почивка… С мене!
Мъри отново видимо трепна, но тя го накара да кротува с лека спокойна усмивка и продължи със същия равен ораторски тон.
— Първо ще отидем в Монтекатини, където има чудесни бани за твоя гръб, а когато се оправиш, ще поиграеш известно време голф, а аз ще бъда с теб и ще се възхищавам на играта ти. После ще пътуваме по море с красивия кораб „Стела поларис“ и чак през пролетта ще се върнем тук. А през това време цялата глупава история ще бъде приключена и отдавна забравена.
Прикован от нейните хипнотизиращи очи, Мъри втренчено я гледаше, сякаш беше в транс и все пак усети за първи път, че косата й беше току-що измита и подредена, че — като че ли го беше очаквала — носеше нова лилаворозова копринена рокля с висока талия, широка и плисирана надолу; класическа рокля с безупречна кройка, която усилваше естествената й красота. Наистина — елегантна женска фигура, и то все още красива — от разстояние. Но отблизо разширените му зеници ловяха началните признаци на остаряването, слабо забележимите бръчки под очите, дребните гънки на шията, лекото потъмняване на силните равни зъби. Как би могло това да се сравни с другото прелестно личице, с онова крехко, свежо, младо тяло? Една вътрешна въздишка го разтърси. И все пак — в сегашното му плачевно състояние — не беше ли Фрида пристан, убежище, при това истинска лейди, образована, съвършена и при по-подробен анализ — достойна за леглото? Мъри дълбоко въздъхна и се канеше да проговори, когато тя подигравателно го превари.
— Да, аз съм разумна сделка. И ще бъда подходяща съпруга за тебе през деня и през нощта. Не съм ли мечтала и аз през годините, когато живях сама? Ще осъществим мечтите си заедно. И как само би ни погълнало възстановяването на Зеебург; да го изпълним с твоите красиви неща! Ще имаме салон, по- известен от този на Копе по времето на мадам дьо Стал.
Мъри продължаваше да протестира.
— Ужасно съм привързан към теб, скъпа Фрида, но…
— Но да, бедното ми човече, и аз към теб! За нищо на света не ще позволя да заминеш и да се разсипеш.
Настъпи мълчание. Какво повече можеше да каже или да направи? Почувства се сломен, подвластен, победен, но изпълнен с някаква утеха. Планът на Фрида беше така разумен, така приемлив във всяко отношение, съвършено различен от онова незнайно бъдеще, от което през тези последни няколко дни беше започнал да се ужасява. Да приеме, му се струваше като потапянето в топла баня след изморително пътуване. Затвори очи. Беше неизказано спокоен. Легна на дивана.
— О, господи. Фрида… Искам да ти разкажа всичко… от самото начало.
И го направи надълго и нашироко, прочувствено.
— Е, да — промълви тя състрадателно и някак си двусмислено, когато Мъри свърши. — Разбирам!
— Ти си единствената жена, която някога ме е разбирала.
Докато говореше, кученцето се размърда сънливо, погледна го и с лай скочи в скута му.
— Виждаш ли? — кимна тя. — И Петеркин също те приема. Сега си уморен. Почини си, а аз ще ти донеса нещо, което ще ти възвърне силите. — Върна се скоро с чаша в ръка. — Това е от твоята родина, много старо и специално. Отдавна го пазя за тебе. Сега, за да ми доставиш удоволствие, ще го изпиеш всичкото.
Единствената алкохолна напитка, която Мъри ненавиждаше, беше уиското. Винаги му беше неприятно, когато го пиеше, защото му правеше киселини, а после го болеше черният дроб. Но той се нуждаеше от нещо подкрепително и искаше да я зарадва; освен това нямаше воля да откаже.
— Така може — похвали го тя и седна до него. — Сега ще стоим мирно, като мишки в църква, докато ти стане по-добре.
Както беше очаквал, уискито го удари право в главата. Лицето му почервеня и след малко се почувства, ако не по-добре, то поне глупав и възбуден. Тя каза като го наблюдаваше.
— Премислях възможния най-добър начин да се венчаем. Сватбата трябва да стане не само без никаква гласност, но и бързо. Трябва да се махнем, преди да се вдигне много шум. Така ли е?
— Колкото по-скоро изчезнем, толкова по-добре!
— Тогава най-добре е да отидем в Базел: ще тръгнем утре рано. Това ще ни отнеме три дни, понеже съществуват известни формалности. Но можем да се върнем тук в сряда вечер.
— А после, скъпа Фрида?
— На следващата сутрин заминаваме на нашето дълго пътешествие.
Мъри виждаше като в мъгла как тя му се усмихва. По дяволите — Фрида не беше грозна бабичка; с тези чудни очи и това здраво Вагнеровско тяло, жилаво и гъвкаво! Какво говореше тя?
— Беше много мил преди малко. Каза ми „скъпа Фрида“.
— Ти си ми доста скъпа, знаеш това! — Неочаквано той се захили. — Истинска Брунхилда.
— Трябва да знаеш — не сега! Никога не си виждал горните помещения на Зеебург. Моята стая, тя ще бъде наша стая, е чудесна. Няма да ти я показвам тази вечер! После! Съгласихме ли се? Няма да ме намериш студена. Някои хора нямат нужда от плътската любов, но с нас това ще бъде естествено и често. Нали? А също и необходимо, защото успокоява човека. Сега, нека да говорим за нашето така приятно бъдеще.
Час по-късно Дофина победоносно откара Мъри във вилата. В непроницаемия мрак в малката кола тя го потупа по бузата и многозначително и кратко се засмя.
— Сега ще сънуваш приятни сънища като мен… Лека нощ, майн либе ман. Утре ще дойда рано. Трябва да тръгнем за Базел в девет часа̀.
Уморен до смърт, но претръпнал и успокоен, Мъри се препъваше из къщата, благодарен на факта, че беше така изтощен, че ще заспи моментално.
— Веднага си лягам — каза той на Артуро, като се стараеше да говори с нормален глас. — Виж дали си заключил преди да си легнем. И точно в осем часа донеси закуската.
— Добре, сър — каза Артуро някак машинално. — А тази вечер ще искате ли топло мляко и сандвичи в стаята?
Нямаше нужда, помисли Мъри, особено след уискито. Той не беше още съвсем трезвен.
— Тази вечер нищо не искам — той се запъна, изправен пред необходимостта да каже за промяната в плановете му. Е, с Артуро това нямаше да бъде трудно. Той беше така разстроен, че Мъри ще замине.
— Между впрочем — той търсеше думи, — случи се нещо съвсем неочаквано. След всичко това няма да бъда принуден да замина завинаги, а само за някакви си три месеца.
Лицето на Артуро промени изражението си няколко пъти преди да светне от радост.
— О, сър, толкова съм щастлив; толкова съм радостен, така съм благодарен на милостивия бог и Санта Филомена, че чуха молбите ми да останете. Почакайте само да кажа на Елена.
Неудържимият възторг на Артуро беше допълнително утешение. Такава лоялност, каква дълбока преданост, мислеше Мъри, като се качваше по стълбите. И от страна на Елена също, и двамата бяха така здраво свързани с него.
Гледайки нагоре със странно изражение, Артуро го проследи как влиза в спалнята, после се обърна и отиде в стаите за прислугата. Елена му хвърли поглед, пълен с надежда. Той кимна утвърдително с изразителна гримаса.
— Права беше. Германката го е впримчила. Пипнала го е за юздата.
— Богородице — възкликна Елена и продължи на неаполитански: — Обезумял старик!
— Такъв си е, няма що — съгласи се Артуро. — А как ще страда!
— Но и ние с него — рече Елена мрачно. — Тази мръсница ще дебне за парите като швейцарски данъчен агент. Край на търговийката ни, щом сложи лапите си върху сметките.
— Все пак, по-добре така, отколкото да замине. Все ще можем още да го подоим.
— Няма сега да му правим поклони, я!
— Съвсем, нарязал се е до козирката — Артуро отиде до долапа, извади една бутилка и я отвори.
— Не съм виждал човек, с който така лесно можеш да се справиш.
— Все пак с нея си отваряй очите.
— Знам си работата! При това трябва да го изсмучем колкото можем, докато не е станало късно. Преди тя да го е изцедила, онази пиявица ще го остави по бели гащи.
