че трябва да се прегледат сливиците на Сибил? Вие погледнахте ли ги?
— Не, не съм ги погледнал.
— А би трябвало, мойто момче. Абсолютно уголемени, но не възпалени. Позволих си — надявам се, нямате нищо против — да кажа, че бихме могли да ги извадим, когато времето се затопли.
На връщане в къщи Андрю не можеше да не си помисли какъв очарователен човек се оказа Айвори — всъщност би трябвало да благодари на Хемптън за запознанството. Този случаи мина отлично. Торнтънови бяха извънредно доволни. Без съмнение не би могло да има по-добър критерий.
Три седмици по-късно, когато пиеше чая си с Кристин, със следобедната поща дойде едно писмо от Айвори.
Скъпи Менсън,
Госпожа Торнтън току-що ми изпрати хонорара. Като пращам на анестезиолога неговия дял, бих могъл също да изпратя и вашия — за прекрасната помощ, която ми оказахте по време на операцията. Сибил ще дойде при вас в края на този срок. Спомняте си онези сливици, за които споменах. Госпожа Торнтън е възхитена.
Към писмото бе приложен чек за двайсет гвинеи.
Андрю се втренчи учуден в чека — не бе направил нищо, за да помогне на Айвори при операцията — после постепенно топлото чувство, което сега парите винаги будеха у него, обхвана сърцето му. Със самодоволна усмивка той подаде писмото и чека да ги види Кристин.
— Страшно мило от страна на Айвори, нали Крис? Обзалагам се, този месец ще имаме рекорд в хонорарите.
— Но не разбирам — лицето й изразяваше объркване. — Това ли е твоята сметка за госпожа Торнтън?
— Не, глупавата ми — изкиска се той. — Това е една малка сума допълнително — просто за времето, което отделих за операцията.
— Искаш да кажеш, че господин Айвори ти дава част от своя хонорар?
Той се изчерви и внезапно настръхна.
— Господи боже мой, не! Това е абсолютно забранено. Не бихме и помислили такова нещо. Не разбираш ли, че съм спечелил тези пари заради помощта, заради това, че съм бил там, точно както анестезиологът е спечелил своя хонорар, защото е дал упойката. Айвори се разплаща с всички, щом е получил чека. Обзалагам се, било е страхотна сума!
Подтисната и нещастна, тя постави чека на масата.
— Изглежда, взел е много пари.
— Е добре, защо не? — той приключи спора с бурен изблик на негодувание. — Торнтънови са невероятно богати. За тях това не е повече от онези три шилинга и шест пенса на пациентите от приемната.
Когато той излезе, погледът й остана закован върху чека с напрегната тревога. Не знаеше, че той се е сдружил професионално с Айвори. Внезапно я обзеха всички предишни страхове. Като че ли онази вечер с Дени и Хоуп изобщо не бе се състояла — тя не го беше променила с нищо. Как обичаше, как ужасно обичаше той сега парите. Покрай тази ненаситна жажда за материален успех работата му във „Виктория“, изглежда, нямаше никакво значение за него. Дори бе забелязала, че в манипулационната той използва все повече и повече безполезни микстури, че предписва лекарства на хора, които не са болни, караше ги непрекъснато да идват. Загриженият израз на лицето й се задълбочи, то стана измъчено и дребно. Очите й бавно се наляха със сълзи. Трябва да говори с него, о, да, трябва, трябва. Същата вечер, след приемния час, тя почтително се обърна към него:
— Андрю, би ли направил нещо, за да ме зарадваш? Искаш ли да ме изведеш навън от града в неделя с колата? Ти ми обеща, когато я взе. И разбира се, цяла зима не сме имали възможност да отидем някъде.
Погледна я изненадан.
— Ами… е хубаво!
Както се беше надявала, в неделя времето се оказа хубаво — един мек пролетен ден. Към единайсет часа той беше свършил с неотложните визитации и с едно одеяло и кошница с продукти в багажника на колата тръгнаха. Когато преминаха по Хамърсмит бридж и поеха по пътя за Кингстън и Съри, настроението на Кристин се повиши. Скоро преминаха Доркинг и завиха по пътя към Шиър. Толкова отдавна не бяха ходили заедно в провинцията, че красотата, ярката зеленина на полетата, пурпурният цвят на напъпилите брястове, златният прах на висящите котенца, бледожълтото на игликите, изникнали на куп край една рътлина, я завладяха, заразиха я.
— Не карай така бързо, мили — прошепна тя тъй нежно, както не бе говорила със седмици наред. — Тук е толкова красиво!
Той, изглежда, бе решил да надминава всички коли по пътя.
Към един часа̀ стигнаха Шиър. Със своите няколко къщи с червени покриви и тихо течащата рекичка сред обраслите с пореч брегове селото още не бе засегнато от щурма на летните туристи. Достигнаха гористия хълм отвъд селото и оставиха колата близо до една покрита с чимове конска пътека. Там, на малкото сечище, където простряха одеялото, цареше пееща самота, която принадлежеше само на тях и на птиците.
Изядоха сандвичите си в слънчевата тишина, изпиха кафето от термоса. Около тях, сред растящите на групи елши, беше изникнало море от иглики. Кристин жадуваше да ги набере, да потопи лицето си в тяхната хладна нежност. Андрю лежеше с полузатворени очи, главата му беше близо до нея. Сладко спокойствие обхвана тъмните тревоги на нейната душа. Ако можеше техният живот заедно да бъде винаги такъв!
Сънливият му поглед се бе задържал за няколко секунди върху колата. Внезапно той каза:
— Не е толкова лоша таратайката, нали, Крис? Искам да кажа за парите, които дадохме. Но скоро ще ни трябва нова.
Тя се размърда, след този пресен пример за неутолимата му жажда тревогите й се подновиха.
— Но ние току-що я купихме? За мен тя е всичко, което бихме могли да желаем.
— Хм! Бавна е. Не забеляза ли как онзи буик непрекъснато беше преди нас? Искам една от новите бързи лимузини.
— Но защо?
— Защо не? Можем да си го позволим. Добре вървим — нали знаеш, Крис. Да! — Той запали цигара и се обърна към нея с израза на самодоволство. — В случай че вие може би не съзнавате факта, моя мила малка учителко от Бленли, трябва да ви съобщя, че ние бързо забогатяваме.
Тя не отговори на усмивката му. Почувства как тялото й, спокойно и топло в слънчевата светлина, внезапно се вкочани. Заскуба стръкчета трева и безсмислено ги заплиташе в ресните на одеялото. Бавно каза:
— Мили, наистина ли искаме да забогатеем? Аз лично не искам. Защо са всички тези приказки за пари? Когато нямахме никакви пари, ние бяхме безумно щастливи. Тогава никога не говорехме за пари. А сега никога не говорим за нещо друго.
Той отново се усмихна с чувство на превъзходство.
— След години на газене из калта, на кренвирши и херинга, след години на обиди от твърдоглави Комисии, след години на лекуване на миньорски жени в мръсни задни спални, предлагам, просто за промяна, да подобрим живота си. Някакви възражения?
