бях довела със себе си отряд, щях да причиня тук неприятности. Моите млади воини и твоите млади воини щяха да се гледат враждебно, особено ако моите млади хора видеха, че този бледолик е вързан за мъчение. Той е голям ловец и много обичан във всички гарнизони наблизо и надалеч. Заради него щеше да се завърже битка и пътеката на ирокезите обратно към Канада щеше да се облее с кръв.
— По нея вече има толкова кръв — отвърна главатарят мрачно, — че заслепява очите ни. И моите млади хора виждат, че е само хуронска.
— Без съмнение, но още повече хуронска кръв щеше да се пролее, ако бях дошла, заобиколена с бледолики. Аз обаче съм чувала за Разцепения дъб и помислих, че ще бъде по-добре да го изпратя с мир в неговото село, за да остави там жените и децата си. И ако след това пожелае да дойде за нашите скалпове, ние ще го посрещнем. Той обича животни, направени от слонова кост, и малки пушки. Виж, донесла съм със себе си от тях, за да му ги покажа. Аз съм негов приятел. След като сложи тази неща при другите си имущества, той ще потегли за селото си, преди някой от моите млади хора да може да го настигне и после ще покаже на хората си в Канада какви богатства могат да дойдат да търсят тук сега, когато нашите Големи бащи отвъд Соленото езеро са си изпратили един на друг бойната секира. А аз ще отведа със себе си този голям ловец, от когото имам нужда, за да снабдява с дивеч дома ми.
Джудит, която беше достатъчно запозната с индианската фразеология, се стараеше да изразява мислите си образно, за да бъде разбрана най-лесно от тези хора и успя в това дори повече, отколкото очакваше. Ловецът превеждаше напълно добросъвестно и с още по-голяма готовност, защото девойката грижливо избягваше да произнесе каквато и да било лъжа — дан, която тя плащаше на отвращението на младия човек към измамата, смятана от него за подлост, недостойна за културен човек.
Предлагането на двата останали слона и на споменатите по-рано пистолети, единият от които беше напълно негоден след неотдавнашното произшествие, предизвика истинска сензация сред хуроните, но Разцепеният дъб го посрещна студено въпреки силното задоволство, с което предишния ден бе открил вероятното съществуване на животно с две опашки.
С една дума, този хладнокръвен и хитър индианец не можеше да бъде залъган тъй лесно, както хората си. И с честност, която на половината цивилизован свят би се сторила престараване, той отказа да приеме откупа, защото не желаеше да изпълни условията на дарителката.
— Нека моята дъщеря запази двуопашатите си свини, за да ги изяде, когато месото стане оскъдно — отвърна сухо той, — а също и малката пушка с две дула. Хуроните ще убиват сърни, когато са гладни, те имат дълги пушки, с които воюват. Сега този ловец не може да напусне младите ми хора, те искат да узнаят дали той е толкова храбър, колкото се хвали.
— Отричам това, хурон — прекъсна го Ловецът разгорещено, — да, решително го отричам, защото противоречи на истината и разума. Никой не ме е чувал да се хваля и няма да ме чуе, пък макар и да ме одерете жив и след това да изпечете оголеното ми месо с вашите адски жестокости. Може да съм нещастен и ваш пленник, но самохвалството не ми е присъщо.
— Младият бледолик се хвали, че не е самохвалец — отвърна хитрият вожд, — възможно е той да е прав. Чувам песента на една необикновена птица. Тя има много пъстри пера. Никой хурон не е виждал по- рано такива пера! Червените мъже биха се срамували да се завърнат в селата си и да кажат, че са пуснали пленника си заради песента на тази необикновена птица, а да не могат да назоват дори името й. Те не знаят дали е славейче, или дрозд. Това ще бъде голям позор; племето вече не ще разрешава на младите ми хора да скитат из горите, без да взимат със себе си своите майки, които да им казват имената на птиците!
— Можеш да запиташ за името ми вашия пленник — отвърна девойката, — казвам се Джудит. И птиците с пъстри пера имат имена.
— Не — отвърна лукавият хурон на сравнително добър английски език, като поиска да приложи отново отдавна изпитваната хитрост. — Няма питам пленник. Той изморен, трябва да почива. Ще питам моя дъщеря със слаб ум. Тя говори истина… Ела, дъще, отговаряй. Твое име Хети?
