копринена рокля. Райърсън мълчеше. Само наблюдаваше с изражение, което не издаваше чувствата му. Тя посегна към гърба си за ципа.
Когато горната част на роклята й започна да се свлича към талията, тя стана някак нервна. Припряно сграбчи мекия плат с две ръце и го притисна към заоблените си гърди.
— Искаш ли помощ? — попита Райърсън със сериозен и любезен тон.
Вирджиния бързо поклати глава.
— Не, не. Извинявай, моля те. — Тя се втурна в спалнята и затръшна вратата зад себе си. Трескаво взе да търси новата роба, която беше купила за пътуването. Там някъде беше. Съвсем ясно си спомняше, че я разопакова. Като придържаше роклята на гърдите си, се наведе да провери дали робата не беше паднала на пода във вградения гардероб. Вратата зад нея се отвори.
Вирджиния тревожно въздъхна и се изправи толкова бързо, че удари глава в дръжката на гардероба.
— По дяволите! — простена тя и разтърка нараненото място. Копринената рокля се свлече до бедрата й и откри памучен сутиен и колана на също толкова съблазнителни памучни бикини. Със закъснение Вирджиния сграбчи корсажа на роклята си.
— Добре ли си? — Райърсън бавно влезе в стаята, разхлабвайки вратовръзката си. Беше съблякъл сакото. Държеше кутийката за бижута.
— Добре съм — увери го тя, останала без дъх.
— Джини, сигурна ли си, че всичко е наред? — Райърсън захвърли вратовръзката върху облегалката на някакъв стол.
— Разбира се, всичко е наред. Кое би могло да не е? Много директна ситуация, нали? Искам да кажа, ти и аз заедно тук. Ние сме просто добри приятели, които възнамеряват да… да си легнат заедно. Много приятелска постъпка. Все щеше да се случи някой ден, нали?
Той се приближи, разкопчавайки бялата си риза.
— Да, някой ден щеше да се случи. — Той погледна широко отворените й очи, изпълнени с любопитство. — Желая те от първата нощ, когато те срещнах.
Тя преглътна.
— Сигурен ли си?
Райърсън присви замислено очи, докато изучаваше напрегнатото й лице.
— Абсолютно сигурен. Но това няма значение, освен ако и ти не изпитваш същото. Желаеш ли ме, Джини?
— Да — задъха се тя. — Да, желая те.
Тя осъзна с вътрешното си чувство, че това е самата истина. За първи път призна пред себе си, че наистина го желае. Не го правеше просто, за да му достави удоволствие, тя действително искаше да спи с Райърсън. Но да го желае и да съумее да го задоволи бяха съвършено различни неща.
— Тогава не виждам проблем.
— Късметлия — под сурдинка измърмори тя.
— Скъпа, това съм аз. Твоят приятел. Помниш ли? — Ризата му се разтвори. Джини се взря в широките му гърди.
— Никой от приятелите ми не прилича на теб — тя чу плахия си глас. С поглед проследи тъмната къдрава следа, която водеше към стомаха му и изчезваше под колана. Красноречиво доказателство за думите й беше силният, агресивен силует на тялото му под колана. Определено никой от нейните приятели не изглеждаше така. Райърсън беше огромен мъж и апетитите му щяха да са огромни. Тя трябваше да го задоволи. Просто трябваше. Тази нощ нямаше да понесе провал, както се беше провалила със съпруга си.
— Джини, скъпа, уверявам те, че и от моите приятелки никоя не е приличала на теб. Никоя от тях не ме е провокирала, както ти го правиш.
— О, Райърсън — тихо извика тя и без да се замисля пусна горната част на роклята и се спусна в обятията му.
Райърсън тихичко се засмя с облекчение и задоволство. Той я притисна към себе си.
— Всичко ще е наред — каза в косите й. — Всичко ще е наред.
Той отвори кутийката за бижута зад гърба й, извади гривната и внимателно я сложи на китката й. Хвърли празната кутийка върху тоалетката.
— За теб е сътворена.
Вирджиния сведе поглед към гривната. Тя знаеше, че е прав. Беше направена точно за нея, да я носи. С Райърсън.
Гривната излъчваше неочаквана топлина върху ръката й. Вирджиния беше изненадана. Очакваше да е студена при допир.
— Искаш да я сложа ли? Сега? В леглото? — несигурно попита тя.
— Да не би да ти се струва твърде ексцентрично?
— Не, не, съвсем не. Малко екзотично, може би, но не съвсем ексцентрично. Просто никога преди не съм лягала с подобно нещо.
— Квит сме. Аз никога не съм лягал с жена, която носи смарагди и диаманти — нежно я прекъсна Райърсън. — Тази нощ е много специална и за двама ни. — Той леко докосна рамото й, пръстите му изглеждаха малко груби на фона на меката й кожа.
Вирджиния го прегърна през кръста. Всичко щеше да е наред, ако вървеше напред и не се поддаваше на нервността, рече си тя. Докосването до Райърсън беше приятно. Топло, тежко, на място. Точно както гривната прилепна на ръката й. Обзе я искрено вълнение, не страх. За първи път се отдаде на реални надежди. Започна да си мисли, че може и да успее да се справи, в края на краищата.
Най-важното нещо беше да не губи самообладание.
При никакви обстоятелства не трябва да си позволи да се поддаде на нервността. Напред.
Нетърпелива, Вирджиния посегна и отметна ризата от раменете на Райърсън, после бързо се зае с ципа на панталоните му. Наполовина ги беше свалила, когато се сети за обувките. Нещата започват да изглеждат странно, помисли си тя смутено, докато коленичеше в краката му и се бореше с връзките на обувките му. Райърсън посегна и вплете ръце в косите й. В докосването му тя усети сексуално напрежение, което предизвика в тялото й ответна вълна.
Райърсън търпеливо я остави да го съблече, докато не остана само по боксерки. В погледа му, докато я наблюдаваше, се четеше удоволствие и пълна възбуда. Когато приключи, тя се отдръпна леко намръщена, за да провери дали не е забравила нещо. Той беше огромен и мъжествен, стоеше пред нея, облечен единствено в боксерки. Вирджиния прехапа долната си устна.
— Ей, това съм аз — тихо рече Райърсън. Той пристъпи напред и обърна лицето й към себе си, за да срещне желанието в очите й.
— Нека сега аз те съблека — рече с плътен глас Райърсън и нежно я обгърна с ръце.
Вирджиния усети безпогрешно твърдината на тялото му, когато той я притисна към себе си. Целият беше като скала, помисли си тя с почуда. Раменете му, бедрата му, гладкият мускулест гръб, всяка част на тялото му изглеждаше силна, здрава и твърда. Тя пое уханието му и осъзна колко възбуждащо е то. В цялото й същество вибрираше нещо непознато.
После усети ръцете му върху копринената рокля, които се опитваха да я смъкнат надолу покрай бедрата й. Тя падна на пода до панталоните и ризата му и Вирджиния си даде сметка, че е съвсем гола. Нетърпеливо потърси знак на разочарование в лицето на Райърсън.
— Красива си — рече той с плътен глас, вибриращ от желание. — Ти си всичко, което един мъж иска. — Ръцете му се плъзнаха надолу по заоблените й гърди. Той разкопча обикновения, практичен сутиен, хвърли го на пода и пое тежестта на гърдите й в топлите си длани. Палците на ръцете му бавно се движеха по зърната. Вирджиния потрепери и за миг затвори очи. Усещането за ръцете му върху тялото й беше толкова приятно.
Преди напълно да свикне с усещането от допира върху гърдите й, силните и чувствени ръце на Райърсън се плъзнаха надолу и се спряха в извивката на бедрата й. Той вкопчи пръсти в плътта й и простена. После, в непреодолим порив наведе глава и страстно я целуна.
Уверена, че все още всичко е наред, Вирджиния възобнови опитите си да стигне до леглото. Тя не успя
