все пак нейният глас беше по-тих и поносим от обикновено и макар че не преставаше да хока децата, в думите й, пропити с майчинско достойнство, звучаха по-меки нотки.

Ейбирам както винаги се измъчваше най-много от съмнения и тревоги. Той често извръщаше очи към непроницаемото лице на Ишмаел и в тях се четеше подозрителност, която показваше, че от предишното взаимно доверие и разбирателство не бе останало почти нищо. Погледът му изразяваше ту надежда, ту страх. От време на време той се насочваше към палатката, където се намираше неговата заловена наново пленница, и лицето му се озаряваше от мерзка радост, но след миг, кой знае защо, пак се засенчваше от мрачно предчувствие. Това предчувствие го караше да търси с очи навъсеното, непроницаемо лице на своя зет. Но там виждаше по-скоро причини за тревога, отколкото за надежда, защото на него беше изписана отчетливо страшна истина: Ишмаел бе изтръгнал коравата си душа от влиянието на похитителя и сега мислеше само как да постигне собствените си неизменни цели.

Така стояха нещата, когато Ишмаеловите синове, изпълнявайки заповедта на баща си, изведоха от палатките тия, чиято участ му предстоеше да решава. Никой не беше пощаден: Мидълтън и Инес, Пол и Елен, Овид и траперът — всички бяха докарани пред самозвания съдия и разположени така, че да могат да чуят своята присъда. По-малките деца ги наобиколиха, обзети внезапно от живо любопитство, и дори Естър заряза кухненската си работа и се приближи да послуша.

Твърдото сърце бе дошъл сам, без отряда си, за да присъства на това ново за него внушително зрелище. Той стоеше облегнат тържествено на копието си, а запотеният му кон, който пасеше наблизо, показваше, че вождът на пеоните бе изминал много път, за да пристигне навреме и да види какво ще стане.

Ишмаел бе посрещнал новия си съюзник със студенина, която показваше колко безразлична му е деликатността на младия вожд, дошъл нарочно сам, да не би присъствието на воините му да породи безпокойство или недоверие. Скватерът нито търсеше помощта му, нито се боеше от враждебността му и сега пристъпи към предстоящата си работа с такова спокойствие, сякаш патриархалната власт, която упражняваше, беше общопризната и неоспорима.

Във всяка власт, дори когато се злоупотребява с нея, има нещо величаво и мисълта неволно почва да търси в нейния обладател качества, съответстващи на положението му, макар и често да търпи несполука и това, което преди е било само противно, сега става и смешно. Но Ишмаел Буш, може да се каже, притежаваше такива качества. Суровата му външност, злият нрав, огромната физическа сила и упоритостта, с която отхвърляше всякакъв закон, правеха самоволния му съд толкова внушителен, че дори у образован човек като Мидълтън будеше чувство на уважение. Ала нямаше много време за мислене; скватерът, макар и несвикнал да бърза, но предварително решил всичко, не искаше да губи излишно ценни минути. Когато видя, че всички са по местата си, той обгърна с тежък поглед пленниците и се обърна към капитана като към главен между тия мними престъпници.

— Днес съм призован да изпълня задължение, което в селищата възлагате на съдии, поставени нарочно да решават спорове между хората. Аз не познавам добре съдебните порядки, но има едно правило, известно на всички, което гласи: „Око за око, зъб за зъб“. Не съм свикнал да ходя по съдилища и още по-малко ми се иска да живея на земя, измерена от шерифа, ала все пак в тоя закон има разум, тъй че редно е да го приложим. Ето защо тържествено заявявам, че днес ще се придържам към него и ще въздам на всеки и на всички това, което се полага, и нищо повече.

Тук Ишмаел млъкна и огледа слушателите си, сякаш искаше да разбере по лицата им какво впечатление е направила речта му. Когато срещна погледа на Мидълтън, младият офицер му отговори:

— Ако е нужно злодеят да бъде наказан, а тоя, който не е обидил никого, да бъде пуснат на свобода, ние с теб трябва да си разменим местата и ти да станеш затворник, а не съдия.

— Значи, искаш да кажеш, че съм ти причинил зло като съм отвел младата дама от бащиния й дом и докарал против волята й в тия далечни краища — отвърна невъзмутимият скватер, който никак не се разсърди от това обвинение, а и не изпитваше угризение на съвестта. — Аз няма да отежнявам едно лошо дело с лъжа, като отричам думите ти. Преди да се срещнем с вас, аз имах достатъчно време да обмисля спокойно тоя въпрос и макар да не съм от тия, дето им сече бързо пипето и умеят или си дават вид, че умеят да се оправят само с един поглед във всичко, все пак съм човек разсъдлив и дадат ли ми време да размисля, не бих отрекъл истината. И като размислих, реших, че е грях да се отнема дете от баща му и че трябва да се направи всичко възможно младата дама да се върне здрава и читава там, отдето е докарана.

— Да, да — вметна Естър, — право казва човекът. От бедност и работа съвсем се беше измъчил, пък и съдебните пристави не го оставяха на мира, затуй в момент на слабост извърши зло. Но той се вслуша в думите ми и душата му се върна отново по праведния път. Да, наистина лошо и опасно е да докараш чужди дъщери в мирно и сговорно семейство!

— А кой ще ти каже „благодаря“ след това, което вече си направил? — промърмори Ейбирам със злобна усмивка, която незадоволената алчност и страхът правеха още по-отвратителна. — Щом си дал разписка на дявола, от неговите ръце ще си я получиш обратно.

— Млъкни! — каза Ишмаел, протягайки тежката си ръка към своя шурей така, че моментално го застави да си затвори устата. — Ти ми грачеше като гарван в ушите. Ако не беше ми говорил така, нямаше да търпя сега такъв срам.

— Щом си почнал да съзнаваш грешките си и да прозираш истината — рече Мидълтън, — не оставяй нещата наполовина, ами се постарай с великодушие да си спечелиш приятели, които може да ти бъдат полезни, като те предпазят от бъдещи неприятности със закона…

— Млади човече — прекъсна го скватерът, като се навъси мрачно, — ти също говори достатъчно. Ако се страхувах от закона, нямаше да гледаш сега как Ишмаел Буш раздава правосъдие.

— Не задушавай добрите си намерения. И ако си намислил да си послужиш с насилие спрямо някой от нас, помни, че ръката на закона, който уж презираш, стига надалеч и макар че понякога действа бавно, но винаги постига целта си!

— Да, много право казва той, скватерю — обади се траперът, чиито уши рядко пропущаха дума, произнесена в негово присъствие. — Тук, в Америка, тази ръка е доста дейна и страшна за мнозина, а разправят, че в сравнение с други страни у нас човек по-свободно следва своите желания и затова е много по-щастлив и по-мъжествен, и по-честен! Ала знаете ли, приятели, има места, където законът е толкова строг, че казва на човека: ето така ще живееш, така ще умреш и така ще напуснеш тоя свят, за да се явиш пред всевишния съдия! Грешно и непристойно е да се бърка човек така в работите на оня, който е създал тварите си не да бъдат разкарвани като говеда от пасбище на пасбище, както им скимне на техните глупави и самомнителни пастири, които се наемат сами да съдят за техните нужди и потребности. Колко нещастни са тия страни, където оковават не само тялото, но и разума и където божите създания, родени като младенци, докрай си остават в повои поради хитрите хрумвания на хора, които си присвояват права, полагащи се единствено на великия Повелител на вселената!

Докато траперът излагаше тези тъй уместни съждения, Ишмаел го слушаше мълчаливо, макар че погледът, с който го следеше, съвсем не изразяваше приятелски чувства. Когато старецът свърши, скватерът се обърна към Мидълтън и продължи, като че ли не бяха го прекъсвали:

— Колкото до нас с тебе, капитане, и двамата имаме вина. Ако аз съм ти причинил болка, като ти отнех жената с честното намерение да ти я върна, когато тоя дявол в човешки образ изпълни замислите си, ти пък нахълта в моя лагер, подпомагайки и поощрявайки, както се казва за много почтени сделки, унищожаването на моята собственост.

— Но аз исках само да освободя…

— Значи, всичко е уредено между нас — прекъсна го Ишмаел, който, решил въпроса по свое усмотрение, никак не се интересуваше от чуждото мнение. — Ти и жена ти сте свободни да отидете където и когато си искате. Абнър, развържи капитана. И виж какво: ако почакаш, докато реша да тръгна обратно към селищата, ще взема и двама ви в някоя от колите си. Ако пък не искаш, твоя работа, да не кажеш после, че не съм ти предложил една приятелска услуга.

— Най-тежко наказание да се стовари върху главата ми и да не намеря мира за греховете си, ако забравя твоята честна постъпка, колкото и късно да идва тя! — извика Мидълтън, който, щом се почувства свободен, се втурна към разплаканата Инес. — И ти давам честна войнишка дума, приятелю, че участието ти в това лошо дело ще бъде забравено, каквото и да реша да предприема, когато стигна място, където ръката на властта все още може да наложи волята си.

Вы читаете Прерията
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату