език и решителността в обноските бяха две от най-ценните качества на това грубо същество, у което семената на едно по-добро възпитание като че непрекъснато се стремяха да си пробият път нагоре, задушавани от плодовете на живота, през който тежката борба за съществуване и безопасност бе загрубила чувствата и ожесточила характера.
Когато се намери на предната част на сала, той си даде вид, че иска да смени Ловеца от греблото и му нареди да заеме неговото място при кормилото. В резултат на тази смяна старецът и Хари отново останаха сами, а младият човек бе отпратен на другия край на „ковчега“.
Когато Ловецът стигна до новия си пост, Хети беше изчезнала и за известно време той направляваше сам бавно плаващия сал. Но не мина много и от кабината излезе Джудит, сякаш с намерение да прояви дължимото внимание към непознат, който се беше поставил в услуга на нейното семейство. Звездната светлина бе достатъчна, за да могат да се различават поне близките предмети, и за младия човек не бе трудно да открие, че в сияещите очи на девойката имаше нежност, когато те срещнаха неговите. Дългите гъсти коси засенчваха одухотвореното й, но все пак кротко лице и го правеха още по-прекрасно в този час — както розата е най-красива сред сенките и контрастите на собствените си листа.
В горите няма много формалности при започване на разговорите. А поради възхищението, което будеше у всички, Джудит бе придобила умение да завързва разговор с лекота и при все че това не достигаше у нея до дързост, то в никакъв случай не прибавяше към нейните чарове плахата свенливост, която поетите особено обичат да възпяват.
— Струваше ми се, че ще умра от смях, Ловецо — подхвана хубавицата внезапно, но кокетно, — като видях само как оня индианец цамбурна в реката. При това беше красив дивак — девойката винаги изтъкваше хубостта, сякаш тя бе особена заслуга. — И все пак не ми остана време да поспра, за да видя дали боите му ще се разтворят във водата, или не.
— А пък аз помислих, че червенокожите ще ви убият с оръжията си, Джудит — отвърна Ловецът. — Извънредно опасно бе за една жена да излезе лице с лице срещу цяла дузина мингоси.
— Това ли накара и вас да изскочите от колибата въпреки пушките им? — запита девойката и в гласа й прозвуча повече искрена заинтересованост, при все че инак държането й беше съвсем безразлично — резултат от доста упражнения и от вродена ловкост.
— Мъжете не могат да гледат жени в опасност, без да им се притекат на помощ. Това го знаят дори и мингосите.
Тези думи бяха изречени с толкова външна непринуденост и вътрешна чистосърдечност и Джудит ги възнагради с толкова сладка усмивка, че дори Ловецът, който гледаше с известно предубеждение на девойката поради думите на Хари за нейното лекомислие, почувства чара й, при все че половината от подкупващата му привлекателност се губеше поради слабата светлина. Това тутакси породи някакво особено доверие помежду им и когато разговорът продължи, у Ловеца беше изчезнало ясното съзнание за характера на тази горска кокетка.
— Виждам добре, че сте човек на делата, а не на думите, Ловецо — продължи хубавицата, сядайки близо до мястото, гдето беше застанал той, — и отсега предвиждам, че ще станем много добри приятели. Бързият Хари има дълъг език и макар че е гигант, говори повече, отколкото върши.
— Марч е ваш приятел, Джудит, а когато не са заедно, приятелите трябва да говорят добре един за друг.
— Ние знаем колко струва приятелството на Хари. Остави го да върши всичко, каквото поиска, и той е най-добрият момък в Колонията, но почнеш ли да му противоречиш, той вече е господар на всичко около себе си освен на самия себе си. Аз не обичам много Хари, Ловецо; и бих могла да кажа с доста голяма положителност, че ако истината би излязла наяве и приказките му по мой адрес се повторят, то ще излезе, че и неговото мнение за мене не е по-добро от моето за него.
Последните думи бяха произнесени с известно смущение и ако събеседникът на девойката беше по- обигран, би забелязал по извърнатото встрани лице, по нервното движение на красивия малък крак и по други белези, че по някаква необяснима причина мнението на Марч не й беше толкова безразлично, колкото се стараеше да изкара тя. Дали това не бе нищо повече от обикновена женска суетност, която е жива дори тогава, когато жените се стремят изобщо да не проявяват чувствителност, или пък произлизаше от дълбоко внедреното у нас съзнание за правда и неправда, благодарение на което можем да различаваме доброто от злото, ще стане ясно на читателя в по-нататъшните страници на повестта. Ловецът бе смутен. Той добре си спомняше за жестоките обвинения на подозрителния Марч. И при все че не искаше да попречи на ухажванията на своя приятел, като възбуди негодувание срещу него, от друга страна, езикът му никак не умееше да лъже. И бе наистина трудно да отговори, без да каже повече или по-малко, отколкото желаеше.
— Марч говори, както си знае, за всичко на тоя свят — и за приятелите, и за враговете си — отвърна бавно и предпазливо Ловецът. — Той е от онези хора, които казват, каквото им дойде на езика, а често пъти то се различава от онова, което биха казали, ако си дадат труд да помислят. А ето делауерите, Джудит, са хора, които разсъждават и размишляват. Постоянните опасности са ги направили благоразумни и край огъня на техния съвет бъбривите езици не се гледат с добро око.
— Струва ми се, че езикът на Марч е прекалено бъбрив, когато започне да одумва Джудит Хътър и сестра й — каза девойката и се изправи с безразличие и презрение. — Доброто име на млади жени е приятна тема за някои, конто не биха посмели да си разтварят толкова широко устата, ако имаха насреща си брат на тия девойки. На мастър Марч може да се струва забавно да ни одумва, но рано или късно той ще се разкайва!
— Е, Джудит, прекалено сериозно взимате тая работа. На първо място Хари никога не е прошепвал дори и сричка срещу доброто име на Хети.
— Разбирам, разбирам — прекъсна го буйно Джудит. — Аз съм единствената, която той намира за подходящо да хули с отровния си език! Наистина, Хети… Клетата Хети! — продължи тя и гласът й се понижи до тихи и глухи тонове, които замираха почти още при изговарянето. — Да, тя е извън и над обсега на коварните му злословия! Клетата Хети! Не е имало на земята по-чисто същество от Хети Хътър, Ловецо.
— Вярвам… да, мога да повярвам, Джудит. И от сърце се надявам, че същото може да се каже и за нейната хубава сестра.
В гласа на Ловеца се чувстваше ласкава искреност и тя трогна Джудит; и намекът за нейната хубост не намали това въздействие върху девойката, която много добре знаеше и сама силата на своя чар. Ала тихият глас на съвестта все пак не беше замлъкнал напълно в нея и й подсказа отговора, който тя даде, след като се позамисли малко.
— Предполагам, че Хари е подхвърлил някои от подлите си намеци за хората от гарнизона — каза тя. — Той знае, че те са хора от по-добро общество и никога не е в състояние да прости някому, че представлява нещо, което той чувства сам, че никога не ще бъде.
— Да оставим настрана кралските офицери, Джудит, защото Марч няма склонност към такова поприще. Но ако погледнем нещата както са си, защо един ловец на бобри да не бъде почитан също тъй, както се почита губернаторът? Щом като заговорихте сама за това, не ще откажа: наистина той се оплакваше, че вие, девойка със скромно потекло, сте често в компанията на червените куртки и копринените шарфове. Но тогава в него говореше ревността и, струва ми се, той скърбеше за своите мисли тъй, както майката би скърбила за собственото си дете.
Може би Ловецът не съзнаваше изцяло значението на онова, което бе казал така сериозно. Но положително е едно, че той не забеляза червенината, която обагри цялото красиво лице на Джудит, нито пък откри непреодолимата болка, която само за миг по-късно замени руменината с мъртвешка бледност.
Минута или две протекоха в пълно мълчание и плясъкът на водата беше единственият доловим звук. След това Джудит стана и почти конвулсивно сграбчи ръката на Ловеца.
— Ловецо — каза тя бързо, — радвам се, че ледът между нас се разчупи. Казват, че внезапните приятелства водели до дълги вражди, но аз не вярвам това да се случи с нас. Не знам как да го обясня, но вие сте първият мъж, който няма желание да ме ласкае, няма желание да ме погуби, който не ми е скрит враг. Не ми се сърдете и не споменавайте за това пред Хари, а някога ние ще поговорим пак.
И като пусна ръката му, девойката изчезна в колибата и остави смаяния млад човек, застанал до кормилото неподвижно като някой от боровете на хълма. Мислите му го бяха погълнали дотолкова, че преди
