извезани със свила. Обаче не беше военна, а част от облеклото на по-състоятелен гражданин от времето, когато обществените класи строго бяха държали на облеклото.
Когато Ловецът разтвори и вдигна това палто, за да го разгледат, Чингачгук не можа да сдържи един вик на задоволство. Защото въпреки цялото си придобито самообладание индианецът бе поразен от блясъка на тая великолепна странна дреха. Ловецът бързо се извърна и за миг погледна приятеля си неодобрително при тази проява на слабост от негова страна, а след това заговори сякаш на себе си, както правеше винаги, когато неочаквано го завладееше някое силно чувство.
— Това му е присъщо… да, присъщо е на един червенокож да обича накитите и не бива да го укоряваме за това. А и дрехата е наистина необикновена; изключителните вещи предизвикват изключителни чувства. Мисля, че това ще стигне, Джудит, защото едва ли някое индианско сърце в цяла Америка би устояло на цветове и на блясък като тия. Ако тази дреха е била шита за баща ви, вие с право сте наследила от него добрия си вкус.
— Тази дреха не е била правена за татко — бързо отвърна девойката, — тя е много дълга, а татко е нисък и широкоплещест.
— Имало е много сукно, а и свилата тогава е била евтина — отвърна Ловецът със свойствения си тих и весел смях. — Змия, тази дреха е правена за човек е твоя ръст и бих искал да я видя на раменете ти.
Чингачгук на драго сърце се съгласи да я опита и хвърли настрана грубия и износен жакет на Хътър, за да облече дрехата, предназначена на времето си положително за някой благородник. Промяната наистина беше смешна. Но тъй като на мъжете рядко прави впечатление комичността в собствения им вид и още по- малко в държането им, то делауерът се залови да изследва с голям интерес тази промяна в малко огледало, пред което Хътър беше навикнал да се бръсне. В този миг индианецът мислеше за Вах-та!-вах и в интерес на истината сме длъжни да кажем, макар това да противоречи малко на строгия характер на един воин, че много му се искаше тя да го види именно сега.
— Сваляй я, Змия, сваляй я! — подхвана непреклонният Ловец. — Такива дрехи ти приличат толкова малко, колкото биха приличали и на мен. На теб подхождат най-добре шарките по тялото и соколовите пера, наметалата и вампума, а на мен — кожени дрехи, груби гамаши и здрави мокасини. Казвам мокасини, Джудит, защото, макар да съм бял, при живота си сред лесовете трябваше да привикна с някои както по- практични, тъй и по-евтини неща.
— Не виждам защо някой да не може да носи червена дреха, както я носят другите, Ловецо — отвърна девойката. — Бих искала да видя и вас облечен в тази чудесна дреха.
— Да ме видите в дреха, подходяща за някой лорд ли? О, Джудит, ако се надявате това да стане, то ще трябва да чакате, докато загубя разума и паметта си. Не, не, момиче. С вродените си привички ще живея и с тях ще умра, пък дори да не улуча вече нито един елен или да не уловя нито една лакерда. И в какво съм се провинил пред вас, та искате да ме видите облечен в такава суетна дреха, Джудит?
— Смятам, Ловецо, че не само лъжливите и безсърдечни млади благородници от гарнизона трябва да се явяват окичени с хубави парадни униформи, а и правдивостта и честността имат право да бъдат зачитани и уважавани.
— А каква чест ще бъде за мен, Джудит, да се накича с тия алени одежди като някой главатар на мингосите, който току-що е получил подаръци от Квебек? Не, не, добре съм си такъв, какъвто съм. А ако не е достатъчно, то по-добър не мога да стана… Остави дрехата долу, върху одеялото, Змия, и нека видим какво друго има в сандъка.
Изкусителната дреха, която положително не бе предназначена за Хътър, беше оставена настрана и търсенето продължи. Мъжкото облекло, което по качество отговаряше на дрехата, скоро се привърши и беше последвано от дамско. Появи се хубава рокля от брокат, леко повредена поради непазене. Този път силен вик на задоволство се откъсна от устата на Джудит. Въпреки че се беше интересувала много от хубави дрехи и бе имала щастието да види някои по-сполучливи модели у жените на разните коменданти и у други дами от фортовете, пред очите на девойката никога по-рано не се бяха мяркали такава златна везба и такива цветове. Възторгът й беше почти детински. И тя не позволи да продължат търсенето, докато не се облече в една рокля, която не отговаряше нито на нейните навици, нито на жилището. Оттегли се в своята стая, където набързо свали спретнатата си ленена рокля, и излезе стъкмена в тази от великолепния пъстър брокат. Роклята отиваше напълно на красивото закръглено тяло на Джудит. И сигурно никога не бе украсявала по-надарено от природата същество, чрез което да изпъкне още по-добре високото качество на хубавата тъкан и на нейните пъстри багри. Когато Джудит се върна, Ловецът и Чингачгук, които бяха използвали краткото й отсъствие, за да хвърлят още един поглед на мъжката дреха, бяха смаяни и от устата на двамата неволно се изтръгнаха възгласи на учудване и задоволство, тъй недвусмислени, че очите на Джудит заблестяха още повече и лицето й тържествуващо поруменя. Но като се престоря, че не забелязва впечатлението, което направи, девойката седна на своя стол с великолепието на кралица и пожела да продължат прегледа на сандъка.
— Няма по-добър начин да се справим с мингосите, девойко — извика Ловецът, — освен да ви изпратим на брега такава каквато сте, и да кажем, че при тях е пристигнала самата кралица. При една такава гледка те веднага ще освободят и стария Хътър, и Хари, а също и Хети.
— Смятам, че езикът ви не е способен да ласкае, Ловецо — отвърна девойката, по-зарадвана от възхищението му, отколкото желаеше да покаже. — Една от най-главните причини да ви уважавам много е вашата обич към истината.
— Но това е истина, Джудит, и то чиста истина и нищо повече. Никога очите ми не са се спирали на толкова красиво създание, каквото сте вие в този миг! През живота си съм виждал хубавици, и бели, и червенокожи, за които се говореше надлъж и нашир из страната. Но никога не съм виждал такава, която да би могла да се сравни с вас в този благословен миг, Джудит. Никога!
Радостният поглед, който девойката хвърли на искрения Ловец, ни най-малко не намали красотата й и тъй като в нейните влажни очи проблесна и чувство, Джудит навярно никога не беше изглеждала тъй истински хубава, колкото в онзи миг, който младият човек бе нарекъл „благословен“. Той поклати глава, остана за миг надвесен над отворения сандък, сякаш се колебаеше, а след това продължи претърсването.
Показаха се няколко по-незначителни вещи от дамско облекло, които по качество отговаряха напълно на роклята. Наредиха ги мълчаливо до краката на Джудит, като че ли тя имаше естествени права да ги притежава. Девойката вдигна някои от тях — като ръкавици и дантели — и ги прибави към своето и без това разкошно облекло е привидна шеговитост, но със скритото намерение да завърши своя тоалет, доколкото позволяваха обстоятелствата.
Когато тези забележителни мъжки и дамски дрехи се привършиха, появи се друга покривка от платно — тя отделяше останалите вещи от онази част от сандъка, която бяха заемали дрехите. Щом забеляза това, Ловецът спря, сякаш се колебаеше дали е редно да продължи претърсването.
— Всеки човек си има тайни — каза той. — И всеки има право сам да се радва на своите тайни. Според мен ние ровихме доста дълбоко в този сандък и намерихме, каквото желаехме. Струва ми се, че ще бъде по-добре да не продължаваме, като оставим само мастър Хътър да знае онова, което се намира под тази покривка.
— Нима смятате да предложите тия дрехи на ирокезите като откуп? — бързо запита Джудит.
— Разбира се. Че за какво друго ще ровим в чужд сандък, ако не за да помогнем на неговия собственик колкото можем по-добре. Само тази дреха е достатъчна да завърти главата на главатаря на тези влечуги. А ако се случи жена му или дъщеря му да е с него тук, то роклята би разнежила сърцето на всяка жена, която живее между Олбъни и Монреал. И според мен за търговията ни не е нужна повече стока.
— Възможно е да ви се струва така, Ловецо — отвърна разочаровано девойката, — но каква полза ще има една индианка от подобна рокля? Тя не би могла да я носи в гората, между клоните на дърветата, а мръсотията и пушекът във вигвама скоро ще я съсипят; и как биха изглеждали червените й ръце, пъхнати в тия къси дантелени ръкави?
— Всичко това е много право, девойко, вие бихте могла също тъй да продължите и да прибавите, че тази рокля вече е излязла от мода, че не подхожда за тия места и за това годишно време и тъй нататък. Но какво ни интересува нас какво ще стане с тези изискани дрехи, щом като ще ни свършат работа? Аз не виждам те да потрябват на баща ви и е добре, че той притежава вещи, които не представляват за него някаква стойност, а ще бъдат високо оценени от други. Но не бихме могли да извършим по-изгодна сделка от
