възразяваше, Ида имаше един отговор, който често украсяваше с някое свободно и леко прилагателно. Тя имаше свои собствени грижи, трябваше да плаща проценти и данъци и често си мислеше, че пият именно нейната кръв.
Ида имаше слабост към по-младите представители на професията и добродушно приветства Менсън, докато Фреди дърдореше:
— Погледни го добре. Скоро той ще ти праща толкова много пациенти, че ще навлезеш и в „Плаца“.
— „Плаца“ навлиза в мен — многозначително поклати шапчицата си Ида.
— Ха! Ха! — засмя се Фреди. — Това е доста добро. Трябва да го кажа на стария Фридман. Пол ще го оцени. Хайде, Менсън, да се качим горе.
Тесният асансьор, широк колкото да се побере на диагонал една санитарна количка, ги изкачи на четвъртия стаж. Коридорът беше тесен, пред вратите имаше подноси, а поставените във вази цветя вехнеха в горещия въздух. Влязоха в стаята на госпожа Ребърн.
Тя беше жена над шейсетте, която подпряна на възглавниците очакваше визитацията, държеше в едната си ръка лист хартия, на който беше написала някои усетени през нощта симптоми, както и въпросите, които искаше да зададе. Андрю веднага и безпогрешно определи: старческа хипохондрия, „болест на малкото парче хартия“, както казваше Шарко14.
Фреди седна на леглото, говори с нея, провери пулса й — нищо повече — изслуша я и весело я ободри. Той й каза, че господин Айвори следобед ще дойде с резултатите от някои високонаучни изследвания. Помоли я да позволи на неговия колега доктор Менсън, чиято специалност са белите дробове, да провери гръдния й кош. Госпожа Ребърн беше поласкана. Всичко това й беше много приятно. Оказа се, че тя е в ръцете на Хемптън вече две години. Беше богата, без роднини, и разделяше времето си между скъпите частни хотели и частните клиники в Уестенд.
— Господи! — възкликна Фреди, когато излязоха от стаята. — Не можеш си представи каква златна мина е тази старица за нас. От нея сме измъкнали цели кюлчета злато.
Андрю не отговори. Атмосферата тук предизвикваше у него леко повдигане. Нямаше нищо на белите дробове на старата госпожа и единствено трогателният благодарен поглед към Фреди позволяваше да се смята, че всичко не е било докрай нечестно. Опитваше се да убеди себе си. Защо трябва да бъде такъв педант? Той никога няма да успее, ако продължи да бъде такъв, нетолерантен и догматичен. А Фреди имаше най-добри намерения, като му беше дал възможност да прегледа пациентката. Стисна все пак приятелски ръката на Хемптън, преди да влезе в колата си. А в края на месеца, когато получи чисто написан чек от госпожа Ребърн — с нейните най-големи благодарности — за пет гвинеи, беше в състояние да се изсмее на глупавите си скрупули. Сега за него беше удоволствие да получава чекове и за негово голямо задоволство все повече чекове намираха пътя си към него.
Глава седма
Практиката, която бе показала обещаващо увеличаване, сега започна бързо, почти мълниеносно да се разраства във всички направления и като резултат на това Андрю бе повлечен от течението с още по- голяма сила. В известен смисъл той стана жертва на собствената си неудовлетвореност. Винаги е бил беден. В миналото упоритият му индивидуализъм не му носеше нищо друго освен поражения. Сега можеше да се оправдае пред себе си с удивителните доказателства за материалния си успех.
Скоро след спешното му отиване в „Лориър“ той води с господин Уинч един плодотворен разговор и оттогава все повече продавачки от „Лориър“ и дори някои от шефовете на отдели идваха за преглед при него. Обикновено идваха с дребни оплаквания, по странно беше как веднъж отишли при него, момичетата започваха често да идват отново — действията му бяха така вежливи, така ободряващи, така делови. Доходите от прегледи се покачиха. В скоро време успя да пребоядиса фасадата на къщата и с помощта на една от фирмите за обзавеждане на лекарски кабинети — те всички горяха от желание да помогнат на младите практикуващи лекари да увеличат доходите си — поднови мебелите в манипулационната и кабинета: нова кушетка, един мек люлеещ се стол, кокетна количка с гумени колелца и няколко „елегантно научни“ шкафа в бял емайл и стъкла.
Богатството, демонстрирано от прясно боядисаната в кремав цвят къща, от колата, от блестящо модерно обзавеждане, бързо стана предмет на разговори в квартала и върна много от „добрите“ пациенти, които бяха идвали при доктор Фой в миналото, но постепенно бяха се отдръпнали, когато старият доктор и кабинетът му почнали да губят своя блясък.
Дните на чакане и висене бяха свършени. Във вечерните приемни часове едва смогваше да преглежда всички — жужеше звънецът на предната врата, звънтеше звънчето на вратата на манипулационната, пациенти го чакаха и отпред, и отзад, и той сновеше между манипулационната и кабинета. Следващата стъпка дойде неизбежно. Принуден бе да си създаде система, с която да пести време.
— Слушай, Крис — каза той една сутрин. — Измислих нещо, което ще ми бъде от голяма помощ през тези върхове часове. Ти знаеш, когато съм прегледал някого в манипулационната, се връщам в къщата, за да направя лекарството. Това обикновено ми отнема около пет минути. Ужасяващо прахосване на време, когато бих могъл да дошлифовам някой от „добрите“ пациенти, които чакат в кабинета. Е, схващаш ли системата ми? Отсега нататък ти си моят аптекар!
Тя го погледна със свити от изненада и уплаха вежди.
— Но аз нищо не знам, как ще правя лекарства?
Той се усмихна успокояващо.
— Не се безпокой, мила. Приготвил съм няколко хубави микстури за всичко. Ти просто ще трябва да напълниш шишетата, да им слагаш етикетите и да ги увиваш.
— Но… — в очите на Кристин бе изписано объркване. — О, аз искам да ти помогна, Андрю, само че… Наистина ли смяташ…
— Не виждаш ли, че съм принуден? — той избягваше да я гледа. Изпи остатъка от кафето си раздразнен. — Знам, че в Аберлоу говорех големи приказки за лекарствата. Всичко е теория! Аз… да, сега съм практикуващ лекар. При това всички тези момичета от „Лориър“ са анемични. Една добра микстура с желязо няма да им навреди.
Преди да успее да отговори, звукът на звънчето в приемната го накара да изхвъркне от стаята.
В старите дни тя би спорила, би заела твърда позиция. Но сега с тъга виждаше какъв обрат е настъпил в техните отношения. Вече не тя оказваше влияние, не тя насочваше. Главният двигател беше той.
Кристин заставаше в приличната на дупка аптека през онези трескави часове в манипулационната — да чака краткото му подвикване, докато бързо преминава от обикновените пациенти в манипулационната, към „добрите“ в кабинета. — „Желязо!“ или „Алба!“ или „Газогонно!“ или понякога, когато тя казваше, че желязната микстура се е свършила, нервното изразително излайване: „Какво да е! По дяволите.
Често работата в манипулационната продължаваше до девет и половина. След това правеха сметките в тежката счетоводна книга на доктор Фой, която бе използвана едва наполовина.
— Боже мой! Какъв ден! — злорадстваше той. — Спомняш ли си онези мизерни първи три шилинга и шест пенса, които получих развълнуван като ученик? Затова пък днес — днес имаме над осем лири в брой.
Той пъхаше парите — тежки купчини монети и няколко банкноти в малкия африканерски чувал за тютюн, който доктор Фой бе използвал за събиране на парите си, и го заключаваше в средното чекмедже на бюрото.
Сега наистина забрави всички свои първоначални съмнения и се гордееше с проницателността си при купуването на практиката.
— Всичко ни върви по мед и масло, Крис — възкликваше той. — Доходна манипулационна и здрава връзка със средната класа. А освен това изграждам и първокласна консултантска практика със собствени усилия. Само стой и гледай какво става.
На първи октомври беше в състояние да й каже да подмени мебелите в къщата. След сутрешните приемни часове с внушителна непретенциозност, която беше новият му маниер, той каза:
— Бих желал днес да отидеш към Уестенд, Крис. И иди при Хъдзън или при Остли, ако ти харесва
