приемам за стъпка към брака. Животът с теб е къде-къде по-добър, отколкото животът без теб. Не съм нещастен, Вирджиния — Елизабет, просто съм нетърпелив.

Ръцете й стиснаха облегалките на стола. Тя внимателно стана с усещането за неясен гняв.

— Не подозирах, че мислиш за брак. Мислех, че се разбираме. Веднъж вече опитах брак с човек, който не ме обичаше. Беше истински провал. Защо да опитвам втори път? — Без да дочака отговор тя се отправи към спалнята по коридора.

— Вирджиния.

Тя не спря, въпреки че го чу яростно да крачи след нея в коридора. Безмълвно събу обувките си и посегна към чифт дънки в гардероба.

— Да не си посмяла да ме сравняваш с онзи глупак, за който си се омъжила — изкрещя Райърсън от вратата.

— Не те сравнявам. — Тя въздъхна, докато сваляше чорапите си. — Вие сте толкова различни. Но ти не ме обичаш.

— Така ли? — изрева саркастично той. — Мислиш, че се впускам в цялата тази нелепица, за да си намеря съквартирантка?

Вирджиния вдигна глава изумено. В едната си ръка държеше чорапите, а в другата дънките.

— Райърсън, какво говориш?

— Обичам те — изрепчи се той. В тона му нямаше ни най-лек нюанс на влюбеност. — Чуваш ли ме, госпожо?

— Райърсън. — Тя изпусна чорапите и дънките и се спусна към него. — Толкова се радвам, защото и аз те обичам също. Повече от всичко на света. — Тя го обгърна с ръце през кръста и силно се притисна към него.

Райърсън също я прегърна.

— Повтори го — заповяда той.

— Обичам те. От няколко дни го знам.

— От колко време го знаеш?

Тя вдигна глава и видя сребристия отблясък в очите му.

— Може би от началото, но със сигурност от нощта, когато паднах в езерото на семейство Андерсън — призна тя с лека усмивка. — А ти? Кога за първи път осъзна, че може би се влюбваш?

— В нощта, когато ти се разболя. — Той й се усмихна. — Какви диви романтици сме, а?

— Мислех, че не вярваш в любовта.

— Бях глупак. Не вярвах, защото никога не бях я изпитвал. Но човек разбира, когато любовта го порази.

— О, Райърсън. — Вирджиния се облегна на него, разтвори устни в знак, че му се отдава. Тя винаги беше вярвала във възможността да се влюби. Просто не беше очаквала, че ще намери смелост в себе си отново да поеме риска. Сега, когато това се беше случило, тя бавно започваше да придобива удивителното усещане за свобода.

— Защо се усмихваш? — попита Райърсън в устните й.

— Просто се наслаждавах на усещането за свобода.

Райърсън я прегърна бурно и изстена:

— Джини, скъпа, ти не си свободна. Мислех, че най-после си разбрала. В нашата връзка няма истинска свобода. Двамата сме свързани с милиони нишки, големи и малки, и колкото повече сме заедно, толкова повече ще са оковите ни. Желая те неистово, но не искам да живееш с илюзии.

Тя докосна тила му с нежни пръсти.

— Ти си този, който не разбира, Райърсън. Свободата не е в обвързването, а е способността да избирам връзката, която желая. Никога не съм мислела, че ще се освободя от миналото си дотолкова, че да рискувам да се влюбя. Но открих, че отново съм свободна да направя такъв избор. И аз избрах да се влюбя. В теб.

Той отново я целуна жадно и я положи на леглото. Вирджиния усети пръстите му на закопчалката на сутиена й. Райърсън шепнеше любовни думи, изпълнени с желание, когато на Вирджиния й хрумна нещо.

— Ферис — каза тя твърдо.

— Какво? — Райърсън поглади гърдите й с груби пръсти. Вдигна глава и смръщи вежди с изумление. Очевидно мислите му бяха другаде.

— Дан Ферис — бавно каза Вирджиния. — Нали ченгетата от Торалина ти обяснили, че Бригман нямал близки и познати на острова, но той не беше съвсем сам. Познаваше Дан Ферис. Спомняш ли си нощта, когато се промъкнахме в стаята след онова плуване в океана? Трябваше да изчакаме, докато подминат Ферис и Бригман. Те спореха.

Райърсън бавно седна в леглото.

— Говореха за напускане на острова. Ферис беше нервен. Каза на Бригман, че е време да тръгват. Но Бригман отказа.

— В казиното и в ресторанта, нито той, нито Бригман даваха вид, че се познават. — Спомни си Вирджиния. — Не забелязах да пият заедно. Всъщност, винаги когато ги видехме на едно място, те се държаха като непознати.

— Освен в нощта, когато подслушахме спора им в градината — заключи Райърсън. — Чудя се защо ли държаха в тайна запознанството си.

— Не сме сигурни, че са го държали в тайна. Възможно е ние да не сме ги виждали заедно, с изключение на онази нощ.

Райърсън се замисли.

— Онази нощ Ферис се обърна на алеята и ни видя.

— Тоест, той знае, че ние сме го видели да спори с Бригман. — Вирджиния сграбчи сутиена си и тревожно погледна Райърсън. — Да не би да предполагаш, че той е убил Бригман.

— Те спореха, че трябва да напуснат острова, а не за гривната.

— Така е, ами ако това, което ние чухме, е била малка част от спора им? Ако същата нощ на алеята са обсъждали нещо доста по-зловещо? Ферис няма как да знае каква част от разговора сме дочули.

— Можем да сме сигурни в едно — единствените хора, които свързват името му, дори и бегло, с Бригман, сме ние, — каза Райърсън и стана на крака.

— Къде отиваш?

— Да се обадя на полицията в Торалина. А ти можеш да започваш вечерята. Ще се забавя.

Вирджиния хвърли поглед на измачканите си дрехи.

— Предполагам, че отлагаме сцената на великото съблазняване?

Райърсън се усмихна широко от вратата.

— Следва продължение.

Но други мисли се въртяха в главата му, когато най-после поръчката за телефонно обаждане до Торалина беше изпълнена.

— Не ми харесва — каза той на Вирджиния двайсет минути по-късно. — Бяха много учтиви и се съгласиха да проверят положението на Дан Ферис и това е всичко. Ферис беше просто един от многото туристи на острова, според тях. Отдавна вече не е там. Убедени са, че убиецът е същият мародер по хотелите и вероятно Бригман го е засякъл да тършува из апартамента му. След убийството мародерът се насочил към следващата хотелска стая от подобна категория.

— Тоест нашата? — Вирджиния се зае с мидите пред себе си. — Дали е възможно?

— Всичко е възможно, но средностатистическият мародер не би бил толкова уверен, след като е извършил убийство. Трудно е да си представи човек, че спокойно ще се върне към бизнеса си. Трябва да си голям професионалист, за да го направиш. В края на краищата специалността на мародерите е да се промъкват в хотелски стаи, а не да извършват отявлено насилие.

— Но ако това е вярно, тогава не би трябвало да има връзка между случилото се тук и случката на Торалина. Което от своя страна означава, че ние сме в безопасност.

— Въпреки това, не ми харесва. — Райърсън бутна настрана чинията си и замислено се загледа във Вирджиния. — Мисля, че ще си вземем още няколко почивни дни.

Вы читаете Радост
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату