— Губиш ме, Райърсън.
— Ни най-малко. Сега, когато най-после те хванах, нямам никакво намерение да те оставя да се изплъзнеш.
Вирджиния забеляза топлотата в погледа му и въпреки волята си се изчерви.
— Каква е тази работа със заселването на планетата?
— Просто безобидна сутрешна фантазия. Трябваше да запълня времето някак, докато чакам ваше величество да се събуди. Погледни през този прозорец. Не ти ли се струва, че сме единствените хора на света?
Вирджиния се загледа в светлото утро.
— Мм. Разбирам. — Тя сложи ръка върху неговата. — Наистина изглежда така, сякаш сме в друг свят. Днес сутринта не съм на себе си. Очертава се една много специална седмица, нали, Райърсън?
Той измъкна ръка изпод нейната и дръпна още по-надолу завивката по бедрата й.
— Много специална. — С палец погали набъбналото зърно и с удоволствие наблюдаваше как се втвърдява. — Какво значи, че не си на себе си?
Тя се поколеба, мислейки си за удоволствията на нощта, която се превърна в нейната нощ.
— Да кажем само, тази сутрин не се чувствам като специалист по разпространение и съхранение на информация.
— Аз също изобщо не съм си и помислял за дизелови двигатели и енергийни системи, откакто се събудих. Но това не е отговор на въпроса ми.
Вирджиния усети накъде бие и се опита да го отклони. Усмихна се съблазнително и се зае да си играе с къдравите косъмчета на гърдите му. Погледът й многозначително се спря на покритите със завивката стройни бедра.
— Мисля, че не е време за въпроси. Ти май имаш по-належащи проблеми.
Райърсън се усмихна лукаво.
— Бързо схващаш. Какво те кара да си мислиш, че сексът може да ме разсее?
Тя невинно ококори очи.
— Не знам как ми хрумна. Просто ей така. Няма ли да свърши работа?
Той за миг се замисли над думите й.
— Може би. Временно. Ако наистина се потрудиш.
Тя отметна завивката и застана на лакът.
— Аз умея да се трудя усилено — обеща тя. После го бутна и той послушно легна на гръб. В погледа му имаше очакване, в сребристосивите му очи — чувствено предизвикателство.
Вирджиния откликна на взора му с нова увереност, която беше придобила предишната нощ. Знаеше, че Райърсън с удоволствие ще реагира на докосването й и тази мисъл я изпълваше с наслада и сила, които само една жена познаваше.
Тя го докосна смело, интимно, плъзгайки пръсти надолу по гърдите му до бедрата му. Там откри, че твърдата му мъжественост е вече в очакване. Нежно го прегърна и Райърсън простена. После понечи да я хване. Тя се отскубна и смело наведе глава като изключително внимателно опита вкуса на плътта му, както той беше сторил предишната нощ.
Дъхът на Райърсън спря.
— О, Джини! Не знаеш какво правиш.
— Така ли? Какво правя тогава?
— Играеш си с огъня. — Той я премести до себе си, обвивайки нозете й около бедрата си. Тя застана на колене и го погледна отгоре. Тази стойка й доставяше удоволствие. Той й се усмихна. Усмивката му красноречиво разкриваше, че той знае как се чувства тя. После започна да я гали, достигайки всички тъмни, тайни местенца, които от допира му бързо ставаха топли и влажни. Тя изви назад шия и въздъхна. Докосванията му станаха по-напористи.
— Райърсън — тя се присегна и нежно обгърна с ръце лицето му.
— Още по-близо, скъпа. — С ръце прегърна бедрата й и я постави върху мъжествеността си. — Така. — Той внимателно започна да я изпълва. — Толкова е хубаво, дяволски хубаво. Мисля, че си създадена само за мен. Определено си единствена по рода си.
Стенанията му доставяха наслада на Вирджиния, докато той проникваше в топлината на нейното лоно. Те бяха изпълнени с желание. Тогава тя започна бавно да се движи. Усещаше, че пръстите му продължават да я възбуждат.
Вълнуващата кулминация настъпи бързо, връхлетя ги за няколко мимолетни секунди. Вирджиния блажено се отпусна върху гърдите му и доволно въздъхна. Нищо в живота й досега не беше толкова хубаво и приятно. Нищо не беше я карало да усети така силно своята женственост. За първи път й ставаше ясно, че тя наистина умее да задоволи един мъж и сама да се наслади от това.
В този миг реши, че би се зарадвала да останат с Райърсън приятели за цял живот.
Но Вирджиния нямаше възможност да се наслаждава на негата още дълго. Райърсън бързо се възстанови. Лекичко я шляпна по голото бедро и я положи на леглото. Стана на крака и прелестно се протегна.
— Да нападаме душа. Умирам от глад, а и закуската чака.
Вирджиния премигна.
— Винаги ли си толкова припрян сутрин?
Той повдигна вежди.
— Припрян ли? Не знам дали съм припрян, но определено изпитвам глад сутрин. Обикновено за храна, но тази сутрин за теб и за храна едновременно. Сега, след като съм те имал… — Той не довърши изречението многозначително.
— Сега, след като си ме имал, си готов за храната — замислено заключи Вирджиния. — Добре е да знам приоритетите ти в живота.
Райърсън се наведе над нея и я хвана в обятията си. Усмивката му бе чисто мъжка.
— Ей, ти си на първо място, нали? Спри да се оплакваш. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да дойдеш с мен под душа.
Вирджиния затвори и отвори очи.
— Най-вълнуващото събитие в живота, сигурна съм.
Той се засмя и я взе в ръце.
— Сама прецени — рече той надуто и арогантно, докато я носеше към банята.
Вирджиния, която от детството си не беше изпитвала усещането да я носи мъж, се стъписа от позата, в която се намираше и се опита да спори.
Малко след това призна, че да си вземеш душ с Райърсън е определено вълнуващо.
Но лудорията рано сутринта не отклони въпросите на Райърсън. Тя беше наясно, че просто е спечелила малко време. След закуска той я отведе на плажа да се поразходят. Тя беше готова за неизбежното. Смяташе, че е справедливо истински близките приятели да знаят един за друг. Тя мислено се подготви.
— Бих искал да знам — умишлено рече Райърсън и я хвана за ръка, — какви мисли ти се въртяха снощи, докато толкова се стараеше да събереш кураж да легнеш с мен.
Вирджиния се намръщи.
— Не беше така. Не съвсем.
— Точно така си беше.
— Казах ти, бях малко неспокойна. Беше минало… много време и предполагам, че се почувствах някак странно.
— Има и още нещо, Джини. — Той замислено я погледна в очите. — Беше изплашена до смърт. След като взе важното решение, ти просто искаше да приключиш с всичко, колкото е възможно по-скоро. Какво според теб нямаше да се получи?
Тя загреба с босите си крака малко пясък и го подхвърли във въздуха. После се загледа в морето. Той имаше право да знае. В края на краищата тя се държа доста странно за жена на нейната възраст и с нейния опит.
— Малко ми е трудно да обясня.
— Аз ли съм причината? Да не би да се страхуваше, че няма да оправдая очакванията ти? — грубо
