Изглежда, че Ловецът бе първият, който почувства колко много време бяха пропилели по този начин, и привлече вниманието на приятелите си към необходимостта да предприемат нещо, за да приведат в действие плана за откупа.
Чингачгук беше останал в спалнята на Хътър, където бяха наредени слоновете, за да се наслаждава на изображенията на тези толкова чудни и необичайни за него животни. Може би някакъв инстинкт му подсказваше, че оттеглянето му настрана би било по-приятно на останалите двама, защото Джудит не скриваше достатъчно грижливо своето предпочитание, а делауерът, сам влюбен, умееше да долавя признаците на това чувство.
— Хайде, Джудит! — каза Ловецът и стана, след като занимаването им със сандъка бе траяло много повече, отколкото бе предполагал. — Наистина е приятно да се говори с вас и да се подреждат всички тези неща, но дългът ни зове другаде. През всичкото това време Хари и баща ви, за да не споменаваме Хети…
Думите му внезапно бяха прекъснати, защото точно в този миг вън на площадката се чуха леки стъпки. Някаква човешка фигура затъмни входа и лицето на онази, за която току-що беше станало дума, изпъкна пред него.
Тихото възклицание, което се изтръгна от устата на Ловеца, и сдържаният писък на Джудит не бяха още заглъхнали, когато до Хети застана и млад индианец между петнадесет и седемнадесет години. И двамата бяха обути с мокасини и затова бяха влезли почти безшумно. Но макар да бяха пристигнали неочаквано, Ловецът не изгуби самообладание: първата мярка, която той взе, бе да предупреди приятеля си бързо на делауерски да не се показва в никакъв случай, но да бъде нащрек; втората — да приближи към вратата, за да разбере докъде се простираше опасността. Обаче с двамата не беше пристигнал никой друг. А простото приспособление във форма на сал, което се полюшваше във водата край „ковчега“, веднага му обясни по какъв начин Хети беше стигнала тук. Две сухи и следователно леки борови стъбла бяха свързани едно до друго е помощта на клинове и лико и върху тях грубо бе закрепена малка площадка от дялано кестеново дърво. Върху нея Хети беше седяла на един пън, докато младият ирокез беше гребал, за да движи този примитивен и бавен, но съвършено сигурен сал.
Щом като огледа плавателния съд по-отблизо и се увери, че наоколо няма нищо друго, Ловецът поклати глава и както беше привикнал, си заговори сам:
— До това се стига, когато надничаш в хорските сандъци! Ако бяхме по-бдителни и стояхме на местата си, никога нямаше да ни изненадат така. Все пак по този начин се открива път за преговорите за откупа, а ще видим какво ще каже и Хети.
Веднага, щом изненадата и тревогата й се поуталожиха малко, Джудит изрази голямата си радост от завръщането на Хети. Тя притисна сестра си към гърдите си и я целуна, както го беше правила в дните на своето детство и невинност.
Хети от своя страна беше по-малко развълнувана, защото за нея това не беше изненада и нервите й се подкрепяха от чистотата и светостта на намеренията й. По покана на сестра си тя седна и започна да разказва своите преживелици, откакто се бяха разделили. Разказът й започна точно тогава, когато Ловецът се завърна, и той внимателно заслуша, докато младият ирокез стоеше до вратата, на вид толкова безучастен към онова, което ставаше, колкото и рамката на самата врата.
Разказът на девойката беше доста ясен до онова място, когато я оставихме сама в лагера, след изслушването й от главатарите и след онзи миг, когато Вах-та!-вах изведнъж я напусна. Продължението на преживелиците й беше описано от нея така:
— Когато прочетох на вождовете тия неща, Джудит, те съвсем не промениха веднага възгледите си — рече тя, — но щом едно семе бъде посято, то ще поникне. Бог е посял семената на всички дървета…
— Да, да — промърмори Ловецът, — и тия семена са дали добър плод.
— Бог е посял семената на всички дървета — продължи след мигновено мълчание Хети — и сами виждате до каква височина са израсли те и какви сенки хвърлят! Тъй е и с Библията. Може да прочетете тази година някой стих и да го забравите, но той ще изплува в ума ви тъкмо тогава, когато най-малко очаквате, че ще си го спомните.
— А натъкна ли се на нещо подобно сред диваците, клета Хети?
— Да, Джудит, и то по-бързо и в по-голямо изобилие, отколкото дори бях се надявала. Не останах дълго при татко и Хари, а отидох да закуся с Вах-та!-вах. И съвсем наскоро главатарите дойдоха при нас и едва тогава видях плодовете от семената, които бях посяла. Те казаха, че онова, което съм им прочела от Книгата, било право — трябвало да е право — и звучало правдиво — като сладка песен на птичка в ушите им. А след това ми поръчаха да се върна и да предам това на великия воин, който убил един от техните храбреци и да ви кажа още, че те щети да бъдат много щастливи, ако можели да дойдат да се черкуват тук, вътре в „замъка“, или пък отвън, на слънце, за да им прочета още нещо от Свещената книга, а също така да ви предам, че биха желали да им дадете назаем няколко лодки, за да могат да доведат татко и Хари и жените си в „замъка“, та всички да насядаме на площадката и да слушаме песните на бледоликия Маниту. Ето, Джудит, чувала ли си някога подобно нещо, което така ясно да показва мощта на Библията.
— Ако беше вярно, наистина щеше да бъде чудо, Хети. Но всичко това е само индианска хитрост и лукавост. Сега, след като се убедиха, че не могат да ни победят със сила, те се стараят да ни победят по този начин.
— Нима се съмняваш в Библията, сестро, та съдиш толкова сурово диваците?
— Не се съмнявам в Библията, клета Хети, но твърде много се съмнявам в индианците и особено в ирокезите. Какво ще кажете за този техен опит вие, Ловецо?
— Позволете, ми най-напред да поговоря малко с Хети — отвърна младият човек. — Кога беше направен салът, с който дойдохте, девойко? Готов ли беше, или го построиха, след, като закусихте? И ходихте ли от лагера до отсрещния бряг?
— О, не, Ловецо! Салът беше вече готов и спуснат във водата. Дали и това не е чудо, Джудит?
— Да, да — индианско чудо! — отвърна младият човек. — Тях много ги бива за такива чудеса. Значи вие намерихте сала съвършено готов и спуснат във водата, сякаш чакаше само товара си, нали?
— Всичко беше точно тъй, както казвате. Салът се намираше близо до лагера и индианците ме настаниха в него, а след това ме издърпаха с въжета до брега, който е най-близо до „замъка.“ После казаха на този млад човек да ме откара тук.
— И гората е пълна с нехранимайковци, които само чакат да видят какъв ще бъде резултатът от това чудо. Сега разбирам цялата работа, Джудит, и аз най-напред ще се освободя от присъствието на този млад канадски кръвопиец, а след това всички ще започнем изпълнението на нашите планове. Оставете ме и двете за малко сам с младия ирокез, но преди това ми донесете слоновете, от които Змията се възхищаваше. Не бива да го оставяме сам нито за миг, защото сигурно ще „вземе назаем“ някоя от лодките, без да ни пита.
Джудит изпълни желанието му, като най-напред донесе фигурките, а след това се оттегли заедно със сестра си в тяхната стая. Ловецът имаше известни познания по повечето от индианските наречия из тия места и владееше достатъчно ирокезки, за да води разговор. Ето защо, като кимна на момчето, той го накара да седне на сандъка и след това постави внезапно пред него два от туровете. До този миг младият дивак не бе проявил ни най-малко вълнение или заинтересованост към нещо. Много работи вътре и вън от „замъка“ бяха нови за него, но той стоически беше запазил самообладанието си. Наистина Ловецът бе забелязал, че черните му очи шареха по защитните средства и оръжията, но този оглед бе направен толкова безразлично, невинно и по детски, че друг с по-малко опитност от Ловеца дори не би за подозрял нещо подобно.
Но в мига, когато очите му срещнаха изрязаните от слонова кост фигурки на чудните и непознати животни, дивакът напълно бе завладян от изненада и възхищение. Често е описвано как туземците по островите из южните морета са реагирали за пръв път на играчките, показвани им от цивилизованите бели, но читателят не бива да смесва тяхното държане с държането на американския индианец при подобна обстоятелства. В този случай от устата на младия ирокез или хурон наистина се изтръгна възторжено възклицание, но само миг след това той се овладя, сякаш сам се беше уловил в нещо непристойно. Очите му престанаха да шарят наоколо, но се втренчиха като заковани в слоновете и след кратко колебание той дори се осмели да вземе един от тях в ръката си.
Около десет минути Ловецът не му попречи с нищо, защото знаеше, че момчето нарочно оглежда
