Тя вдигна поглед към него, щом той се надвеси над нея. Очите му казваха същото, докато той плътно проникна в нея.
Десета глава
Доста по-късно същата нощ Райърсън се измъкна от леглото и се обърна да погледне спящата там жена. И двамата бяха изтощени от любенето, но откакто пренесе Вирджиния в леглото, той не можеше да заспи. Беше минало два след полунощ.
Странно неспокойствие го измъчваше. И друг път, когато беше с Джини, имаше подобно усещане, но той знаеше как да го уталожи временно. Трябваше само да се върне в леглото, да я люби, докато тя се събуди и го обгърне с меката си топлина. Потънал в нея, чиито копринени нозе обгръщаха бедрата му, той можеше да забрави всичко, освен великолепното усещане, че се е загубил в нея. За известно време чудесното усещане, че я притежава и е притежаван от нея, щеше да заличи неспокойствието на духа му. Под душа, беше обикновен човек. Сексът с Джини го удовлетворяваше, както нищо друго на света.
Но не беше достатъчен. Той неохотно се извърна от леглото и влезе в коридора като хвана джинсите си мимоходом. В стаята беше студено.
Нахлузи панталоните във всекидневната. Огънят беше загаснал преди часове, а той не беше включил никакво допълнително отопление. Навън дъждът продължаваше да вали тихо и ритмично. Не беше силен, просто лек, но постоянен ръмеж. Типичен северозападен дъжд.
Райърсън не си направи труда да включи лампите. Не искаше да буди Джини. Във всеки случай, движеше се без проблем из помещението само на светлината от тлеещите въглени в огнището. Спомни си, че беше оставил шишето с коняк на ниската масичка до дивана. Потърси с ръка и намери чашата, която беше поставил там по-рано. Той си наля мъничко коняк и се премести до прозореца, който гледаше към залива.
В далечината небето беше придобило различен оттенък. Скоро дъждът щеше да спре. Разводнената луна вече се опитваше да се промуши измежду облаците. Светлината беше достатъчна, за да види лодката, която се полюшваше във водата до кея. Райърсън отпи от коняка, припомняйки си изражението на Джини, когато същия следобед седна до кърмата, а кестенявите й коси се вееха край изразителното й лице.
Вирджиния беше първата жена, която водеше на острова, първата, която наистина пожела да доведе тук. Това място винаги е било негово, само негово убежище. После си представи как преди няколко часа Вирджиния потреперваше в обятията му. Когато я доведе до кулминация, той се почувства като покоряващият герой, господарят на всичко и най-вече на Вирджиния — Елизабет Мидълбрук. Той тържествуваше като мъж, когато тя изцяло изпита женствеността си.
Тя го доведе до кулминация и той почувства удовлетворение и спокойствие в душата си.
Сега разбираше защо примитивната същност на мъжете проявяваше собственическо чувство, когато в живота им се появеше подходящата жена.
Райърсън знаеше, че се нуждае от Джини. В този миг призна пред себе си, че би направил всичко, за да я задържи. Стоеше до прозореца и гледаше залива с тази мисъл в главата си. Той се нуждаеше от нея и я желаеше, както никога досега не беше желал никого в живота си. Трябваше да намери начин да я обвърже със себе си по-сигурно. Нямаше доверие в съжителството. Да върви по дяволите, ако станеше съквартирант с жената, която обичаше.
Мислите кръжаха в главата му като ястреб. Мисли, които винаги беше отбягвал и които така и не разбра истински, докато не срещна Джини.
Когато тя му призна любовта си, той се разтопи от удоволствие, но все още не беше достатъчно. Той беше алчен мъж. Обичаше я твърде много, за да я пожелае единствено като съквартирантка. Искаше я като съпруга. Искаше да е обвързан с нея с всички възможни вериги, които предлагаше съвременната цивилизация.
Това го поставяше в положение на мат.
Ако истински обичаше Джини, не можеше да я принуждава да приеме брак. Страхът й от самата институция брак имаше дълбоки корени и той трябваше да се съобрази с този страх. Обичаше я твърде много, за да я въвлече в нещо, което я ужасяваше.
Но я обичаше твърде много и за да се задоволи само със съжителството на любовници. Примитивната му същност отстъпваше пред вековната потребност. Той трябваше да знае, че жената, която обича, му принадлежи по всякакъв начин. Чувстваше, че докато тя се страхува от брака с него, по някакъв начин се страхува от пълно обвързване с него. А тази мисъл стряскаше Райърсън.
Част от нея все още не му принадлежеше.
Този проблем не му даваше мира, ни денем, ни нощем. Райърсън отпи още една глътка коняк и се зачуди колко дълго ще може да понесе това мъчение. Вероятно той щеше да се научи да живее с него. В края на краищата, Джини щеше да е както в леглото му, така и в живота му. Какво повече може да иска един мъж?
Райърсън знаеше „много повече“. Той тихо изруга. Истината беше, че никога нямаше да е сигурен в нея, докато тя не поемеше риска да се омъжи за него. Мисълта, че тя все още се съпротивляваше на брака, провокираше в него усещане за придирчивост.
Райърсън разклати коняка в чашата и присви очи, докато разсеяно наблюдаваше малката лодка в заливчето.
— Райърсън?
Тихият глас на Вирджиния, изпълнен с въпроси, го изведе от бляновете му. Той обърна глава и леко се усмихна. Тя изглеждаше мека, сексапилна, и безкрайно желана в кадифената си роба. Доста преди това той беше свалил бодито, а после тя не го облече. Косите и бяха в безпорядък, нозете й боси. Той видя, че Вирджиния беше забравила да свали гривната. Тя помръдна ръка и скъпоценните камъни затанцуваха в сенките.
— Защо си станала? — попита Райърсън и протегна ръка.
Тя пристъпи към него в обятията му.
— Събудих се, а теб те нямаше.
— Това притесни ли те?
— Да.
Той стегна прегръдката си.
— Досега трябваше да си разбрала, че никога няма да съм твърде далеч.
Тя замълча за миг.
— Знам.
— Обичам те, Джини. Няма да се опитвам да те притискам. Няма да те замъкна пред олтара. Не искам да те принуждавам да направиш нещо, което те плаши, като сключването на брак. Ще правим, както ти искаш.
Тя обгърна с ръце шията му и нежно го целуна.
— Благодаря ти. Благодаря ти за всичко.
— Не ми благодари. Нямам никакъв избор в тази ситуация — измърмори той и вдиша уханието на косите й. — Искам ти да си щастлива с мен, Джини. Не желая да търсиш изход или да живееш със страх, че ще попаднеш в капан.
— Щастлива съм.
— Единствено това има значение сега. — Той я хвана за косите и нежно изви главата й назад, за да я целуне. Чу тихата въздишка и почувства твърдите очертания на гърдите й под робата. Кадифената материя се отвори и Райърсън насочи взор към дълбоките, чувствени сенки там.
Тъкмо щеше да мушне ръка под робата, за да изследва тайните, които го очакваха, когато с крайчеца на очите си зърна друга сянка. Тя се движеше край лодката в заливчето.
Райърсън се смрази.
— Какво има? — Вирджиния веднага усети промяната в него. Тя вдигна тревожен поглед.
— Нещо се движи край лодката.
— Животно?
— Възможно е. Но според мен, е с два крака вместо с четири. — Той я пусна и се приближи до
