полуострова, където се беше осмелила да слезе. След това продължи да предава искрено своя разговор с индианската девойка и да повтаря някои от изразите и мислите й — нещо, което много зарадва сърцето на влюбения. Девойката особено наблегна на внушението на индианката да бъдат винаги нащрек срещу предателство — предупреждение, от което обаче едва ли имаха нужда тези предпазливи и опитни мъже. Тя също така обясни достатъчно ясно — защото за подобни неща умът рядко й изневеряваше — сегашното разположение на противника и разместванията, които беше направил от сутринта насам. Вах-та!-вах беше останала при нея до момента на потеглянето на сала и сега се намираше някъде в гората точно срещу „замъка“, като нямаше намерение да се завърне в лагера, преди да падне нощта. Тогава именно се надяваше на връщане по брега да се изплъзне от другарките си и да се скрие на полуострова. От всичко изглеждаше, че никой не подозира присъствието на Чингачгук, макар да се знаеше, че миналата вечер един индианец се е прехвърлил на „ковчега“. И сега се съмняваха, че в същият, който се бе появил на площадката пред „замъка“, преоблечен като бледолик. Но все пак съществуваха известни съмнения, защото по това годишно време се очакваше пристигането по тези места на бледолики и червенокожите се опасяваха, че гарнизонът на „замъка“ се беше увеличил именно по такъв естествен начин. Всичко това Вах- та!-вах беше съобщила на Хети, докато индианците ги бяха теглили със сала край брега на едно разстояние от шест мили, което им предостави достатъчно време за разговор.
— Самата Вах-та не знае дали я подозират, или не и подозират ли вас, но се надява, че не е нито едното, нито другото. А сега, Змия, след като ви казах толкова много за вашата любима — продължи Хети и хващайки несъзнателно ръката на индианеца, започна да си играе с пръстите й, както често правят децата с пръстите на родителите си, — трябва да ми позволите да прибавя нещо от мен. Когато се ожените за Вах- та, трябва да бъдете мил към нея, да й се усмихвате така, както сега на мен, и да не я гледате сърдито, както някои от вождовете правят с жените си. Ще ми обещаете ли това?
— Винаги добър с Вах-та!… Много нежен към тънкото клонче, иначе то ще се счупи.
— Да, и да се усмихвате; вие нямате представа колко жадува момичето за усмивката на този, когото обича. Татко почти не се усмихваше, когато бях при него. А Хари… да, Хари говореше високо и се смееше, но мисля, че и той не се усмихна нито веднъж. Нали знаете разликата между смеха и усмивката?
— Смях — най-добре. Когато чува Вах-та!-вах да се смее — мисля, птича песен!
— Зная това. Нейният смях е приятен, но и вие трябва да се усмихвате. Освен това, Змия, не бива да я карате да носи тежки вързопи и да чука жито, както постъпват мнозина индианци, отнасяйте се с нея по- скоро както бледоликите към своите жени.
— Вах-та!-вах не бледолика — има червена кожа, червено сърце, червени чувства. Всичко червено. Не бледолика. Трябва да носи бебето.
— Всяка жена носи детето си на драго сърце — каза Хети с усмивка — и в това няма нищо лошо. Но вие трябва да обичате Вах-та и да бъдете мил и добър към нея, както самата тя е мила и добра.
Чингачгук се поклони сериозно и с това, изглежда, смяташе тази част от въпроса за приключена. И преди Хети да успее да продължи, до ушите им стигна гласът на Ловеца, който викаше своя приятел във външното помещение. При този зов Змията стана, за да излезе, а Хети отиде при сестра си.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Чуден звяр! На тоя свят едва ли
други като него са живяли;
с тяло като гущер удължено,
с нокти на краката раздвоени,
с рибешка глава — и сам не зная
колко е опашката на края!
Първата работа на делауера, когато се намери при своя приятел, беше усърдно да продължи да се освобождава от облеклото си на цивилизован човек и да се превърне отново в индиански воин. На протестите на Ловеца той отговори, като му предаде съобщението на Хети, че ирокезите знаят за присъствието на индианец в колибата и че според него, ако ходи преоблечен, ще засили още повече подозренията за истинските му намерения, отколкото ако застане открито като представител на враждебно племе.
Щом разбра, че се е излъгал в предположението си и че главатарят не е можал да се вмъкне в „ковчега“ незабелязан от мингосите, Ловецът на драго сърце се съгласи с тази промяна, защото наистина по-нататъшните опити за прикриване бяха безполезни.
Всъщност желанието на индианеца да се появи отново като син на гората се коренеше в едно по-нежно чувство. Той бе научил, че Вах-та!-вах се намира на отсрещния бряг. И природата така силно възтържествува над всички различия на нравите, племето и народа, че сведе този млад дивашки воин до равнището на чувствата, които би изпитал при подобни обстоятелства най-префиненият жител на някой град. Той изпитваше някакво нежно задоволство при самата мисъл, че онази, която обичаше, можеше да го види. И докато се движеше вън по площадката в оскъдното си индианско облекло като истински Аполон на девствените гори, стотици нежни представи, които обикновено браздят ума на влюбения, обзеха съзнанието и разнежиха сърцето му.
Но всичко това не беше забелязано от Ловеца; той не беше много вещ в тайните на Купидон, пък и в момента беше зает много повече с грижите, които се налагаха на вниманието му, отколкото с някоя от приказните мечти на любовта. Ето защо той скоро накара своя приятел да си припомни за тяхното действително положение, като го призова на един вид военен съвет, в който трябваше да обсъдят бъдещите си действия. При последвалия разговор двамата се осведомиха взаимно за онова, което бяха научили поотделно — Чингачгук разбра как бяха минали преговорите за откупа, а Ловецът изслуша всички съобщения на Хети. Младият човек узна с жив интерес за надеждите на приятеля си и с радост обеща цялата подкрепа, която можеше да му даде.
— Това е и главната ми цел, както знаеш сам, Змия — тази борба за „замъка“ и дъщерите на Хътър дойде неочаквано. Да, да, ще положа всички усилия, за да помогна на малката Вах-та!-вах, която не само е една от най-добрите и хубавите девойки на племето, но и най-добрата и най-красивата между тях. Винаги съм те подкрепял в твоята обич към нея, вожде; а сигурно е също така, че един голям и стар народ като твоя не бива да изчезне. Ако жена с червена кожа и със съответните на нея навици би могла да ми бъде толкова близка, че да мога да я поискам за съпруга, то бих потърсил точно такава като Вах-та!-вах; но това не може да стане — не, това не може да стане. Радвам се, че Хети се е срещнала с Вах-та!-вах, защото, макар че тя е слабоумна, Вах-та!-вах има достатъчно разсъдък и за двете. Да, Змия — продължи той, като се засмя сърдечно, — сложи ги една до друга и няма да намериш две по-хубави девойки в цялата Йоркска колония.
— Ще отида в лагера на ирокезите! — отвърна сериозно делауерът. — Никой освен Вах-та!-вах не познава Чингачгук, а преговорите за живот и скалпове трябва да се водят от главатар! Дай ми едно от необикновените животни и ми позволи да взема една лодка.
Ловецът наведе глава и започна да си играе, докосвайки с крайчеца на един от въдичарските прътове водата, докато седеше, спуснал краката си от площадката, като човек, внезапно осенен от нова идея. Вместо да отвърне направо на предложението на приятеля си, той започна да говори сам на себе си — което обаче не правеше думите му по-правдиви, тъй като той винаги казваше онова, което мислеше, без разлика дали забележките бяха отправени към него самия, или към някой друг.
— Да, да — промърмори той, — ето това нещо навярно наричат любов. Чувал съм, че понякога това чувство надвива напълно разума и прави човека тъй безпомощен по отношение предпазливостта и хитростта, както и най-низшето животно. И не мога да си представя, че и Змията е изгубил дотам ума, хитростта и мъдростта си. Трябва непременно да успеем да освободим Вах-та!-вах и да ги оженим веднага щом се завърнем при племето, иначе тази война не ще бъде за вожда от по-голяма полза, отколкото някой
