забелязват колко прекрасен човек е. — Последното бе изречено с неподправена гордост и възхищение.
— Съгласна съм с вас. Намирам го за изключителен.
С тези думи си спечели един остър поглед. Госпожица Рамзи явно бе възприела отговора не като израз на възхищението на една благодарна повереница, а по-скоро като доказателство за обожанието на една бъдеща съперница.
— Така ли?
— О, да — припряно продължи Алис, влизайки в ролята на простодушна ученичка. — Макар че, трябва да ви призная, в началото ми се стори доста страшен и строг. Изкиска се и добави: — Не съм ли най- глупавото създание в цяла Англия?
Госпожица Рамзи видимо се отпусна.
— Негова светлост доста често изпада в мрачно настроение и понякога е доста рязък, което наистина може да изплаши младо момиче като вас. Но както сигурно вече сама сте установили, той притежава и много прекрасни качества.
Алис кимна и реши да нанесе последния унищожителен удар, с който напълно да разсее подозренията на другата жена.
— Да. През последните няколко седмици ми стана особено скъп. Започнах да го възприемам като брат. Вярвам, че би могъл да замести този, когото загубих при Ватерло.
Подобно на буен огън, прогонващ надалеч зимния студ, последните й думи разсеяха всички съмнения на госпожица Рамзи. Изражението й омекна, тя хвана ръцете й и нежно възкликна:
— И така би трябвало да бъде, госпожице Феър. Лоти ми разказа за саможертвата на брат ви и е съвсем правилно Лус… ъъъ… Искам да кажа, че е съвсем естествено Негова светлост да ви бъде като брат и да поеме отговорността за вашето бъдеще.
Стисна съчувствено ръцете й.
— Освен това бих искала да знаете, че като дългогодишна приятелка и съседка на Негова светлост аз също съм ви задължена. И ако мога с нещо да ви бъда полезна, достатъчно е само да ме помолите.
— Може би ще успеете — промълви Алис и сведе очи, за да прикрие лукавите искрици в погледа си. — Разбирате ли, това ще бъде моето първо официално празненство и аз не знам как да се държа. Наистина Лоти ме напътства, но както сама се досещате, тя е доста заета.
— Разбира се, госпожице Феър…
— За мен ще бъде чест, ако ме наричате Алис.
— Само ако вие ме наричате Даяна. — Лицето на госпожица Рамзи внезапно се озари от усмивка. — О, Алис! Толкова се надявам, че ще станем приятелки.
— Аз също много бих искала. Освен Лоти и Лусиън, нямам приятели нито тук, нито в Лондон. — Стрелна я с поглед. — Ти ще дойдеш в града за откриването на сезона, нали, Даяна?
Новата й приятелка сви рамене.
— Баща ми все още не е изгубил надежда, че ще си намеря подходящ съпруг и изгаря от желание да замина за столицата, макар че аз не съм сигурна дали ще имам сили да издържа още един сезон, през който да ме оглеждат и преценяват, сякаш съм кобила от конюшните Татърсол.
— Трябва да дойдеш! Двамата с Лусиън ще присъстваме на всички балове и празненства и би било чудесно, ако имам до себе си приятелка, от която винаги мога да получа съвет. Особено такава като теб, която се чувства в свои води в изисканото лондонско общество.
Даяна изглеждаше искрено смаяна.
— Лус ще вземе участие в баловете и празненствата през този сезон? Колко необичайно за него! Аз предположих, че той ще възложи на Лоти и Клейтън задачата да ви представят в обществото и да ви придружават по време на свет ските изяви, които той толкова мрази.
Алис поклати глава.
— Моят брат е възложил на Негова светлост да ми намери подходящ съпруг и трябва да призная, че той е взел присърце това си задължение. Всъщност още на втория ден след пристигането ми в дома му той ми показа цял списък с евентуални кандидати за ръката ми.
Даяна няколко минути я гледа със зяпнала от смайване уста, после избухна в смях.
— Типично за Лус! Да гледа на женитбата като на покупка на ново стадо! А мога ли да попитам ти какво му отговори?
Алис сви равнодушно рамене.
— Просто скъсах глупавия му списък и му заявих, че съм напълно способна сама да си избера съпруг и че ще се омъжа само по любов.
Даяна възторжено плесна с ръце.
— О, Алис! Вече не се съмнявам, че ще станем много добри приятелки! Може би все пак ще трябва да дойда в Лондон за откриването на сезона. Би било изключително забавно да наблюдавам сватовническите опити на Лус, които ти сигурно постоянно ще проваляш! А още по-интересно ще ми бъде да видя как ще съумее да се измъкне от многобройните брачни капани на майките с дъщери за женене!
— Според мен обаче те само ще си изгубят времето. Като изключим теб и Лоти, Лусиън смята всички жени за глупави и досадни.
— Т-той е говорил за мен? — Страните на Даяна пламнаха.
— О, да! Той говори за теб, докато пътувахме насам. Останах с впечатлението, че много те цени. — Е, това последното бе лъжа, но с известна доза истина. Според Лоти Лусиън наистина се възхищаваше от Даяна, макар че в нейно присъствие никога не бе показвал чувствата си.
Госпожица Рамзи изглежда бе толкова смутена, че не знаеше как да отговори, затова Алис уверено продължи:
— Всъщност той ме помоли да бъда мила и очарователна с господата, въпреки че трябва да ти призная… тяхното присъствие много ме притеснява. Прекарах последните години в един пансион в Бат с доста строги порядки и почти не съм била в мъжка компания.
— След като веднъж свикнеш, мъжете не са чак толкова страшни — увери я Даяна, обви ръка около кръста й и я обърна с гръб към музикалния салон. — Виж колко лесно общуват другите момичета.
И наистина бе така. Въпреки че до този следобед повечето от по-младите гости никога не се бяха срещали, сега те си бъбреха оживено като стари приятели. С изключение на предвзетия лорд Дрейк, който се бе изправил пред огледалото в другия край на стаята и се мръщеше на безукорно вързаната си вратовръзка.
Алис го огледа за миг, смътно припомняйки си, че бе зърнала името му в списъка на Лусиън. Въпреки че бе облечен прекалено модерно и изглеждаше твърде обсебен от собствената си персона, той бе доста привлекателен. Някои биха го сметнали за истински красавец.
Явно интересът й е бил доста очебиен, защото Даяна гърлено се засмя.
— Значи е лорд Дрейк, така ли?
— Моля? — промърмори Алис.
Даяна леко наклони глава по посока на обекта.
— Ако не се лъжа, проявяваш интерес към елегантния лорд Дрейк?
Алис се усмихна свенливо. Внезапно я осени нова идея.
— Той беше в списъка на маркиз Тистълуд.
— Наистина ли? — Даяна на свой ред огледа младия мъж. — И ти го намираш за подходящ?
Алис сведе глава като израз на моминска свенливост.
— Е, той е доста красив. Толкова прекрасни очи!
Даяна отново се засмя.
— Да не говорим за прекрасната кестенява коса и изключително модерния и изискан тоалет?
— Да. Наистина е великолепен! — промърмори Алис. Преброи наум до три, след което изпусна една тъжна въздишка. — Страхувам се обаче, че е твърде красив, за да забележи подобно безцветно и безинтересно създание като мен.
— Безцветно и безинтересно? Ти? — тихо възкликна Даяна с искрено удивление. — Откъде ти хрумна подобна глупост?
Алис посочи към Джема и Касандра, все още потънали в играта на въпроси и отговори.
— Само погледни колко са красиви! Чувствам се толкова скучна в сравнение с тях. — Поклати тъжно
