принуждават. Ти, както спомена, имаш дъщери и хубостта на едната от тях няма равна на себе си по цялата граница независимо от това, какво е поведението й. Що се отнася до бедната Хети, тя си е Хети Хътър и човек едва ли може да каже нещо повече за нещастното същество. Ако държането на Джуд бе като външността й, бих я поискал за жена.
— Виждам, Хенри Марч, че не си приятел, на който може да се разчита в тежки моменти. И предполагам, че и спътникът ти разсъждава като теб — отвърна старецът с известно достойнство. — Добре, тогава ще се уповавам само на себе си.
— Ако сте разбрал от думите на Хари, че той е с намерение да ви изостави — каза Ловецът сериозно и просто, а това подсилваше още повече неговата убедителност, — то струва ми се, грешите, както съм сигурен, че се лъжете и по отношение на мен, предполагайки, че бих го последвал, ако той излезе толкова подъл да изостави в такава нужда едно близко семейство. Дойдох при това езеро, мастър Хътър, за да се срещна с един приятел, и бих желал той да бе вече тук. Но тъй като не се съмнявам, че утре до залез слънце ще пристигне, то ние ще имате в подкрепа още една пушка — наистина неопитна като моята, трябва да призная това, но пушка, която толкова често е доказвала годността си срещу едър и дребен дивеч, че бих гарантирал и за действието й срещу хора.
— Значи мога да разчитам, че вие ще подкрепите мен и дъщерите ми, Ловецо? — запита старецът с бащинска загриженост на лицето.
— Можете, Плуващи Том, ако ми позволите да ви наричам така — тъй както брат защитава сестра си, съпругът — жена си, и годеникът — своята любима. При опасното положение, в което сте изпаднал, можете да разчитате на мен при всички беди; а мисля, че Хари би изневерил и на характера, и на желанията си, ако не ви помогне.
— Той ли? — извика Джудит, като подаде хубавото си лице от вратата. — Неговият характер е припрян като името му и той ще побегне веднага, щом подуши, че красивата му външност се намира в опасност. Нито „старият Том“, нито „момичетата“ му ще разчитат много на мастър Марч сега, когато го познават; но те ще се уповават на вас, Ловецо, защото вашето честно лице и честна душа ни говорят, че ще изпълните онова, което обещаете.
В тия думи се криеше може би толкова престорена язвителност към Хари, колкото и искреност. Във всеки случай те не бяха изречени с безразличие. Красивото лице на Джудит достатъчно ясно доказваше, че е така и ако, докато то бе обърнато към Хари, на гузния Марч се стори, че никога не е виждал в него по- силно презрение — чувство, на което хубавицата беше склонна да се отдава, сега същото лице изразяваше изключителна женственост и нежност, щом пленителните сини очи се извърнаха към спътника му.
— Остави ни на мира, Джудит! — заповяда Хътър строго още преди някой от младите мъже да успее да отговори. — Остави ни! И не се връщай, докато не бъдат готови дивечът и рибата… Това момиче се разглези от ухажванията на офицерите, които идват понякога насам, мастър Марч, и вярвам, че ти няма да се обидиш от глупавите й приказки.
— Никога не си казвал по-верни думи, стари Томе — отвърна Хари, жегнат от забележката на Джудит. — Тези хлапаци от гарнизона я развалиха с дяволските си езици! Вече не искам да знам за Джудит и скоро ще почна да обожавам сестра й, която напоследък ми се харесва много повече.
— Радвам се, като чувам това, Хари, и виждам от него, че си започнал да поумняваш. Хети би била много по-вярна и разумна другарка в живота, отколкото Джуд и много повече може да се очаква, че ще се вслуша в ухажването ти, докато, страхувам се, офицерите объркаха главата на сестра й.
— Никой не би могъл да си пожелае по-вярна съпруга от Хети — каза Хари със смях, — макар да не гарантирам, че ще бъде и най-разумната. Но както и да е. Ловецът не се излъга в мен, като ти каза, че ще остана на поста си. Не ще те изоставя тъкмо сега, чичо Том, независимо от това, какви са чувствата или намеренията ми спрямо твоята по-голяма дъщеря.
Сред познатите си Хари беше прочут със своето безстрашие и Хътър изслуша обещанието му с нескрито задоволство. Голямата физическа сила на Бързия представляваше значителна подкрепа дори само за движението на „ковчега“, а колко по-ценна би била тя при ръкопашните боеве, които не бяха рядкост в горите. И едва ли някой командир, притиснат здраво от неприятеля, би се зарадвал повече от вестта за пристигането на подкрепления, отколкото тоя опитен пограничен жител, когато разбра, че могъщият му помощник не ще го напусне. Само допреди минутка Хътър на драго сърце бе готов да се примири е опасността и да я ограничи, предприемайки изключително отбранителни действия. Ала щом се почувства в известна безопасност, неспокойният човешки дух го изкуши да се замисли за пренасяне на войната върху територията на неприятеля.
— И двете страни26 предлагат големи награди за скалпове — забеляза той е мрачна усмивка, в която пролича както силното изкушение, което изпитваше, тъй и желанието му да си даде вид, че не намира за съвсем удобно да се печелят пари по начин, който внушава отвращение у всички цивилизовани хора, дори когато го възприемат. — Може би не е право да се взима злато заради човешка кръв и все пак, щом като хората и без това са тръгнали да се избиват едни други, не е голямо зло към плячката да се прибавят и няколко парчета кожа. Какво смяташ за това, Хари!
— Че много грешиш, като наричаш изобщо дивашката кръв човешка, старче. Аз не правя голяма разлика между скалпа на червенокож и ушите на вълк и бих взел на драго сърце пари както за едното, тъй и за другото. Виж, друг е въпросът с белите, защото те чувстват естествено отвращение към това да бъдат скалпирани, докато вашите индианци с готовност бръснат главите си със своите ножове и оставят само един кичур коса, като че ли за предизвикателство — да бъде хванат и отрязан.
— Ето това се казват мъжки думи; аз още отначало си знаех, че е достатъчно да те привлечем на наша страна, и ще имаме и сърцето, и ръката ти — отвърна Том, изгубил цялата си сдържаност, щом се увери отново в настроението на своя приятел. — От това нападение може да излезе нещо повече, отколкото са очаквали самите те. Ловецо, аз съм убеден, че и ти мислиш като Хари и не правиш разлика между парите, спечелени по този начин, и парите, добити от лов или траперство.
— Не, не мисля и не бих желал да мисля така — отвърна младият човек. — Не съм способен да скалпирам. Ще те подкрепям и на „ковчега“, и в „замъка“, и в лодката или в гората, старче. Но не ще погубя човешкото у мен, като си служа със средствата, отредени от природата за друга раса. Ако на теб и Хари е хрумнало да печелите по този начин злато от Колонията, вървете тогава да го търсите и оставете мен да се грижа за жените. Колкото и много да се различавам от вас двамата по отношение на склонностите, неприсъщи за белия човек, то все пак всички ще сме съгласни, че дълг на силния е да се грижи за слабия, особено когато слабият е от онзи пол, който природата е отредила да бъде покровителстван и утешаван от мъжа и от неговата благост и сила.
— Ето, Хари, това е урок, който трябва да научите наизуст и да прилагате на дело! — чу се откъм кабината сладкият, но въодушевен глас на Джудит, доказателство, че беше подслушвала всичко, изречено до този момент.
— Стига, Джудит! — извика баща й сърдито. — Прибери се вътре. Ние говорим за веща, които една жена не бива да чува.
Все пак Хътър не отиде да се увери дали тя го беше послушала, а понижи малко глас и продължи да говори.
— Младият човек има право, Хари — каза той. — Може да оставим децата под негови грижи. Прочее ето каква е идеята ми и ти, мисля, ще се съгласиш, че е разумна и правилна. На брега има голяма група диваци; и макар да не го казах преди малко пред момичетата — защото те са милостиви и могат да попречат тъкмо когато трябва да се върши истинска работа — между червенокожите има жени. Разбрах това по следите от мокасини; и възможно е в края на краищата те да се ловци и да са били далеч от племето си толкова дълго, че да не знаят нищо от войната или за наградите, обявени за техните скалпове.
— Но защо тогава, стари Томе, още с първия си поздрав се опитаха да ни прережат гърлата?
— Не знам дали намеренията им са били толкова кръвожадни. За индианеца е естествено и присъщо да устройва засади и изненади. Затова без съмнение те имаха намерение най-напред да нахълтат в „ковчега“ и след това да кажат какво искат. А това, че после, разочаровани, стреляха срещу нас — то си е в реда на нещата и аз не му отдавам голямо значение… Пък и колко често са опожарявали колибата ми или крали капаните, или дори стреляли срещу мен — и то през съвсем мирни времена?
— Да, съгласен съм, че тези главорези вършат такива неща, и ние ще им платим със съвършено същата монета. Прочее думите ти са прави, защото индианците положително не биха взели със себе си на война
