Обвинението бе официално прочетено. След това стана представителят на обвинението господин Джордж Буун. Той бе тънък, изряден човек във фрак, гладко обръснат, с широка черна панделка, вързана за очилата му. Гласът му звучеше уверено.
— Господин председателю, господа. Делото, за което става въпрос, няма нищо общо с теорията на медицината, както е дефинирана в член 28 на Медицинския закон. Напротив, то представлява недвусмислен пример за професионално сътрудничество с нерегистрирано лице. Ще си позволя да отбележа, че неотдавна Съветът имаше случай да осъди тази тенденция.
Фактите са следните: пациентката Мери Боланд, страдаща от поражение на апекса, била приета в отделението на доктор Тороугуд в болницата за гръдоболни „Виктория“ на 18 юли. Там тя остава под грижите на доктор Тороугуд до 15 август, когато напуска под претекст, че искала да си отиде в къщи. Казвам претекст, защото в деня на нейното напускане била посрещната във фоайето на болницата от доктор Менсън, който веднага я отвел в един институт, наречен Белвю, където, доколкото разбирам, имат претенциите да лекуват белодробни заболявания.
При пристигането в Белвю пациентката била поставена на легло и прегледана от доктор Менсън заедно със собственика на заведението господин Ричард Стилмън, неквалифицирано лице и доколкото разбирам, чужденец. След прегледа, на консултация — специално обръщам вниманието на Съвета на тази фраза, — на консултация било решено да се оперира пациентката, като се направи обездвижване. След това доктор Менсън дал местна упойка и вкарването на въздух било извършено от доктор Менсън и господин Стилмън.
Сега, господа, след като накратко обрисувах картината, бих желал с ваше разрешение да представя нови доказателства. Доктор Юстъс Тороугуд, моля.
Доктор Тороугуд стана и пристъпи напред. Като свали очилата си и ги държеше, готов да подчертава с тях своите позиции. Буун започна:
— Доктор Тороугуд, не бих желал да ви затруднявам. Ние всички добре знаем вашата репутация, бих могъл да кажа вашата слава като консултант по белодробни заболявания. Не се съмнявам, че може би изпитвате добро чувство към своя млад колега, но, доктор Тороугуд, не е ли факт, че в събота, 4 август, доктор Менсън настояваше за консултация относно състоянието на пациентката Мери Боланд?
— Да.
— Не ли също така факт, че по време на тази консултация той настояваше да приемете начин на лечение, който според вас е неразумен?
— Той искаше да направим обездвижване.
— Точно така! И заради най-добрите интереси на пациентката вие отказахте?
— Да, отказах.
— Направи ли ви особено впечатление поведението на доктор Менсън, когато вие отказахте?
— Ами… — доктор Тороугуд се поколеба.
— Моля ви, доктор Тороугуд! Ние уважаваме вашата естествена деликатност.
— Нея сутрин той не изглеждаше много на себе си. Стори ми се, че не е съгласен с моето решение.
— Благодаря ви, доктор Тороугуд. Нямахте причина да предполагате, че пациентката е недоволна от лечението в болницата — при самата мисъл мазна усмивка заля лицето на Буун, — че е имала някакво основание да се оплаква от вас или персонала?
— Нищо подобно. Винаги изглеждаше доволна, щастлива и спокойна.
— Благодаря ви, доктор Тороугуд. — Буун взе следващия лист. — А сега, сестра Майлз, моля.
Доктор Тороугуд седна. Сестрата на отделението Майлз пристъпи напред. Буун поднови разпита:
— Сестра Майлз, в предиобеда на понеделник, 6 август, т.е. два дни след консултацията между доктор Тороугуд и доктор Менсън, идва ли доктор Менсън да види пациентката?
— Да.
— Това обичаен час за него ли беше?
— Не.
— Той прегледа ли пациентката?
— Не. Тази сутрин нямахме снимки. Просто седна и разговаря с нея.
— Точно така, сестра. Дълъг и искрен разговор, ако разрешите да използвам думите ви от предварителната декларация. Но кажете ми, сестра, със свои думи какво стана веднага след като доктор Менсън си отиде?
— Около половин час по-късно номер 17, искам да кажа Мери Боланд, ми каза: „Сестра, премислих много работи и реших да си отида. Всички бяхте много мили с мен. Но искам да си замина една седмица след сряда.“
Буун бързо я прекъсна.
— „Една седмица след сряда.“ Благодаря ви, сестра. Това исках да установим. Засега друго няма.
Старшата сестра Майлз се дръпна назад. Адвокатът направи вежлив и доволен жест с вързаните за панделка очила.
— А сега, сестра Шарп, моля. — Малка пауза. — Сестра Шарп, в състояние ли сте да направите декларация за движението на доктор Менсън в сряда следобед на 15 август.
— Да, аз бях там!
— Доколкото разбирам от вашия тон, сестра Шарп, вие сте били там против волята си.
— Когато разбрах къде отиваме и кой е този Стилмън, нито доктор, нито нищо, аз бях…
— Потресена — предположи Буун.
— Да — изстреля сестра Шарп. — Винаги съм имала работа само с редовни доктори, истински специалисти. През целия си живот!
— Точно така — измърка Буун. — Сега, сестра Шарп, има един пункт, който бих помолил още веднъж да разясните пред Съвета. Наистина ли доктор Менсън действаше съгласувано с господин Стилмън при извършването на операцията?
— Да — унищожително каза сестра Шарп.
В този момент Аби се наведе напред и чрез председателя любезно зададе един въпрос:
— Сестра Шарп, когато въпросните събития се разиграваха пред вашите очи, вие не бяхте ли на служба при доктор Менсън?
Сестра Шарп силно се изчерви, загуби надменността си и проломоти:
— Да, мисля, че да.
Когато минута по-късно тя си седна, Андрю почувства малка топлинка в себе си. Аби поне оставаше негов приятел.
Буун се обърна към масата на Съвета малко натъжен от прекъсването:
— Господин председателю, господа, бих могъл да продължа викането на свидетели, но твърде много ценя времето на Съвета. Освен това, струва ми се, че недвусмислено доказах своята теза. Не може да има никакво съмнение, че пациентката Мери Боланд изцяло поради намесата на доктор Менсън е била лишена от грижите на един изтъкнат специалист в една от най-добрите лондонски болници и отведена в този съмнителен институт, което само по себе си представлява тежко нарушение на професионалните закони, и там доктор Менсън съвсем съзнателно се е свързал с неквалифицирания собственик на института при извършването на опасна операция, която според доктор Тороугуд, специалистът, който от етична гледна точка отговаря за пациентката, е противопоказна, господин председателю, господа, тук според мен се сблъскваме не с изолиран случай, както би изглеждало на пръв поглед, а с планирано, обмислено, едва ли не систематично нарушаване на медицинския правилник.
Господин Буун седна много доволен от себе си и започна да чисти очилата си. Настъпи моментна тишина. Андрю упорито гледаше в пода. Цяло мъчение бе за него да търпи това клеветническо представяне на случая. С горчивина си каза, че тук го третират като някакъв криминален престъпник.
След това напред пристъпи неговият адвокат и се приготви да се обърне към съда. Както обикновено Хорнър изглеждаше объркан, лицето му беше червено и той с мъка слагаше книжата си в ред. Но колкото и странно да изглеждаше, това му спечели известна благоразположеност от страна на Съвета. Председателят каза:
— Да, господин Хорнър?
Хорнър се изкашля:
