Шарлот клатеше глава и смръщено наблюдаваше брат си.
— И какво очакваше да направи тя с този списък?
— Да го прегледа и да реши кой мъж ще й подхожда най-много. — От гърдите му се изтръгна горчив смях. — За последен път слушам Стивън. Негова беше идеята да й дам възможност да избира. Каза, че така по-лесно ще свикне с мисълта за женитбата. — Размаха гневно ръце. — А вместо това тя го скъса, и то без да го погледне, заявявайки, че съпрузите не са овнешко филе, което можеш да си поръчаш от меню.
— За Бога, Лус! Ще престанеш ли да подтичваш насам-натам? Ще седнеш ли най-сетне? — възкликна Шарлот и го сграбчи за края на сакото. — Само като те гледам, ме заболява главата.
Брат й се намръщи, избъбри нещо като „проклето девойче“ и се пльосна в креслото срещу дивана.
Сестра му сподави усмивката си и впери поглед в зачервеното му лице. Дяволски забавно! Невъзмутимият маркиз Тистълуд, изваден от обичайното си равновесие! Та тя го бе виждала да остава хладен и напълно безразличен в ситуация, която би накарала и светец да избухне в ярост.
Лусиън я погледна с нещо, което приличаше на смущение, и високо простена.
— Ти си жена, Лоти. Какво би направила при такова държание?
Шарлот въздъхна и поклати глава.
— Ти наистина ли не разбираш?
— Какво?
Без съмнение върху лицето му бе изписано смущение.
— Колко много си разстроил бедното момиче. Тя е била под покрива ти по-малко от ден, а ти вече се опитваш да се отървеш от нея. Накарал си я да се почувства по-нежелана и от шарка!
— Да се бях разболял от шарка — мрачно промърмори Лусиън. — Поне щях да имам някаква надежда, че скоро ще се отърва от нея.
— Сигурна съм, че преувеличаваш недостатъците й. Не вярвам да е чак толкова ужасна.
— Не и ако ти харесват опърничави невзрачни момичета, с бледи лица, които миришат като изпаднали просяци.
— Мили Боже! — слисано го изгледа Шарлот. — Да не би да искаш да ми кажеш, че момичето вони?
Лусиън кимна.
— Тъкмо това я спаси от едно хубаво напляскване.
Шарлот цъкна невярващо.
— Може би бедното създание никога не е било научено на потребността от чистота и просто се нуждае от някой, който да му помогне?
— Да не би да предлагаш да обсъдя този проблем с нея? — Щеше да изглежда по-смаян само ако му бе предложила да завлече Алис във ваната и собственоръчно да я изкъпе.
— Разбира се, че не! — тросна се Шарлот и отново се втренчи в брат си. Лусиън смаян? Нечувано!
Той направи безпомощен жест. Безпомощен? Ставаше все по-странно и по-странно.
— Тогава какво предлагаш да направя?
— Да наемеш една зряла и опитна прислужница, която да й помага. Ще поразпитам наоколо да изпратят някоя подходяща жена след ден-два.
— Да се надяваме, че тя ще бъде достатъчно умна, за да направи нещо за външния й вид, макар че… — Лусиън се намръщи. — Предполагам, че не е по силите на обикновен смъртен.
— Ще останеш изненадан от това, на което е способна една умна камериерка. Виждала съм ги да вършат истински чудеса с помощта на модерен гардероб и малко руж.
— Наистина ще имаме нужда от чудо — изръмжа брат й. — Не можеш прекалено много да разкрасиш това, което Бог ти е дал, а трябва да кажа, че той е бил доста пестелив към Алис.
— Стига да няма някой фрапантен дефект… — Шарлот му хвърли въпросителен поглед.
— Ако не смяташ русата коса за дефект, значи няма.
Сестра му вирна презрително глава.
— Аз също съм руса. И никой досега не го е смятал за дефект, а по-скоро за предимство.
Лусиън огледа критично косата й.
— Никога не съм те смятал за руса. Косата ти е… по-скоро кафява, отколкото жълта.
— Няма значение, аз съм блондинка.
Той сви рамене.
— Тогава ще трябва да се поправя. Явно не всички блондинки са скучни и безцветни създания.
Шарлот изсумтя възмутено. Забележката му не успя да я омилостиви.
— Като се има предвид предубеждението ти към блондинките, ще трябва лично да се запозная с повереницата ти, за да мога сама да преценя.
— Както желаеш. — Лусиън отиде бавно до вратата и повика иконома. След като му нареди да доведе момичето в салона за гости, седна отново в креслото. Тъкмо се настани удобно, и прислужницата внесе поднос с освежителни напитки. Разговорът за Алис бе преустановен. Шарлот наля чая и нареди в чинийки бисквити с мармалад и тънки резенчета кейк с шафран. Тъкмо хвалеше готвачката, когато на вратата тихо се почука.
Шарлот вдигна поглед, а Лусиън остави чашата си и се изправи, както изискваха добрите маниери.
— Госпожица Феър — обяви Тидзъл и направи път на една дребничка, облечена в черно фигура. Очевидно момичето не бе съвсем лишено от обноски, както смяташе Лусиън, понеже се поклони почти елегантно.
— Влез, Алис — по-скоро заповяда Лусиън. — Сестра ми изяви желание да се запознае с теб.
Шарлот насърчително й се усмихна.
— Хайде, скъпа, ела да пийнеш чай с нас! — Без да помисли, тя потупа дивана до себе си, но само след миг съжали. Ами ако момичето наистина мирише толкова ужасно, както твърдеше Лусиън?
С покорство, което бе доста изненадващо за злото и опърничаво девойче, описано от брат й, Алис кимна и се подчини. Шарлот не пропусна грацията, с която се движеше, нито пък остана сляпа за елегантната й фигура, прикрита от обикновената черна рокля. Когато спря до креслото на Лусиън, вежливо очаквайки да бъде представена, Шарлот огледа с любопитство ясното й открито лице.
Това ли бе отвратителната повереница? Момичето бе много хубаво. Направо красавица. Не се съмняваше, че много пълни чаши ще се вдигнат в чест на златисторусите й коси и големите лазурносини очи.
След като бе представена, Алис се настани на ръба на дивана до Шарлот, която й подаде чаша чай, предпазливо душейки въздуха. Ухаеше на лилии. Едва ли би могло да се нарече зловоние, освен ако отвращението на брат й към аромата на лилиите, не се равняваше на това към блондинките. Стрелна го с любопитство.
Той направи някаква физиономия, която сякаш казваше: „Ужасна, нали?“, след което се съсредоточи върху сладкиша си.
— Но, Лусиън, тя е очарователна! — възкликна Шарлот, изпитвайки нужда да защити бедното дете.
За щастие той не изсумтя презрително, а само лениво изрече:
— Радвам се, че ти харесва. Надявам се, че ще ми помогнеш да я подготвим за идващия сезон.
Шарлот потупа леко Алис по бузата. Каква нежна и гладка кожа!
— За мен наистина ще бъде удоволствие, Лус. Сигурна съм, че ще се сприятелим. Нали, скъпа?
— Да, надявам се. — Алис от пръв поглед бе харесала сестрата на Лусиън и й бе трудно да повярва, че тази елегантна и мила дама се е родила от същата утроба, от която и лорд Надут пуяк — както Хедли продължаваше да го нарича. Усмихна се сдържано.
Дали когато душата му се облагороди, ще изостави студеното си високомерие и ще заприлича на сестра си? Въздъхна тихичко. Искрено се надяваше да е така. Ако и душата му бе толкова красива, колкото лицето и тялото, щеше да бъде много лесно да се намери жена, която да го обикне.
— Скъпа?
Извърна се и видя, че Шарлот се взира очаквателно в нея. Сведе засрамено глава и промърмори:
— Извинете ме! Аз… хм… — Погледна към чашата в ръката си. — Опитвах се да отгатна какъв сорт е този чай.
— В бъдеще ще изисквам от теб да внимаваш, когато сестра ми ти говори — остро рече Лусиън. —
