— Тая хубостница ще му вземе здравето — каза Елена многозначително.
С това предричане за пълното изцеждане на мъжествеността от техния господар те се спогледаха и избухнаха в гръмогласен смях.
Глава XIX
Три дни след това, в сряда късно следобед, удобният „Хъмбър“, изкалян от пътуването, се плъзна незабелязано през селцето Шванзее, зави скришом в познатия път с акациите и спря пред вилата на Мъри.
— Е, ето ни най-после, Фрида! — Той беше махнал шофьорските си ръкавици и декларира свършения факт с поздравителна усмивка, после си погледна тежкия часовник и добави: — И точно навреме.
Сполучливата дискретност по отношение на сватбата също го радваше. Всичко стана така, както го предвиждаха. Мъри скочи от мястото си, бързо заобиколи колата и като предан съпруг, грижливо помогна на жена си да слезе.
В същото време вратата на вилата се отвори и Артуро се показа, като се приближаваше с открита усмивка за добре дошли.
— Всичко ли е в ред? — попита Мъри настрана, докато слугата вадеше куфарите от багажника.
— Съвсем в ред, сър. Подредихме салона, и китайският порцелан отново е сложен. Но библиотеката и другите стаи ще отнемат повече време.
— Ще имаш време! Утре тръгваме на дълго пътешествие.
Мъри като че се подвоуми и продължи.
— Няма ли някакво известие за мен?
— Не, сър.
Беше му невъзможно да потисне неволната въздишка на облекчение. Беше се опасявал от възможността за последен телефонен разговор, или някакво отчаяно писмо, което да го чака. Обаче Уили и Кети бяха тръгнали без да се обадят, точно така, както беше предрекла Фрида — бяха заминали в мисията при работата си — тяхната — не неговата, тя никога не е била негова. — Да, тяхната спасителна работа, която с всичките си сложности, трудности и опасности щеше да ги погълне и да накара Кети бързо да го забрави. Колко е бил заблуден да си въобразява, че е можел доброволно да свърже бъдещия си живот с онова мило, отдадено на вярата момиче, и все пак, колко разумно проумя грешката си в неин и свой интерес преди да е станало твърде късно. Вече нямаше да си представя нещата в глупава идеалистична светлина, нито пък да се стреми към духовни фантасмагории. Благополучно женен за една зряла, изключителна жена, Мъри изпитваше топло чувство на сигурност, като че ли беше стигнал края на дълго пътуване.
— Артуро, донеси бързо чая — каза той, като последва Фрида в гостната. Настани се до нея на честърфилдския диван и огледа стаята. Да, всичко беше подредено — точно както преди — тази дума сега имаше определено историческо значение както „Преди и след Христа“! Означаваше разликата между неговото „преди“ и „след“ избавителния период в живота му.
Картините му изглеждаха още по-красиви и привлекателни от когато и да било. Господи, как е помислил, че би могъл някога да пътешества без тях! Среброто светеше, порцеланът, наскоро измит и подреден, блестеше при светлината на приятния огън от пращящи кедрови дънери.
— Не е ли това прекрасно? — той й се усмихна нежно. — Да се върнем заедно, като се справихме с всичко така умно.
— Но, разбира се, Дейвид. Ще видиш, че винаги се справям добре! — Тя доволно кимна. — Ще го разбереш после, когато се установим в Зеебург.
Мъри се канеше да отговори — комплиментът беше на езика му, когато Артуро влезе с подвижната масичка за чай, затова само потри ръце и каза:
— О, чая! Ще налееш ли мила?
В това време Артуро подреди масата и му донесе подноса от хола.
— Пощата, сър.
— Колко много писма — извика Фрида, вдигайки сребърния чайник стил Джордж I от 1702 година. — Изглежда, че си важна личност!
— Повечето от писмата са делови — Мъри сви рамене и почна да ги преглежда едно по едно. Но едно от писмата очевидно не беше случайно. Разтреперан, той позна кръглия, равен почерк на Кети. Поглеждайки скришом датата върху плика, той веднага се успокои. Писмото беше пуснато на седемнадесети, четири дни преди Кети да отпътува, и беше получено в Шванзее в понеделник, двайсети, когато той и Фрида заминаха за Базел. И така, Мъри благодареше богу, писмото не можеше да съдържа нито упреци, нито съжаления. С предпазлив бегъл поглед към Фрида, която още наливаше чая, той пъхна незабелязано писмото в страничния си джоб; щеше да го прочете по-късно, когато остане сам.
— Понеже стана дума — тя сложи захар и лимон и му подаде чашката, — трябва един ден да ми разкажеш как стоят твоите делови работи; може би, когато отидем в Монтекатини, нали? Имам страшен усет за такива неща. Акциите на немската химическа промишленост, например. Засега те са силни.
— Вярно е — съгласи се Мъри толерантно, докато се навеждаше напред да нареже кейк. — И имаме достатъчно запаси от тях.
— Това е добре. И немските гаранции. Те също носят висока лихва.
— Виждам, че ще ми бъдеш в голяма помощ, скъпа. Сега опитай това, специалитет на Елена, приготвен в твоя чест! — Той я наблюдаваше, докато тя опитваше черешовия кейк. — Вкусен е, нали?
— Да, вкусен, дори много! Но може да бъде още по-вкусен. Има твърде много ванилия и малко плод. После ще й покажа как трябва да го прави!
— Необходимо е малко такт, мила. Елена е ужасно чувствителна.
— О, бедният Дейвид, караш ме да се смея. Като че ли нямам достатъчно опит. Ами че в Каленщайн имахме прислуга за къщата и градината петнадесет души и всички трябваше да бъдат контролирани. Аз съм сигурна, че са те обслужвали лошо и солидно са те мамили. Не се съмнявам, че твоята добра Елена притежава много лични качества, покрай това, че пооткрадва от прясното масло и яйцата, докато твоят знаменит Артуро… само как ги познавам тия неаполитанци, пред теб се усмихват, а зад гърба ти крадат!
За миг той се разтревожи, но бързо му мина, когато тя го потупа по ръката с покровителствена усмивка.
— Още една чаша от твоя чудесен Туайнинг. Това поне няма да променя.
Как изящно се справяше тя със сервирането — с вродена сръчност, нито нервно — като Кети, нито тромаво — като Дорис, която през онези далечни, почти забравени дни, винаги объркваше всичко, когато имаше пристъп. Да, след всичките тези тревожни години той беше постъпил правилно с последното си решение. Мъри винаги се беше стремил към една добре възпитана жена, не само заради социалните преимущества, които тя би му донесла, но и заради онази допълнителна изтънченост, с която, вследствие възпитанието си, тя би обогатила съпружеската им интимност. Да, Фрида щеше да направи живота му нов. И колко успокоителен беше планът за бързото им заминаване — Монтекантини, пътуване по море с „Поларис“ (Фрида беше запазила каюта чрез американската куриерна служба в Базел), и после колко интересно щеше да бъде да се възстанови Зеебург! Макар че вилата беше удобна, тя никога нямаше да бъде повече от един буржоазен дом и си оставаше неподходяща за неговите богатства, които вече щяха да красят и преобразят огромния замък над езерото. Както си стоеше предоволен в топлата уютна стая и отпиваше от чая, Мъри все още не можеше да спре мислите си, които се обръщаха не точно като самообвинение, но все пак с някаква остра болка към самолета, който след нощния си престой в Лисабон, вече навярно се носеше към Луанда. Сигурно Кети беше превъзмогнала най-лошото. Тя беше млада и щеше да се съвземе. Скръбта не е вечна, времето лекува по-добре… Мъри се успокояваше с тези и с други размисли.
— Като че ли заспа — чу той полумъмрещ, полушеговит глас.
— Не, не, наистина не спя. Но да се върнем на въпроса, Фрида, трябва ли действително да нощуваш в Зеебург. Защо не останеш тук? В края на краищата ние сме женени.
— Да, ние сме чудесни съпрузи и поради тази причина трябва да бъдем благоразумни.
— Защо, скъпа Фрида? Беше съвсем, е, беше ми трудно да прекарам две нощи без теб… и в отделни стаи.
Тя доволно се засмя.
