— Просто ще те докосна. Сега искам да направя само това.
— Това не е всичко, което искаш — с болка отвърна тя. — Не съм глупачка. И аз искам това, което ти искаш, Райърсън. Искам да ме любиш. Сега съм готова.
Той прокара пръст в топлината и влагата между нозете й. Вирджиния потрепери стъписана.
— Доста по-готова си, отколкото преди няколко минути — съгласи се той със задоволство. — Но все още не си ме настигнала. Нали си спомняш, че искаше да си водеща?
— Да, но…
— Тихо, любов моя. — Той мълчаливо целуна гърба й. — Пред нас е цялата нощ. Кълна се, че сега искам единствено да те докосвам.
Вирджиния потърси сребристите му очи и реши, че той говори истината. Нямаше от какво да се тревожи сега. Просто щеше да я докосва. Тя отново се отпусна и не се съпротивляваше, докато Райърсън разтваряше нозете й още малко.
Той започна да я възбужда с ръце като правеше нежни опити и предизвикваше реакцията й. Вирджиния се задъха. Никога преди не беше изпитвала подобни еротични усещания. Инстинктивно започна да се движи, подтиквайки го към по-интимна близост и почувства безсилие, когато той продължи да я дразни и измъчва.
Тя отново се опита да освободи ръцете си, не защото искаше да го отблъсне, а защото трябваше да го убеди да изпълни интимните обещания, които й даваше.
Райърсън отпусна китките й и изстена от удоволствие, когато тя тутакси сграбчи ръката му и я притисна към тялото си.
— О, бейби, покажи ми какво искаш. Покажи ми точно колко дълбоко и колко силно го искаш.
Вирджиния не можеше вече да сдържа непознатото усещане, което клокочеше в нея. Тя се огъна като дъга и притисна тяло към ръката на Райърсън, чувствайки колко дълбоко се придвижиха пръстите му. Тя извика и стисна Райърсън.
Тогава той мина отгоре й и проникна в нея, точно когато настъпи нейната кулминация, тя отново извика, а тялото й се опитваше да влезе в унисон с мъжкия ритъм. Тя тържествуваше от близкия допир до здравото му тяло и през цялото й същество премина още една вълна на облекчение. Притискаше се до Райърсън и обвиваше нозе около тялото му. Шепнеше името му, докато той проникваше дълбоко в мекотата на лоното й.
После Райърсън стана по-груб. Изкрещя името й, задъхвайки се от последната атака в тялото й. Той остана долепен до нея, докато бурята в тялото му утихне. После и двамата изпаднаха в топло забвение.
През прозореца проникна лунна светлина, която диреше смарагди, диаманти и злато. В кристално зелените камъни се гонеха пламъчета. На ръката на Вирджиния гривната изглеждаше топла, както никога дотогава.
Четвърта глава
Райърсън се събуди щом пукна зората на Карибите. Полежа мълчаливо в продължение на няколко минути, усещайки топлото, меко, женско тяло на леглото до себе си и поразителната яснота на бледата светлина от прозореца.
Осъзна, че никога в живота си не беше се чувствал така.
За известно време се впусна във фантазии, представяйки си, че двамата с Джини се намират сами на далечна планета и са единствените същества в този млад и свеж свят, който очаква своите заселници.
Стори му се приемлива идеята да заселят планетата със сладки малки Вирджиния — Елизабет и Ангъс Седрици. Разбира се, за целта щяха да са необходими много усилия и всеотдайност от негова страна. Вероятно щеше да се наложи да прекара повечето време в леглото с Джини, но мъжът прави онова, което се полага. Заселването на планетите е важна работа.
Вирджиния леко помръдна и слънчевата светлина затанцува по гривната върху ръката й. Беше забравила да я свали, преди да заспи. Той лекичко отметна чаршафа до кръста й, за да се наслади на разчорлените коси, закръглените гърди и нежно заоблените й ръце. Усмихна се доволно и някак собственически. В голотата си Джини беше великолепна, негова, само негова разкошна, езическа богиня. Това впечатление се засилваше от блясъка на гривната. Дори само, докато я наблюдаваше, той усещаше възбуда.
Райърсън се върна към събитията от миналата нощ. Най-пълноценната нощ в живота му. Но, никога не беше лягал с толкова добра приятелка преди, помисли си той и се усмихна триумфално.
Не беше срещал човек като Джини. Нежна, щедра, страстна, изпълнена с женска сила. Той си спомни за неспокойствието й в началото и се зачуди. Как е възможно да се съмнява в себе си? А дали не се съмняваше в него? При тази мисъл нахалното задоволство на Райърсън леко се разколеба. Чудеше се дали тя не се решаваше да легне с него, защото се страхуваше, че няма да е на нивото, което съпругът й е изисквал.
Райърсън се опита да се отпусне, докато си спомняше как накрая Вирджиния откликна на желанието му. Вероятно е била нервна и плаха, но в последствие му се отдаде напълно. Той недоумяваше как свирепото му и нарастващо собственическо чувство се вместваше в определението на Вирджиния за приятелство.
В главата му нахлуха и други спомени от нощта. Горещи, чувствени спомени, които провокираха в тялото му гореща, чувствена реакция. Спомни си как с нозе Вирджиния обгърна напористите му бедра и как се притисна до него, когато я обля вълна на облекчение. Отначало шокирана, очите й се разшириха, а после ги затвори в екстаз. Спомняйки си за мълчаливото й изумление, когато първия път се поддаде на желанията на собственото си тяло, Райърсън отново се запита какво ли се е случило в брака й. Може би в края на краищата, летвата на починалия й съпруг не е била толкова висока. Може би той е бил ненормалник.
Райърсън погледна към завивката, която покриваше слабините му и се усмихна. Прекалено много фантазираше по това време на деня. Време беше Адам да събуди своята Ева.
Той се обърна на една страна с намерение да целуне Джини, но нещо го възпря. Улови се, че я изучава съсредоточено. За първи път се събуждаше до нея и желаеше да се наслади на момента.
На утринната светлина тя изглеждаше едновременно невинна и чувствена. Лежеше на една страна с гръб към него. Гъстите й кестеняви коси бяха разпилени върху възглавницата, а дългите мигли скриваха лешниковите очи. Завивката се надигаше от заоблените й гърди и следваше очертанията на силуета й чак до изкусителната извивка на бедрата. Райърсън си помисли, че за едно нещо е бил прав. Вирджиния — Елизабет носеше нещо секси и солидно в структурата си и му въздействаше дяволски, с копнеж си помисли той. Никога преди не беше усещал порив да прикове жената в леглото и да прави любов с нея, докато тя не потрепери безпомощно в прегръдките му. Никога не беше изпитвал тази страна от характера си, нито някога с такова отчаяние се беше стремил да накара една жена да откликне на желанието му.
Вирджиния отново се размърда, единият й крак помръдна под завивката. Райърсън застана на лакът, погали с върха на пръстите си камъните на великолепната гривна, след което се наведе и целуна голото й рамо.
— Събуди се, жено, работа ни чака.
Вирджиния се обърна мързеливо и бавно се събуди. Лека усмивка се появи на устните й, когато си спомни къде се намира и с кого. През отворения прозорец нахлуваше утринното слънце, което носеше аромата на екзотични цветя и тайнствено море.
Миналата нощ вълните се разбиваха в брега, припомни си тя. Миналата нощ тези буйни вълни я понесоха, изтласкаха я на гребена на изумруденозеленото море и я захвърлиха на златния бряг. Великолепно, вълнуващо, изключително еротично преживяване. Най-после имаше любовна връзка, която не вярваше, че може да съществува в реалността, поне за жена като нея. Тя отвори едното си око и се загледа в лицето на Райърсън.
— Работа? — прозя се тя. — Каква работа? Ние сме на почивка.
— Така си мислиш ти. Цяла планета трябва да заселваме. — Той сложи ръка върху гърдите й и подразни зърната с нежни движения.
Вирджиния отвори очи и се втренчи в него.
— Ние какво!
— Не изпадай в паника. Можем да се справим. Ако се захващаме за работа.
Тя премигна.
