— Леглото е една малка част от брака. Освен това, за разлика от мъжа, който трябва да е поне малко привлечен от съпругата си, за да може да се представи добре, никак не е от значение съпругата да харесва брачния си партньор. Всичко, което се иска от нея, е да лежи по гръб и да се отдаде на страстта му. — Махна пренебрежително с ръка. — От жените не се очаква, пък и те не са способни на това, да изпитват удоволствие от любенето.
— Може би твоите жени не са изпитвали удоволствие в леглото, но моите със сигурност са — саркастично отвърна Стивън и многозначително повдигна вежди.
Лусиън отново пренебрежително изсумтя.
— Имаш предвид куртизанките? Но и двамата много добре знаем, че те не са като обикновените жени. Техните страстни и капризни натури са редки изключения.
— Ако подобни натури са толкова редки изключения, тогава защо толкова много съпруги слагат рога на старите си съпрузи с млади и страстни любовници? — В очите на Стивън блеснаха закачливи пламъчета, когато ги насочи към Стантън и Брадуел. — Я ми кажете, джентълмени, как ще обясните този феномен?
Двамата мъже си размениха смутени погледи, очевидно чувствайки се доста неудобно от предмета на спора.
— Ами… — заекна Стантън и изпитото му лице придоби пурпурен оттенък.
— Атуд! — прекъсна го Брадуел, избавяйки по този начин и двамата от необходимостта да отговарят. — Лорд Атуд! Ако възрастта на лорд Хадън притеснява момичето. Той е само на двадесет и две години. Чух, че баща му изгарял от нетърпение да го види задомен, преди да си отиде от този свят. Разправят, че единственото му желание било да види внуци.
— Атуд? — повтори Лусиън и се намръщи. Името му звучеше познато.
— Момчето на Кларингболд — припомни му Стивън. — Тънки крака и пъпчиво лице. Винаги заеква, когато е в компанията на жена.
Лусиън си представи слабия и стеснителен момък. Още не бе напълно възмъжал, но обещаваше да се превърне в чудесен мъж. Освен това бе наследник на няколко имения в Съри, едно от които граничеше със земите на семейство Феър, което можеше да накара бащата да насърчи сина си за този брак. Усмихна се и кимна към Брадуел.
— Добави и това име към списъка.
— Надявам се, че на стария Кларингболд му е останала още някоя и друга година — обади се Стивън с погребален глас. — Ще му потрябват, ако иска да види децата на Атуд. Като знам колко е непохватно момчето в женска компания, дълбоко се съмнявам, че знае как да изпълни мъжките си задължения.
— Двамата ще се научат заедно — тросна му се Лусиън.
Стивън недоволно изръмжа.
— Трудно ми е да си представя, че опитите на този недодялан младок ще се по-приятни от похотливите опипвания на един дърт фанатик.
— Мога ли да ви предложа да обмислите кандидатурата и на лорд Дрейк? — намеси се Стантън. — Той е мъж с доста богат… хм, опит.
Предложението намръщи Лусиън. Според него красивият и наконтен Дрейк имаше прекалено богат опит, за да бъде добър съпруг. Неговите любовни завоевания бяха предмет на редовни залагания сред членовете на клуба.
Обаче изглежда това нямаше особено значение за Стивън, защото той се приведе напред и заинтригувано попита:
— Сигурен ли си, че Дрейк иска да си надене брачното въже на шията?
— Чух вчера да го споделя с лорд Талбът — отвърна Стантън. — Баща му заплашил да му отреже издръжката, ако до края на сезона не му представи съпругата си.
Стивън кимна към Лусиън.
— Млад. Красив. Наследник на графство. Прекрасен избор, ако питаш мен.
— Прекрасен? — невярващо повтори Лусиън, взирайки се в приятеля си, сякаш си бе загубил ума. Всъщност сериозно се питаше дали не е точно така. — Дрейк е развратен негодник и прахосник. Не се съмнявам, че едната му ръка ще е пъхната в деколтето на шаферката, докато с другата слага венчалния пръстен върху пръста на Алис. — Твърдо поклати глава. — Не. Не става.
— Мога ли да кажа нещо в полза на Дрейк? — обади се Брадуел. Останалите кимнаха. — Въпреки че не е от най-стабилните мъже, когато се отнася за жени, той е изключително умен и проницателен и досега е успял няколко пъти да увеличи семейното състояние. А и понеже не се увлича по хазарта, жената, която се омъжи за него, няма да се нуждае от нищо, освен може би от вниманието му. Макар че се съмнявам, че ще й липсва толкова много, когато дойдат бебетата.
— Точно такъв мъж ти трябва, Лус!
Лусиън се поколеба за миг, сетне неохотно кимна. Брадуел беше прав. Какво значение щеше да има дали Дрейк ще й прави компания, след като Алис и децата ще са осигурени и ще живеят в охолство? Не че хранеше особени надежди, че Дрейк ще се съгласи да се ожени за повереницата му. Младият развейпрах се славеше с предпочитанията си към хубавичките лица и закръглените фигури, а Алис не притежаваше нито едното, нито другото.
— Разбира се, след като сезонът навлезе в разгара си, ще потърсим и други кандидати — заяви Брадуел, остави пачето перо и поръси с пясък току-що изписаното име. — Ще съберем поне десетина имена.
Лусиън взе списъка. Не се съмняваше, че за да омъжи Алис, ще се нуждае от доста кандидати.
— Пристигнах веднага след като получих съобщението ти, Лус. — Женският глас прекъсна мрачните му мисли. — Какво е станало, че искаш да ме видиш в този безбожно ранен час?
Лусиън се извъртя толкова рязко, че едва не си изкълчи врата. Толкова бе потънал в безрадостните си мисли, че не бе чул отварянето на вратата.
— Шарлот! Благодаря на Бога! — От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. Никога досега в живота си не се бе радвал толкова много да види сестра си.
— От тона на писмото ти очаквах да те намеря на смъртно легло — Шарлот свали лимоненожълтите си ръкавици. — „Ела незабавно! Отнася се за нещо от изключителна важност“. Това обикновено означава, че някой е умрял, или е смъртно болен, или най-малкото е попаднал в затвора.
— По-лошо! Много по-лошо!
— Какво би могло да е по-лошо от смъртта? — Сестра му озадачено смръщи вежди.
— Моята нова повереница!
Шарлот смаяно видя как хладнокръвният й брат, който винаги се владееше до съвършенство, заравя ръка в безукорно вчесаната си коса и я превръща в щръкнала разрошена грива. За пръв път през своя тридесет и шест годишен живот Шарлот виждаше Лусиън толкова развълнуван.
Хвана го здраво за ръката и го поведе през салона към дивана, тапициран със син брокат.
— Хайде, хайде, сигурна съм, че нещата не са чак толкова лоши. Защо не седнем тук… — Младата жена се отпусна и потупа мястото до себе си.
Вместо да седне, Лусиън отново закрачи напред-назад.
— Тя е ужасна! Поведението й е непоносимо. Ако бях католик, щях да изпратя да повикат свещеник, за да прогони от нея това, което я е обсебило.
Шарлот се наведе заинтригувано напред.
— И какво толкова ужасно е направило момичето? — Затаи дъх, докато очакваше отговора, представяйки си неща, толкова отвратителни, че косата ти да настръхне.
— Тя скъса списъка! — Думите изхвръкнаха от устата на Лусиън с такава ярост, сякаш нещастната девойка бе подпалила къщата.
— Списък? — намръщи се Шарлот. — Какъв списък?
— С евентуалните кандидати за женитба. — Нервните крачки на Лусиън преминаха в лек тръс. — Дадох й го на закуска, като й описах всеки отделен мъж, титлата му, земите му и годишните му доходи.
