— Не се шегувай с това, мили. Преди не говореше така. О! Не виждаш ли, не виждащ ли, че ставаш жертва на същата система, която ругаеш, която мразиш? — Развълнуваното й лице будеше жалост. — Не си ли спомняш как говореше за живота, че той представлява атака срещу неизвестното, нападение нагоре по стръмнината, все едно, че трябва да превземеш някоя крепост, като знаеш, че е там на върха, но още не се вижда…
Той смутено промърмори.
— О! Бях млад тогава, глупав. Това са само романтични приказки. Огледай се и ще видиш, че всички правят едно и също — трупат колкото могат! Това е единственото, което човек може да прави.
Тя потръпна и пое дъх. Знаеше, че трябва да говори, сега или никога.
— Мили! Не е само това. Моля те, изслушай ме. Моля те! Аз съм така нещастна поради тази промяна в теб. Дени също я забеляза. Тя ни отделя един от друг. Ти не си този Андрю Менсън, за когото се омъжих. О! Ако само бъдеш такъв, какъвто беше!
— Какво съм направил? — запротестира той раздразнен. — Бия ли те, напивам ли се, убивам ли? Дай ми един пример за моите
Отчаяно тя отговори:
— Работата не е в конкретните неща. Всичко е в твоето отношение, мили. Вземи например този чек, който ти прати Айвори. Може би на повърхността това е дребна работа, но по-дълбоко — о, ако погледнеш по-дълбоко, това е долно, алчно и нечестно.
Тя почувства как той се опъна, после седна обиден и ядосано я погледна.
— За бога! Защо отново започваш за това? Какво лошо има, че приех чека?
— Не виждаш ли? — Цялата събрала се през последните месеци мъка преля в нея, задуши доводите й, накара я внезапно да избухне в плач. Тя истерично извика: — За бога, мили, недей, недей се продава!
Той скръцна със зъби разгневен. Бавно, решително и остро той каза:
— За последен път те предупреждавам да престанеш да се правиш на невротична глупачка. Не можеш ли да се опиташ да ми помогнеш, вместо да ми пречиш и да ме тормозиш непрекъснато?
— Не съм те тормозила — изхлипа тя. — Аз исках да ти говоря по-рано, но не говорих.
— Тогава недей — той престана да се контролира и изведнъж закрещя: — Чуваш ли ме? Недей. Това е някакъв комплекс. Говориш, като че съм някакъв мръсен мошеник. Само искам да напредна. И ако желая пари, те са само средство за постигане на целта. Хората съдят за тебе по това, което си, по това което имаш. Ако си от тези, които нямат, ще те командват. Знай, че това ми е дошло до гуша. В бъдеще ще командвам аз. Сега разбра ли? И да не си ми споменавала отново тази идиотска глупост!
— Добре, добре — ридаеше тя. — Няма. Но ти казвам, някой ден ще съжаляваш.
Екскурзията беше провалена и преди всичко за нея. Въпреки че избърса очите си и набра голям букет иглики, въпреки че прекараха още един час на слънчевия склон и спряха по пътя в „Ливъндър леди“ за чай, въпреки че разговаряха привидно приятелски за обикновени неща, цялата прелест на деня бе мъртва. И докато се прибираха в ранния здрач, лицето й беше бледо и неподвижно.
Постепенно неговият гняв се превърна във възмущение. Защо от всички на света само Крис се нахвърля върху него? Други жени, при това очарователни жени, бяха възхитени от бързото му издигане.
Няколко дни по-късно му позвъни Франсис Лорънс. Бе пътувала, бе прекарала зимата в Ямайка — през последните два месеца няколко пъти бе получавал писма от Миртър бенк хотел; но сега се беше върнала, нетърпелива да види приятелите си, излъчваща слънчевата светлина, която бе погълнала. Весело му каза, че иска да я види, преди да е загубила тена си.
Отиде на чай. Както беше казала, тя имаше красив тен, ръцете и деликатните й китки, слабото й питащо лице бяха опънати като на сатир. Удоволствието да я види отново бе извънредно много увеличено от радостта в нейните очи, тези очи, които бяха безразлични към толкова много хора и които със своята светлина бяха така приятелски настроени към него.
Да, те разговаряха като стари приятели. Тя му разказа за своето пътешествие, за кораловите градини, за рибите, които се виждат през стъкленото дъно на лодката, за райския климат. В отговор той й разказа за своите успехи.
Може би в думите му се бе промъкнала следа от неговите мисли, защото тя весело отговори:
— Ти си ужасно тържествен и позорно прозаичен, ето какво става с теб, когато ме няма. Не, аз наистина мисля, че това е, защото работиш твърде много. Наистина ли
В този момент влезе нейният съпруг, висок, ленив, с обноски. Кимна на Андрю, когото познаваше много добре — бяха играли бридж веднъж или дваж в Саквилския клуб, — и грациозно прие чаша чай.
Макар весело да заяви, че за нищо на света няма да им попречи, влизането на Лорънс прекрати сериозния характер на разговора. Започнаха да обсъждат с голямо удоволствие последните прояви на Ръмбълд-Блейн.
Но половин час по-късно, когато Андрю се върна в Чесбъроу терас, предложението на госпожа Лорънс продължаваше да занимава ума му. Защо да не си вземе кабинет на Уелбък стрийт? Очевидно, моментът е дошъл. Няма да се откаже от нищо в своята практика в Падингтън — манипулационната носеше твърде много доходи, за да се изостави така лесно. Но можеше да я съчетае с една стая в Уестенд, ще използва по-добрия адрес за своята кореспонденция, ще го има върху рецептите си, върху сметките.
Тази мисъл искреше в него, настройваше го за още по-голяма победа. Колко добра беше Франсис, помагаше му също като госпожица Евърет и беше безкрайно много по-очарователна, по-вълнуваща! И все пак той беше в чудесни отношения с нейния съпруг. Можеше спокойно да го гледа в очите. Нямаше защо крадливо да се измъква от къщата, като долен будоарен плъх. О, приятелството беше велико нещо!
Без да каже каквото и да било на Кристин, той започна да търси подходящ кабинет в Уестенд. И когато след около един месец намери, за него беше голямо удоволствие да заяви с престорено безразличие над сутрешния вестник.
— Между другото може би ще те интересува — аз наех едно място на Уелбък стрийт. Там ще приемам пациентите си от по-горна класа.
Глава единадесета
Стаята на Уелбък стрийт 57 А даде на Андрю нов повод за триумф. Аз съм тук, вътрешно възкликваше той, аз съм тук най-после! Макар и неголяма, стаята беше добре осветена от един прозорец, с ниша и разположена на партера, което беше голямо предимство, тъй като повечето пациенти не обичаха да се качват по стълби. Освен това, въпреки че чакалнята делеше с няколко други консултанти, чиито спретнати табелки блестяха край неговата на предната врата, кабинетът беше изключително негов, собствен.
На деветнайсети април, след като бе подписано споразумението за даване под наем, той отиде да влезе в правата си на собственик, придружен от Хемптън. Фреди се бе оказал изключително полезен през цялата подготовка и му беше намерил добра сестра, приятелка на жената, която бе наел на Куин Ан стрийт. Сестра Шарп не беше красива. На средна възраст, с кисело и обидено изражение на лицето, но явно беше способна. Фреди сбито бе характеризирал сестра Шарп.
— Последното нещо, което човек желае, е красива сестра. Знаеш какво имам предвид, старче. Удоволствието си е удоволствие, но работата си е работа. И не можеш да ги съединяваш. Тук никой от нас не е за своето здраве. Като проклет твърдоглавец ще оцениш това. Между другото, имам предчувствието, че ще се сближим сега, след като се премести близо до мен.
Докато Фреди и той стояха и обсъждаха наредбата на стаята, неочаквано се появи госпожа Лорънс. Минавала и се отбила, за да види неговия избор. Умееше да се появява мило, просто ей тъй, без никога да се натрапва. Днес беше особено очарователна, с черно палто и пола и богата кафява кожена яка около врата. Не стоя дълго, но имаше идеи, предложения за наредба, за пердетата на прозорците, за завесите зад бюрото и всичко беше с много по-голям вкус от грубите планове, които съставяха те с Фреди.
Без нейното живително присъствие, стаята изведнъж се изпразни.
Фреди изпадна в телешки възторг.
— Ти си най-големият късметлия, когото някога съм срещал. Много е хубава. — Той се ухили
