една такава бърза и тясна река, без да вдигнат шум, който неминуемо би привлякъл вниманието на индианците. Каквито и скитници да имаше в околността, те щяха да се придържат близо до реката или езерото; но речните брегове на много места бяха мочурливи, криволичеха и дотолкова бяха обрасли с храсталаци, че човек можеше да се движи и денем по тях, без особена опасност да бъде забелязан. Ето защо може би трябваше да се страхуват повече от ушите, отколкото от очите на неприятелите, особено докато се намираха в ниския и тесен участък на реката, покрит със свод от листа.
— Това място е подходящо за поставяне на капани и е скрито от любопитните погледи много по-добре, отколкото езерото, но аз никога не идвам насам, без да си осигуря начин за връщане — продължи странният старец. — А с теглене това става по-лесно, отколкото с гребане. В този, миг котвата се намира не в реката, а в самото езеро. Ето и въжето, което, както виждате, ще ни помогне да се притеглим до нея. Без такава помощ измъкването на сал като този срещу течението би било непосилна работа за две ръце. Имам и нещо като макара, която при нужда улеснява тегленето. А Джудит умее да си служи със задното весло толкова добре, колкото и аз, и когато не сме заплашени от врагове, за нас не представлява особена мъчнотия да се измъкнем от реката.
— Но какво ще спечелим, ако променим сегашната си позиция, мастър Хътър? — запита Ловецът твърде сериозно. — Тук маскировката е добра, а вътрешността на кабината би могла да се превърне в здраво укрепление. Струва ми се, че скрити зад такива стени, можем да отбием двадесет мингоси.
— Виждал ли сте някога толкова широка водна площ, както нашето езеро, преди да дойдете тук с Хари?
— Не бих могъл да твърдя, че съм виждал — отвърна скромно Ловецът. — Младостта е времето, когато човек се учи. И съвсем не искам да издигам глас в съвета, преди този глас да е подкрепен от опитност.
— Добре, тогава ще ви обясня неизгодността да се води бой от тази позиция и преимуществата, ако се излезе в езерото. Тук, както виждате, диваците, ще знаят накъде да насочват всеки свой изстрел и твърде безразсъдно би било да се надяваме, че някои от куршумите няма да проникнат през цепнатините между гредите. Ние пък, от друга страна, ще имаме срещу себе си гората, без каквато и да, било определена цел. А тук не сме запазени и от пожар, защото кората на покрива над главите ни малко се отличава от подпалки. Освен това и „замъкът“ може да бъде споходен и ограбен в мое отсъствие и цялото ми имущество — разнебитено и унищожено. А измъкнем ли се веднъж в езерото, там можем да бъдем нападнати само с лодки или салове, ще се намираме в изгодно положение спрямо неприятелите си и с помощта на „ковчега“ ще можем да защитаваме „замъка“.
— Добре, приятелю Том — извика Хари, — щом като трябва да се местим, тогава колкото по-скоро тръгнем, толкова по-бързо ще разберем дали и занапред ще използваме скалповете си като нощни шапчици, или не.
Никой не оспори това съвършено правилно предложение. След кратки предварителни обяснения тримата мъже се заеха сериозно да приведат в движение сала. Бързо извадиха леките клинове, с помощта на които той бе залостен, а когато почнаха да теглят въжето, тежкият сал бавно се подаде от своето скривалище. Щом се освободи от клоните, той беше грабнат от течението на реката и отнесен твърде близо до западния бряг.
Когато чуха шумоленето на клоните при допирането на кабината в храстите и дърветата от западния бряг, всички на сала изтръпнаха. Защото никой не знаеше кога и къде можеше да се появи някой скрит, кръвожаден неприятел. А навярно и слабата светлина, която все още проникваше оскъдно през надвисналия свод от листа или си пробиваше път през тясната пролука над течението на реката, също усилваше впечатлението, че опасността е близка, защото тази светлина стигаше едва за да могат да се видят околните предмети, но не бе достатъчна, за да се доловят всички очертания. Макар слънцето да не беше напълно залязло, преките му лъчи вече не огряваха долината; вечерните краски бяха почнали да се трупат около предметите, разположени на открито, и още по-тъмни и по-мрачни ставаха онези, които се намираха сред сенките на гората.
Но нищо не прекъсна движението на сала и понеже мъжете продължаваха да дърпат въжето, „ковчегът“ непрестанно напредваше. Необичайната ширина не му позволяваше да затъва дълбоко, ето защо и съпротивлението на водата, която бързо течеше в обратна посока, не беше много голямо. Освен това благодарение на опита си Хътър бе взел предохранителни мерки — те биха направили чест на всеки моряк и напълно отстраняваха всички пречки или препятствия, които инак неминуемо биха възникнали при острите завои на реката. При спускането на „ковчега“ по течението Том беше хвърлял по средата на реката тежки камъни, привързани към въжето на котвата. Така той беше образувал междинни котви, всяка от които се съпротивяваше на течението благодарение на хвърлената преди нея докато се стигнеше до първата, която получаваше „поддръжка“ от котвата или четирирогата кука, спусната далече в езерото. Благодарение на този способ сега „ковчегът“ плаваше далеч от крайбрежните храсталаци, в които инак неизбежно би се закачал при всеки завой и би предизвиквал затруднения, които Хътър мъчно би могъл да преодолее сам.
Подпомогнати от тази предвидливост и подтиквани от страха да не бъдат открити, Плуващият Том и двамата му яки приятели дърпаха сала напред с най-голямата бързина, която би издържало въжето. При всеки завой на реката те изтегляха от дъното по един камък и посоката на сала се изменяше към следващия. Тъй Хътър се движеше по своя канал, маркиран от шамандури — както би се изразил някой моряк — и от време на време подканваше тихо и предпазливо приятелите си да увеличат своите усилия, а друг път, когато това се наложеше, предупреждаваше да ги поотслабят, защото в дадени моменти прекалените старания можеха да създадат опасност за всички.
При все че бяха свикнали с живота в гората, неприветливият мрак на потъналата в сенки река увеличаваше неприятното чувство, което изпитваше всеки от тях. И когато „ковчегът“ стигна до първия завой на Съскуихана и очите им съзряха блясъка на просторната езерна шир, всички почувстваха облекчение, макар никой да не бе склонен да признае това открито. Там те вдигнаха последния камък от дъното и въжето остана опънато право към четирирогата котва, която, както им обясни Хътър, бе спусната извън обсега на речното течение.
— Свърши се най-сетне! — възкликна Хари. — Там е вече светло и скоро ще имаме възможност да видим враговете си, ако ни е съдено да имаме работа с тях.
— Това не можеш да кажеш нито ти, нито който и да било друг — изръмжа Хътър. — Няма място по- подходящо за засада от брега около началото на оттока. И най-съдбоносна за нас ще бъде минутата, когато минем край тези дървета, за да излезем в открити води, защото това място ще даде на неприятеля ни прикритие, а нас ще лиши… Джудит, дъще, зарежете с Хети кормилото и влезте в кабината; и бъдете благоразумни — не показвайте главите си по прозорците, защото онези, които ги видят, няма да седнат да хвалят красотата им… А ние самите, Хари, ще влезем сега във външната стая и ще теглим въжето през вратата. Там поне ще бъдем в безопасност, ако се случи някоя изненада… Приятелю Ловец, понеже тук течението е по-слабо и ние двамата с Хари сме достатъчни, за да дърпаме въжето, ти се движи от прозорец на прозорец, но не подавай глава навън, ако скъпиш живота си. Никой не знае къде и кога ще се явят нашите съседи.
Чувството, с което Ловецът се подчини, нямаше нищо общо със страха, но бе наситено с напрежение и интерес към едно съвсем ново и крайно вълнуващо положение. Сега той се намираше за пръв път в живота си в съседство с неприятели — или поне имаше всички основания да смята така, а към това се прибавяше и цялото напрежение, като се имат предвид индианската хитрост и коварство.
Когато той зае мястото си до прозореца, „ковчегът“ тъкмо минаваше през най-тясната част на реката — място, отдето всъщност можеше да се каже, че реката започва, и където дърветата буквално се преплитаха и образуваха над нея арка от зеленина — явление може би толкова свойствено и присъщо за тая страна, колкото е присъщо за Швейцария реките буквално да изтичат от глетчерите.
„Ковчегът“ тъкмо минаваше през последната извивка на този вход от зеленина, когато Ловецът, изследвал внимателно всичко, което можеше да се види от източния бряг на реката, прекоси стаята, за да погледне през отсрещния прозорец към западния бряг. И той пристигна при този отвор тъкмо навреме, защото, щом доближи лице до една цепнатина, пред очите му се изпречи гледка, която наистина можеше да разтревожи всеки тъй млад и неопитен часовой.
Над водата бе надвиснало като дъга младо дърво, израсло най-напред наклонено към светлината и впоследствие превито от тежестта на снеговете — нещо, което се случва често в американските гори. На
