— Напълно, напълно! — каза Мидълтън, който затрепера от нетърпение по-скоро да се изпълни този план, и притисна до сърцето си малката ръчица, увита около кръста му. — Разбрах напълно. По-бързо, по- бързо!
— Да, добичето не е мързеливо — поде траперът на тетонски език, сякаш продължаваше разговора, като лавираше незабелязано между мургавите ездачи, докато се озова до Пол. Той му съобщи намеренията си по същия предпазлив начин. Пламенният и безстрашен пчелар го изслуша с възторг и тутакси заяви, че е готов да се счепка сам с цялата индианска шайка, ако това е нужно за постигането на целта им. След като се отдръпна и от тази двойка, старецът затърси с очи естествоизпитателя.
Докторът с преголеми усилия за себе си и за Азинус се бе движил точно в средата на сиуксите, докато все още имаше и най-малко основание да мисли, че някой от куршумите на Ишмаеловите хора може да влезе в съприкосновение с неговата особа. Когато обаче тази опасност намаля или по-право изчезна съвсем, храбростта му се възвърна, ала храбростта на „жребеца“ му започна да чезне. Тази много важна промяна у двамата се дължеше на обстоятелството, че ездачът и магарето вече се бяха озовали в ариергарда на отряда. Затова траперът насочи коня си натам, без да възбуди подозрение у нито един от проницателните си спътници.
— Приятелю — поде старецът, когато намери за удобно да поведе разговор, — искаш ли да прекараш десетина години сред червенокожите с обръсната глава, боядисана физиономия, може би две-три жени и пет-шест мелезчета, които ще ти казват „татко“?
— За нищо на света! — възкликна изплашеният естественик. — Аз никак не съм склонен към брак въобще и по-специално да се кръстосвам с някакви там породи, които само развалят красотата и хармоничността в природата. Пък и така се обърква страшно научната номенклатура.
— Да, да, имаш право да се отвращаваш от такъв живот, но ако тези сиукси те завлекат в селото си, такава именно ще бъде участта ти. В това няма съмнение, както няма съмнение, че слънцето изгрява и залязва по божията воля.
— Да ме женят?! И то за жена, лишена от качествата на вида! — възрази докторът. — За какво престъпление съм виновен, та ме чака такова тежко наказание? Да ожениш човек против волята му, значи да погазиш законите на природата!
— Е, щом става дума за природа, дано в мозъка ти се е запазил поне малко разум — отвърна старецът и в ъгълчетата на хлътналите му очи заигра искрица, която показваше, че не е лишен от чувство за хумор. — Впрочем, ако тетоните решат да излеят върху теб всичката си доброта, може дори да получиш не една, а пет-шест жени. Аз познавах на времето вождове, ощастливени с безброй жени.
— Но защо ще ми кроят такова отмъщение? — запита докторът и косата му почна да настръхва, сякаш чувствата му се предаваха на всяко косъмче. — Какво зло съм им сторил?
— Това е своеобразна любезност от тяхна страна. Като разберат, че си велик лечител, ще те приемат в своето племе и някой могъщ вожд ще ти даде името си и може би дъщеря си или пък една-две от собствените си жени, които са живели дълго във вигвама му, тъй че може да съди от опит за добродетелите им.
— Да ме пази Тоя, що е създал естествената хармония и я управлява! — възкликна докторът. — Аз не искам една жена, а камо ли две или три от тоя клас! Откровено казано, ще се опитам да избягам от селището им, преди да позволя да ми натрапят такъв брак.
— Правилно разсъждаваш. Само че щом говориш за бягство, защо да не опиташ още сега?
Естественикът се озърна плахо, сякаш се готвеше да изпълни незабавно това отчаяно намерение; но тъмните фигури, които яздеха от всичките му страни, като че ли изведнъж станаха три пъти повече на брой, а нощта, която вече падаше над прерията, му се видя светла като ясно пладне.
— Ще бъде преждевременно, пък и неразумно — отговори той. — Остави ме, почтени венаторе, да се посъветвам с мислите си и когато плановете ми бъдат надлежно класифицирани, ще те уведомя за намеренията си.
— Намеренията си? — повтори старецът, клатейки презрително глава, и като поотпусна юздите, остави коня си да се смеси с жребците на индианците. — „Намерение“ е дума, която често се изговаря в селищата, но се изпитва по границата. Знае ли моят брат на какво животно язди тоя бледолик? — обърна се той към един мрачен воин на родния му език и махна с ръка към естественика и кроткия Азинус.
Тетонът поизгледа магарето, но не си позволи да покаже и сянка на учудване, при все че той и другарите му се озадачиха, като съзряха това невиждано досега животно. Траперът знаеше, че макар магаретата и мулетата да бяха вече известни на племената, живеещи в съседство с Мексико, на север от Ла Плата обикновено те се срещаха рядко. Затова не му беше трудно да разчете по лицето на червенокожия нямо, дълбоко затаено изумление и съумя да го използва.
— Моят брат може би мисли, че този ездач е воин на бледоликите? — запита той, когато реши, че сиуксът е разгледал вече достатъчно добре миролюбивата физиономия на естественика.
Дори при слабата светлина на звездите можа да се види тънката презрителна усмивка, която премина по лицето на тетона.
— Нима дакотите са глупци? — бе отговорът.
— Те са мъдър народ и очите им са винаги отворени. Затуй много се учудвам, че не са виждали досега великия лечител на Големите ножове!
— Уег! — възкликна събеседника му и изведнъж цялото му мрачно, строго лице светна от смайване, както светкавица озарява среднощния мрак.
— Дакотът знае, че езикът ми не е раздвоен. Нека си отвори очите по-добре. Никога ли не е виждал този велик лечител?
Сиуксът не се нуждае от светлина, за да си спомни всяка подробност от действително необикновените одежди и принадлежности на доктор Бациус. Както всички останали воини от отряда на Матори и както изобщо е присъщо на индианците, тетонът, макар и да не си бе позволил да зяпа с празно любопитство, неподобаващо за мъж, все пак не бе изпуснал нито един отличителен белег на тия чуждоземци. Той бе запомнил фигурата, ръста, облеклото, чертите на лицето, дори цвета на очите и на косите на всеки един от Големите ножове, които тъй странно се бяха изпречили на пътя му, и дълго бе размислял какви причини бяха довели тая пъстра група до убежищата на грубите обитатели на родните му простори. Той вече бе успял да прецени физическата сила на всеки един поотделно и на отряда като цяло и внимателно я бе съпоставил с възможните им намерения. Те, разбира се, не бяха воини, защото Големите ножове, както и сиуксите, оставят жените си в селата, когато тръгват по кървавата пътека. Поради същото това съображение те не можеха да бъдат и ловци, и дори търговци — две професии, под които белите обикновено се появяваха в дакотските села. Чувал бе, че менахшите, тоест Дългите ножове, и уошиомантикуите, тоест испанците, били пушили заедно на някакъв голям съвет и последните продали на първите необяснимите си права върху тия обширни земи, из които народът му бродеше свободно от незапомнени времена. Простият му ум не можеше да схване как един народ може ей така да придобие власт над владенията на друг народ. И нищо чудно, че тъй като сам твърдо вярваше в магьосничеството, думите на трапера накараха червенокожия да си помисли, че неподозиращият обект на разговора им се готви да потвърди тези загадъчни права, като си послужи със скритата си магическа сила. Почувствал се безпомощен невежа, той остави всякаква сдържаност и достойнство в държането, обърна се към стареца и като протегна ръце, сякаш да покаже, че зависи от неговото благоволение, каза:
— Нека моят баща ме погледне. Аз съм прост обитател на прерията; тялото ми е голо, ръцете ми — празни, кожата ми — червена. Убивал съм пеони, конзи, омахи, осаджи и дори Дълги ножове. Аз съм мъж сред воините, ала жена сред магьосниците. Нека баща ми говори: ушите на тетона са отворени. Той ще слуша словата му, както еленът — стъпките на кугуара.
— Мъдри и неведоми са делата на Тоя, който единствен различава доброто от злото! — възкликна траперът на английски. — На един дава хитрост, други дарява с мъжество! И все пак тъжно и срамно е да гледаш как такъв благороден воин, сражавал се в много кървави битки, се поддава на суеверието и моли като просяк за кокал, който си готов да хвърлиш на кучетата. Ще ми прости Господ, че използвам невежеството на един червенокож, защото знае, че не го върша от неуважение към него или от празно самохвалство, а за да спася човешки живот и да въздам справедливост на онеправданите, като разгромя дяволските козни на злите!… Тетоне — заговори той отново на езика на слушателя си, — питам те: не е ли той наистина несравним лечител? Ако дакотите са мъдри, няма да дишат въздуха, който той диша, и няма да
