— Ха! Ако продължаваш да се държиш така, ще си намеря друг начин да се забавлявам — каза тя и се отправи към най-близката маса.
— Виктория, почакай…
Но Виктория вече беше намерила място близо до играещите. Полупремазана от навалицата от топли, запотени мускулести тела, тя се наведе напред, за да види по-добре играта. Усети, че Лукас се придвижи и застана точно зад нея, но не му обърна никакво внимание. Заровете току-що й бяха подадени. Те потропваха в дланите й, когато ги хвърли леко върху тънкия зелен филц.
— Нека негово благородие да заложи на седмица — провикна се някой. Веднага започнаха да се дават залози за следващото хвърляне на Виктория. Тя усети как през тялото й премина тръпка. Седмицата беше идеално число за хазартна игра. Тя дори се опита да не обръща внимание на миризмата на мъжките тела, които я заобикаляха. Това, че Лукас бе зад гърба й, даваше на Виктория опияняващото чувство за неуязвимост. Тя бе добре защитена и се забавляваше прекрасно. Хвърли още веднъж заровете.
— Единайсет. Мили Боже! — се провикна един мъж радостно. — Той го спипа.
Победоносни викове се понесоха около масата.
— „Спипа го“? Какво означава това? Аз мислех, че съм спечелила — прошепна Виктория на Лукас през врявата.
— Ти спечели. Точно това означава „спипа го“. А сега си прибери залозите, Вики. Достатъчно игра — каза й Лукас.
— Но аз спечелих. Не мога просто ей така да си тръгна.
Един червендалест, олюляващ се мъж, облечен в износено палто и с мръсно шалче около врата си, чу забележката на Виктория. Той заобиколи Лукас, гледайки го свирепо:
— Слушай, момчето има право да играе. Не можеше да го измъкнеш току-така.
— Човекът е напълно прав, Лукас. Аз имам право да играя.
Лукас се направи, че не забелязва човека, и се наведе по-близо към Виктория. Той определено беше раздразнен.
— Вики, те ще те оставят да печелиш известно време, след което ще започнеш да губиш. Повярвай ми, знам какво говоря!
— Е, добре! Аз ще играя само докато печеля — увери го тя бодро и се обърна назад, към масата.
Стори й се, че чува как Лукас проклина тихо, но виковете на ентусиазираните й партньори заглушиха думите му. Десет минути по-късно нейният блестящ късмет се обърна в буквалния смисъл на думата точно както Лукас й беше предрекъл. Виктория остана шокирана, когато с едно хвърляне на заровете загуби всичките си натрупани печалби. Тя се обърна ядосано и прошепна на Лукас:
— Видя ли това? Видя ли какво се случи? Аз печелех, Лукас. Не мога да повярвам, че късметът може да ми изневери по този начин.
Лукас я дръпна настрана от масата.
— Така стоят нещата с късмета, Вики. Предупредих те.
— Знаеш ли, не е необходимо да бъдеш толкова самодоволен. Аз печелех. Освен това, аз…
Но Лукас не й обръщаше повече никакво внимание. Очите му, които дискретно оглеждаха стаята, внезапно се бяха спрели върху една групичка мъже в ъгъла, играещи карти.
— Дяволите да го вземат!
— Какво става? — Виктория погледна към масата за карти.
— Избрах това място, защото, честно казано, бях сигурен, че няма да се натъкнем на никой от твоите познати, а сега излиза, че съм сгрешил. Трябва да напуснем веднага.
— Лукас, престани да се ядосваш толкова. Никой няма да ме разпознае. Човек вижда само това, което очаква да види, а никой, който ме познава, не би очаквал да ме види тук преоблечена като мъж — опита се да спори Виктория.
— Няма да поема никакви рискове. Тръгвай, Вики! — и Лукас се отправи към вратата.
Тя го последва неохотно, хвърляйки един последен, изпълнен с раздразнение поглед към масата за карти.
— Какъв ужас! Това е Ферди Мървейл, нали?
— Точно той.
— Той изглежда твърде пиян, Лукас. Погледни го. Той едва седи на стола си, а се опитва и да играе карти — отбеляза Виктория загрижено.
— Да, така е. При това не с друг, а с Дадингстоун, което означава, че без съмнение Мървейл ще се раздели с голяма част от наследството си, което наскоро получи. Престани да се разтакаваш, Вики.
— Какво знаеш за този Дадингстоун?
— Той е блестящ играч, изключителен измамник и е без абсолютно никаква съвест. Той не би изпуснал късмета си с такъв младок като Мървейл, което всъщност си е съвсем в реда на нещата.
Виктория рязко се спря и каза:
— Тогава ние трябва да направим нещо.
— Аз се опитвам да направя нещо. Опитвам се да те измъкна оттук, преди Ферди Мървейл да те е познал.
— В това състояние той не би могъл да разпознае нито мен, нито който и да е. Лукас, ние не можем да го оставим в клопката на Дадингстоун. Аз съм приятелка на Лусинда, сестрата на Ферди. Не мога просто да седя и да гледам как някакъв нечестен играч оскубва бедния Ферди. Той е добро момче.
— Ние няма да седим и да гледаме. Ние веднага ще си тръгнем оттук!…
— Не, Лукас. Ние трябва да направим нещо!
Лукас се обърна и я изгледа разярено:
— Какво точно предлагаш да направим?
— Ние просто трябва да прекъснем играта и да убедим Ферди да си тръгне — разреши проблема Виктория.
— Боже мой! Не мислиш ли, че искаш прекалено много? А какво ще стане, ако Ферди не пожелае да си тръгне?
— Ти трябва да направиш така, че той да тръгне.
— Невъзможно е. Ще предизвика скандал, а това е последното нещо, което можем да си позволим.
— Не се притеснявай за мен, Лукас. Аз ще чакам тук, близо до вратата. Ферди изобщо няма да ме види. Ти само трябва да го изведеш оттук, да го натовариш в каретата и да го изпратиш вкъщи.
— Ти си тази, която трябва да натоваря в каретата и да изпратя вкъщи! — процеди пред зъби Лукас. — Знаех си аз, че това ще бъде една грешка. Изобщо не трябваше да ти позволявам да ми говориш за идването ни тук.
— Побързай, Лукас! Те започват втора игра. Ти трябва да спасиш Ферди!
— Послушай ме, Виктория…
— Няма да мръдна оттук, докато не спасиш горкия Ферди. Той е много мило момче и едва ли би искал да бъде разкъсан на парчета от този Дадингстоун. Хайде, спаси го!
Тя леко побутна Лукас към масата за карти.
— Обещавам, че ще стоя далеч от очите му.
Лукас тихо изруга, но като Всеки добър войник той можеше да разпознае поражението, когато го срещне в очи. Без да каже нито дума, той се завъртя на токовете си и се отправи обратно в навалицата.
Виктория не можа много добре да види какво става вътре, но няколко минути по-късно Ферди Мървейл изникна от тълпата следван от Лукас. Тя забеляза, че едната ръка на Ферди е извита по странен ъгъл зад гърба му. Младият човек не изглеждаше никак доволен, докато вървеше пред Лукас по улицата. Виктория долови властния поглед на Лукас и последва двамата мъже на дискретно разстояние. Навън тя можа да чуе ясно как Ферди Мървейл се оплаква на висок глас, говорейки твърде нечленоразделно.
— Дяволите те взели, Стоунвейл! Как можа да го направиш? Късметът ми отново щеше да се върне. Само още няколко ръце и щях да започна да печеля…
— Само още няколко ръце и щеше да ти се наложи да напуснеш града утре сутринта и да се оттеглиш да живееш в провинцията за неопределено време. Не се ли замисли за това, Мървейл? А ти си градско създание. Колко успя вече да загубиш от Дадингстоун?
Ферди промърмори нещо неясно и Лукас поклати мрачно глава.
