ако после издебнем удобния случай и потеглим с пълна скорост към селищата, то ще възкръсне надеждата да се запазят съкровищата на знанието, на които аз съм недостоен хранител. Заради такава възвишена цел безспорно заслужава да направим един рискован експеримент.
— Не зная, не зная — отвърна замислено старецът. — Всички тия летящи и пълзящи гадини, с които си се накичил, са предопределени от Бога за прериите и не е хубаво, според мен, да ги пращаш в други краища, където не им е мястото. Пък и както си седнал на това магаре, ти можеш да ни свършиш много полезна работа, макар че не се и сещаш как би станало това, ала тук няма нищо чудно — вие, учените, не сте свикнали да принасяте полза.
— Каква полза би имало от мен в такова мъчително робство, когато животинските функции на организма, така да се каже, се преустановяват, а духовните или интелектуалните се притъпяват поради тайната връзка, която съединява духа е материята? Положително ще се лее кръв между тия две орди езичници, и макар че не съм много склонен на такава работа, по-добре ще бъде да се заловя с лекуване на рани, отколкото да губя драгоценни минути в такова положение, унизително и за душата, и за тялото.
— Докато в ушите на червенокожия звучи бойният вик, той не обръща внимание на рани и няма нужда от лекар. Търпението е добродетел на индианеца, но то подхожда и на бял християнин. Погледни тия побеснели скуоу, приятелю докторе. Ако тия проклетници не са готови да се нахвърлят върху нас, за да утолят своята кръвожадност, значи нищо не разбирам от нрава на диваците. Тъй че докато, седиш на магарето и се мръщиш страшно, макар че такова изражение не ти е привично, те може да се уплашат от велик магьосник като теб и да не посмеят да ни закачат. Сега аз съм тук като генерал пред началото на битка и мой дълг е така да разположа силите си, че всеки да изпълнява задачата, която според мен е най- подходяща за него. Аз разбирам нещичко от тия тънкости, затова мисля, че изражението на лицето ти сега ще ни бъде по-полезно от всякакъв твой по-дързък подвиг.
— Слушай, стари траперю — извика Пол, на когото му бяха дотегнали вече бавните и многословни обяснения на стареца, — моля те да ме избавиш моментално от две неща: от приказките си, които не отричам, че са приятни над блюдо изпечен бизонски гръб, и от тези проклети ремъци, които, доколкото мога да съдя от опит, никога не са били приятни. Един замах на твоя нож ще принесе в момента повече полза и от най-дългата реч, произнесена някога в кентъкийски съд.
— Да, съдилищата са наистина „щастливи ловни полета“, както казват червенокожите, за ония, които не са кадърни за нищо друго, освен да си служат е езика. Веднъж и аз попаднах в една от тия бърлоги на беззаконието, и то за нищо и никаква работа — за една еленска кожа. Да им прости Господ! Да им прости Господ, че не знаеха какво правят, а се осланяха само на слабия си разум, затуй са за съжаление. А никак не беше весело да гледаш как стар човек, живял винаги на открито, бе окован от закона за ръцете и краката и изложен за посмешище на жените и децата в богато селище!
— Ако така гледаш на оковите, честни приятелю, докажи това на дело, като ни освободиш незабавно — обади се Мидълтън, който като пчеларя започна да намира бавността на верния им другар не само излишна, но и неприятна.
— С радост бих сторил това, особено за теб, капитане. Защото като войник ще ти бъде не само интересно, но и полезно да погледаш по-свободно хитрините и лукавщините на индианците в бой. А на тоя наш приятел му е безразлично ще види ли битка, или не, тъй като едно е да си имаш работа с пчели, а друго с индианци.
— Старче, тези шеги с нашата неволя са, меко казано, неуместни…
— Ех, буен и нетърпелив беше твоят дядо и не може да се очаква рожбите на пантерата да пълзят по земята като челядта на таралежа. А сега мълчете и двамата, аз уж ще ви разправям какво става в падината. Така ще приспим бдителността им и ще ги накараме да затворят очи, които само гледат каква поразия и жестокост да сторят. Първо трябва да знаете, че по всяка вероятност тоя коварен тетон е заповядал да бъдем умъртвени колкото е възможно по-скоро, но това да стане тайно и безшумно.
— Велики Боже! Нима ще позволиш да ни изколят като беззащитни овце?
— Тихо, капитане, тихо. Не е хубаво да се пали човек, когато е нужна повече хитрост, отколкото сила. Ах, какъв юнак е нашият пеони! Драго ти е да го гледаш! Как препуска далеч от реката, за да примами врага на другия бряг! А дори моите слаби очи виждат, че на всеки негов воин се падат по двама сиукси!… Но, както казах, привързаността и безразсъдството не водят до нищо хубаво. И дете може да проумее, че е така. Диваците не са единодушни какво да правят с нас. Едни се боят от цвета на кожата ни и с радост биха ни пуснали, други пък биха били толкова милостиви към нас, колкото гладният вълк към сърната. А когато в племенен съвет започнат ежби, милосърдието рядко надделява. Ето, виждате ли тия съсухрени и злобни скуоу… Не, не можете да ги видите, тъй като сте легнали, ала те са тук, готови да се нахвърлят върху нас като разярени мечки, щом му дойде времето.
— Слушай, уважаеми господин траперю — прекъсна го Пол малко жлъчно, — за наше или за твое удоволствие ни разправяш всичко това? Ако е за наше, по-добре млъкни за малко, защото иначе ще се пукна от смях.
— Ш-шт! — каза траперът, разсичайки сръчно и бързо ремъка, с който десницата на Пол беше завързана за тялото му, и тутакси хвърли ножа така, че освободената ръка да може да го стигне. — Тихо, момче, тихо! Провървя ни! Тия кръвопийки се обърнаха да видят защо се вдига такава врява от котловината и засега сме в безопасност. А сега възползвай се както трябва от изгодното си положение, но внимавай никой да не го забележи.
— Благодаря ти за услугата, стари дърдорко — промърмори пчеларят, — макар че е мъничко закъсняла, като майски сняг.
— Ех, глупаво момче! — възкликна укорително траперът, като се поотдръпна малко от приятелите си и взе внимателно да следи маневрите на двете враждуващи страни. — Нима никога няма да разбереш мъдростта на търпението? А и ти, капитане. Макар и да не съм от тия, дето лесно се докачат, все пак виждам: ти мълчиш, понеже не желаеш да искаш повече услуги от човек, който според теб нарочно се бави. Разбира се, и двамата сте млади, горди със силата и мъжеството си, и, струва ми се, мислите, че е достатъчно да прережете ремъците и всичко ви е в кърпа вързано. Но който е видял много, повече размишлява. Ако бях се втурнал като припряна жена да ви освобождавам, тия сиукски вещици щяха да забележат, и какво би станало с вас тогава? Щяхте да лежите под томахавките и ножовете като безпомощни хленчещи деца, макар че сте с юнашка снага и мъжка брада. Я запитай, капитане, нашия приятел, пчеларя, в състояние ли е сега, след като е лежал вързан толкова часа, да се справи с някой тетонски малчуган, а камо ли с цяла дузина безжалостни и кръвожадни скуоу?
— Прав си, стари траперю — съгласи се Пол, изпъвайки изтръпналите си крайници, вече напълно освободени от ремъците. — Ти разбираш от тия работи. Като си помисля, че аз, Пол Ховър, който би отстъпил на малцина в борба или в бягане, сега съм тук, кажи-речи, толкова безпомощен, колкото в деня, когато за пръв път навестих къщата на баща си, който отдавна е мъртъв — да му прости Господ всички прегрешения, които е извършил, докато живееше в Кентъки! Ето кракът ми опира до земята — ако може да се вярва на очите, а бях готов да се закълна, че от него до нея има още една педя. Слушай, почтени приятелю, след като направи толкова много, сега бъди тъй добър да задържиш по-далеч тези проклети скуоу, за които ни разправи такива интересни неща, докато аз си разкърша ръката и се приготвя да ги посрещна.
Траперът кимна в знак, че го разбира, и тръгна към престарелия индианец, готов вече да пристъпи към възложената му работа, като остави пчеларя да раздвижва крайниците си, а след това да освободи и Мидълтън.
Матори не беше сбъркал, избирайки изпълнителя на кървавия си план. Той се бе спрял на един от ония безжалостни диваци, които могат да се намерят повече или по-малко сред всяко племе и си спечелват известна военна слава, като проявяват смелост, подхранвана от вродена жестокост. Този човек не познаваше възвишеното чувство, което кара индианците от прериите да смятат за по-голяма заслуга да отнемат трофея на победата от сразения враг, отколкото да го убият, и винаги предпочиташе радостта от убиването пред тържеството на победата. Докато по-честолюбивите и горди воини мислеха само за бойна слава, той се промъкваше крадешком и под някакво прикритие довършваше ранените, пощадени от по- благородните му съплеменници. Той беше винаги пръв, когато племето вършеше някаква жестокост, а в съвета на сиуксите неизменно се обявяваше против всякакво милосърдие.
С нетърпение, което привичната му сдържаност трудно обуздаваше, старият индианец чакаше да
