обадиха.
Тя се закова на място. Погледна го с отворени уста.
— От Торалина? Съобщение за онзи мародер?
— Не съвсем — рязко отвърна Райърсън. — Полицията в Торалина не се интересувала много-много от нашия мародер след заминаването ни. Били заети с убийство в уединен от другите апартаменти.
— Някой е бил убит? Там в хотела?
— Някой, когото познавахме, Джини. Хари Бригман. Онзи, дето загуби гривната на покер. Има вероятност мародерът, който влезе по-късно през нощта в нашата стая да е бил убиецът.
Девета глава
— Не биваше да те нападам веднага, щом влезе — тихо рече Райърсън.
— Разбира се, този път от мен да мине, тъй като има смекчаващи обстоятелства — великодушно обясни Вирджиния. — Кой знае? Ако бях на твое място, може би щях да реагирам по същия начин, като се има пред вид, че причината е същата.
Той леко изкриви устни.
— Ти проявяваш изключително разбиране.
— С извиненията можеш да продължиш по-късно. Разкажи ми всичко, което знаеш за тази бъркотия — отсече Вирджиния. Тя се облегна на стола и го загледа. Горкият човек, наистина имаше вид на посетител на ада за трийсет минути. Намръщен, Райърсън закрачи из стаята край прозорците.
— Не знам много. Толкова, че да се притесня. Аз ти намекнах за това. Скоро, след като сме напуснали острова, някаква камериерка намерила тялото на Бригман.
— Ти каза, че според теб, мародерът в нашата стая не бил въоръжен. Ако онзи тъкмо е бил убил Бригман, нямаше ли да носи оръжие или нещо подобно?
— Или нещо подобно. Бригман бил убит с нож. В тъмнината сигурно не съм забелязал ножа.
— О! — Вирджиния си го представи и тръпки я побиха. — А ти се спусна да го гониш гол, сложил само семейните бижута.
— Качествените бижута прилягат на всичко.
Тя кисело се усмихна.
— Въпреки това, цялата история е тревожна, нали?
— Слабо казано. Не ми харесва постановката. Срещаме професионален играч, който си въобразява, че е хванал Господ за шлифера. Късметът му изневерява, когато играе с мен. Той не може да покрие загубите от покера в брой и ми дава гривната. Следващото нещо, което узнаваме за него, е, че е мъртъв, а някой претърсва апартамента в хотела. Напускаме острова блажени и нищо неподозиращи. Седмица, след като се прибираме у дома някой обръща къщата ти наопаки.
— Мислиш си дали онзи, който обръща къщата ми с краката нагоре, не е търсил гривната ми?
— Мина ми през ума — призна Райърсън. — Говорих с полицаите, които се заеха с оплакването ти за взлом. Те се съгласиха да проверят в полицията на Торалина и да ме уведомят, но аз не се надявам много. Международното сътрудничество между полицаи е по-надеждно във филмите, отколкото в действителността. В действителността, доколкото разбирам, има много канцеларщина.
— А ченгетата, подобно на повечето хора, навярно я ненавиждат.
— Навярно. Освен това, останах с впечатление, че никой не допуска да има каквато и да е връзка между случилото се в къщата ти и убийството в Торалина. Казаха ми, че почти няма вероятност. Полицаите от Торалина ми обясниха, че според тях Бригман бил самотник, който обичал да прескача от остров на остров из Карибите. Играел хазарт много яко, но нямал близки приятели или познати.
— Каза ли на ченгетата за гривната? — попита Вирджиния.
Райърсън се поколеба.
— Казах им, че съм спечели от жертвата нещо, което изглежда е старинно бижу. Те не заподозряха никаква връзка.
— С други думи, никой не смята, че някой ни е проследил от Торалина, само за да си върне гривната.
Райърсън поклати глава.
— Трябва да признаеш, че не звучи правдоподобно. Как може този тайнствен непознат да знае, че живеем в Сиатъл? Изводът, Джини, е, че Бригман е бил убит от мародер, който броди по хотелите и напосоки търси ценности, а вандализмът в къщата ти няма връзка.
— Съгласна съм. — Вирджиния се пое дълбоко въздух. — Все едно, радвам се, че точно сега живея при теб, а не се возя на ферибота към къщата на острова. Мисля, че нямаше да ми е приятно да остана сама там тази вечер.
Райърсън спря да крачи.
— Радвам се, че откриваш положителни страни в ситуацията — измърмори той.
Вирджиния ведро отвърна:
— С изключение на това, че преди няколко минути ме нападна, защото се прибрах малко по-късно, изживяването е приятно.
Райърсън се начумери.
— Приятно изживяване. Така ли го определяш? Ти живееш с мен, Джини. Не е като да се регистрираш в мотел за няколко дни.
Усмивката й се изпари, щом разбра, че той все още беше раздразнен.
— Не съм казала, че е едно и също.
„Приятно изживяване“. Той мушна ръце в задните джобове на панталоните си и закрачи към прозореца.
— Що за определение.
Вирджиния усети тревога. Тази вечер Райърсън не беше в обичайното си предразполагащо настроение. Беше имал труден ден.
— Нямах намерение да те обиждам — побърза да уточни тя. — Просто исках да кажа, че нещата изглежда потръгнаха много добре. Знаеш, че в началото имах някои съмнения. Не бях сигурна, че ще мога успешно да съжителствам с някого отново. Свикнах да ценя своята независимост и собственото си пространство.
— Но сега, когато видя колко съм щедър по отношение на моето пространство във вградения гардероб и шкафчетата в банята, решаваш, че всичко ще се получи, нали? Какво сме ние двамата, според теб? Съквартиранти.
Тя се изправи на стола.
— Райърсън, разбирам, че си малко разстроен тази вечер, но няма защо да тръгваш на война с мен.
— Малко разстроен. Тя ми заявява, че съжителството й с мен е приятно изживяване, а после се чуди защо й повишавам тон.
Вирджиния се усмихна въпреки волята си.
— Да не би да повишаваш тон?
Той се извърна. В сребристосивите му очи нямаше хумор.
— Скоро, скъпа ми госпожо, ще откриеш, че не може да я караш и така, и иначе. Или ще се отдадеш на тази връзка, и тогава ще е без значение дали сме женени или живеем заедно, или ще се наложи да бягаш и да се справяш с живота си.
Тя помръкна. Ужасена се взря в него.
— Какво искаш да кажеш? Защо ще трябва да бягам?
— Ще трябва да бягаш, за да се спасиш от мен — рязко обясни той, — защото ще те следвам по петите. Рано или късно ще те хвана и когато това се случи, ти ще намериш кураж да се обвържеш. Тази работа със съквартирантите е до време.
Вирджиния пребледня.
— Не подозирах, че тази връзка те прави толкова нещастен. Мислех, че точно това искаш.
— Искаш ли цялата истина? Ще ти я кажа. Съгласен съм със сегашното ни съжителство, защото го
