шеговито повдигна вежди Алис.
— Точно толкова забавно, колкото онази история за мопса на лорд Хамилтън, който се изпишкал върху новите ботуши на лорд Незмит!
— Наистина ли? Страхувам се, че съм пропуснала тази очарователна история.
— Забелязах. — Шарлот я изгледа проницателно. — Изглеждаше напълно погълната от наблюдението си на Даяна Рамзи.
Алис веднага стана сериозна. А тя си бе въобразила, че много умело е прикрила интереса си към младата жена.
Очевидно безпокойството се изписа на лицето й, защото приятелката й се засмя.
— О, не се притеснявай. Съмнявам се, че някой друг е обърнал внимание на любопитството си. Дори и самата Даяна. Тя тази вечер сякаш не е на себе си. Обикновено е толкова весела и бъбрива.
— Ти сама отгатна защо я гледах толкова внимателно — отвърна Алис и последва примера на Шарлот, която кимна любезно на лорд и лейди Шадуел, родителите на Джема. — Очаквах да покаже остроумието, от което ти толкова се възхищаваш. Когато това не стана, започнах да се питам на какво се дължи отчуждението й.
— О? И какво откри? — Шарлот кимна леко на Сузана, която кокетничеше с лорд Вардън, русокос младеж с необичайно красиви сини очи.
— Според мен тя очакваше с огромно нетърпение появата на господата. Ако не греша, нашата госпожица Рамзи е влюбена. — Кимна с глава към малкия диван, тапициран със златист брокат, където седеше Даяна, притисната между Касандра и Джема. — Само я погледни!
И наистина. Вместо да се киска оживено и да се опитва да отгатне коя дума обяснява лорд Уолби — който в момента размахваше комично ръце — тя не откъсваше изпълнения си с копнеж поглед от мястото, където се бяха събрали Стивън, Глориана и няколко родителски двойки. След миг групичката последва силно куцащия Лусиън към музикалния салон.
Шарлот погледна първо госпожица Рамзи, а после и любителите на музиката.
— Въпреки твоята младост и неопитност, ти си изключително проницателна, Алис! Да, без съмнение си права. Даяна наистина е влюбена. Още от тринадесетгодишна тя е увлечена по Лусиън.
— Лусиън? — Алис се закова на място. Шарлот също спря и любопитно я изгледа.
— А ти за кого си мислеше?
— Аз… — Сви безпомощно рамене. — Предположих, че е лорд Марчланд. Доколкото го познавам, а и от твоите разкази за Даяна, реших, че двамата идеално си подхождат.
— Може би наистина е така. Но тя едва ли изобщо осъзнава съществуването му. — Засмя се меко и дръпна Алис, за да седнат на пейката под внушителния портрет на някакъв отдавна умрял Уор. — Даяна толкова е погълната от Лусиън, че започвам да се питам дали не е била родена специално за него.
— А какво е отношението на Лусиън към нея? Той споделя ли чувствата й?
Шарлот сви рамене.
— Познаваш Лус. Изключително глупав е, когато става дума за сърдечни дела. Е, да, харесва Даяна и нееднократно е заявявал, че му е много приятно в нейната компания, но е напълно сляп за нежните й чувства. Не ми го побира умът как е възможно!
Алис отмести поглед от госпожица Рамзи, която в момента се бе облегнала на рамката на вратата и се взираше в музикалния салон, за да го насочи към Шарлот.
— Мислиш ли, че той също би могъл да я обикне, ако осъзнае чувствата й?
Сега пък Шарлот се втренчи в Даяна.
— Струва ми се, че вероятността е доста голяма. Поне не я намира непоносимо глупава и досадна, както повечето жени. А и е много хубава. Когато за пръв път я представиха в обществото, получи поне десетина предложения за брак, които отхвърли. Да си остане между нас, но аз не се съмнявам, че отказите й се дължат на упоритата надежда, че някой ден Лус ще я забележи и ще отвърне на любовта й.
Тъкмо се канеше да добави още нещо, когато един лакей се приближи, поклони се и й съобщи, че готвачът незабавно искал да говори с нея. След като обеща веднага да отиде в кухнята, Шарлот се обърна към Алис.
— Бедният! Той е свикнал да готви само за Лус и сега навярно е загубил ума и дума. Затова, ако ме извиниш — целуна леко приятелката си по бузата, — трябва да отида и да го успокоя, че блюдата ще стигнат за всички.
Алис остана на пейката дълго след като Шарлот я остави, обмисляйки вероятностите за брак между Лусиън и госпожица Рамзи. Младата жена бе влюбена в него. Той без съмнение я харесваше. А и земите на баща й граничеха с Тистълуд. Както Шарлот изтъкна, двамата сякаш бяха създадени един за друг.
Оставаше само Лусиън да прогледне.
Алис се замисли, потупвайки с крак по пода. Най-накрая на устните й бавно плъзна усмивка. Как би могъл той да не забележи, че Даяна Рамзи е идеална за него, ако тя е постоянно наблизо? А как най-лесно би могла да го постигне? Много просто — като се сближи с младата жена и настоява тя да ги придружава по всички балове и празненства през новия сезон.
Чувствайки се така, сякаш бремето на света се бе свлякло от плещите й, Алис приглади полите на роклята си и се отправи към вратата на музикалния салон, където като омагьосана бе застанала госпожица Рамзи. Проследи погледа й и разбра причината за прехласването й.
Лусиън никога не бе изглеждал по-романтично красив, както в този момент, когато седеше до пианото и свиреше някаква забележителна мелодия. Алис се усмихна, изпълнена с радостен трепет от вида му.
На светлината на свещите косите му блестяха като полиран абанос и се спускаха на меки вълни до колосаната яка на снежнобялата риза, подчертавайки изяществото на профила и невероятно широките рамене. По отнесеното изражение на лицето му бе ясно, че изцяло е потънал в лиричното царство на мелодията. Черният вечерен костюм беше идеалното допълнение към цялото това съвършенство.
Докато повечето мъже с подобна висока и мускулеста фигура биха изглеждали доста странно, седнали пред пианото, Лусиън успяваше по някакъв начин да съчетае грацията с мъжествеността. Дългите му силни пръсти се движеха уверено по клавишите, изтръгвайки едновременно нежна и разтърсваща мелодия.
Алис чу как госпожица Рамзи въздъхна унесено и неволно изпита желание да последва примера й. Той наистина бе великолепен и с всеки изминал ден ставаше все по-прекрасен, защото, колкото повече се обогатяваше душата му, толкова повече се омекотяваше държанието му. Пред очите й маркизът се превръщаше от арогантен и безчувствен аристократ в очарователен и внимателен мъж, който всяка жена, дори самата тя, би била щастлива да нарече свой завинаги. За един кратък миг Алис остана загледана с копнеж, позволявайки си да се отдаде на въображението си и да си представи какво ли би било да е обичана от него.
Ами вълшебството да го докосва, да го милва, да целува устните му, да вкусва възхитителната сладост на страстта му! А безмерното щастие да лежи в обятията му, притиснали голите си тела и споделяйки най- съкровените мигове на човешка близост!
С копнеж, пулсиращ като тъпа болка в душата й, Алис откъсна поглед от Лусиън. Не! Той не е за нея! И никога няма да бъде! Дори и по някакво чудо да се влюби.
Бъдещето му е свързано със смъртна жена, чиято любов ще му дари вечното спасение. Така че, ако наистина го обичаше, трябваше да забрави безумната си страст и да съсредоточи цялата си енергия в намирането на неговата спасителка.
Чувствайки се емоционално изтощена, Алис събра сили и се извърна към госпожица Рамзи:
— Нямах представа, че той свири толкова добре…
Даяна се сепна и запримигва бързо, сякаш се събуждаше от сън. После се втренчи в Алис, сякаш я виждаше за пръв път, и промърмори:
— Съжалявам. Казахте ли нещо?
Алис се опита да изобрази най-топлата и приветлива усмивка.
— Казах, че той свири много добре.
— Негова светлост прави всичко добре. Забележителен мъж! Въпреки че малцина са тези, които
