— Вторият ви баща се казва Самюъл Уитлок, нали?
— Да.
— Никога ли не говорите за своето семейство, а само за леля Клео? — попита Лукас.
— Това не е тема, по която искам да разговарям. Откъде знаете името на втория ми баща?
— Мисля, че Джесика Атертън го спомена.
— Да, разбирам — гласът й потръпна.
— Какво лошо има? — попита внимателно Лукас.
— Нищо.
— Вики, аз съм ваш приятел, помнете това. Поисках да бъда и ваш любовник. Може да говорите спокойно с мен.
Тя се огледа напрегнато, като усещаше как бузите й се изчервяват.
— Наистина. Но какво толкова да разправям? Никой от нас не знае как ще се развият отношенията ни. Моля, не настоявайте.
— На вас не ви харесва темата, по която съм разговарял с Джесика Атертън, нали?
— Да, така е.
— Вие не се интересувате от нея?
— Не че не харесвам Джесика Атертън — ние двете имаме много малко общи неща помежду си, но аз нямам нищо против нея. Кой би имал нещо против жена като нея? — рече Виктория. — А вие, Лукас, откога познавате лейди Атертън?
— Джесика Атертън? От няколко години. Запознах се с нея, преди да се омъжи.
Имаше нещо повече от това, реши Виктория, като усети лекото смущение в гласа му. Тя не знаеше как да го подпита за повече неща относно Джесика и затова смени темата.
— Не мога да разбера какво намира лейди Рикот у Еджуърдс — каза Виктория. — Сигурно няма представа за навиците му, когато играе карти.
— Вероятно — не.
— Наистина е удобно да си вдовица, нали? — размишляваше на глас Виктория.
— Какви ги говорите?
— Осъзнавате ли, че като вдовица лейди Рикот има пълна свобода над парите си и много по-голям избор да излиза с когото си иска, отколкото аз.
— Не съм поглеждал на нещата от този ъгъл — измърмори Лукас.
— А аз — да. Като жена, която никога няма да се омъжи, аз съм много по-ограничена, отколкото лейди Рикот. Винаги трябва да внимавам какво ще кажат хората. И съм все още във възраст, когато трябва да пазя доброто си име. А Изабел Рикот може да обикаля в открита карета с Еджуърдс, да танцува с него през нощта, да го заведе в своя дом след сбирката у Атертън и никой няма да обърне ни най-малко внимание. Не е честно, Лукас. Никак не е честно.
— Моля ви, не взимайте решение да се омъжите за мен, след което да ме убиете в собственото ми легло, за да можете да се радвате на свободата си като вдовица.
— Не съм мислила за това — засмя се Виктория мило. — Дори за да стана свободна и богата вдовица, не мога да бъда прилъгана да се омъжа.
Лукас я погледна внимателно.
— Ако сме свършили с нашия разговор, по-добре да се разделим. От доста време яздим заедно. Да не даваме повод за разговори.
— Вие сте напълно прав — за момент Виктория си пожела да има свободата на Изабел Рикот. Тя все още не се сбогуваше. — Един момент, Лукас. Относно нашето следващо приключение. Аз наистина настоявам за нещо по-вълнуващо от Воксхол или ресторант. Ще ви чакам в градината на леля утре вечер, след сбирката у Чилингуърд, и очаквам да ме заведете на хазарт.
— Вашите желания са заповед за мен, Вики — Стоунвейл сви вежди под заповедническия й тон. — Но междувременно се надявам да ви видя у вас тази вечер по време на лекцията на Гримшоу.
— Наистина ли се интересувате от подобренията на земеделието в Йоркшир? — засмя се Виктория.
— Толкова ли е смешно?
— Предполагам — не — тя сви рамене.
— Бъдете внимателна, Вики! — Лукас повдигна шапката си за довиждане. — Вие все още не знаете всичко за мен, което трябва да знаете. Приятен ден.
Преди да може да му отговори, той изви главата на Джордж и препусна надолу по алеята. Виктория се загледа след него, докато Анабела Линдууд не й махна. Завладяна от странни чувства, Виктория едва я позна.
В нощта след лекцията на Гримшоу Виктория се промъкна през тъмната къща и отиде в оранжерията. Бледата луна едва осветяваше стъклата, като превръщаше редицата от екзотични растения в един странен и непознат свят.
Виктория постепенно свикна с дивата джунгла, която представляваше оранжерията през нощта. Тя се забърза надолу по пътеката и излезе в градината. Нощта бе хладна, а тревата под краката й — влажна. Тя се поколеба, докато търсеше с очи сянката на Лукас. Както обикновено, тя не го забеляза, докато той не се раздвижи.
Лукас излезе от прикритието на стената — тъмен, непознат, облечен изцяло в черно. Виктория затаи дъх при тази гледка. Един тревожен трепет на очакване премина през вените й.
Лукас подаде ръка. Пръстите й с доверие се вплетоха в неговите. В същото време той използва свободната си ръка, за да я хване за брадичката, и я целуна бързо, страстно, собственически. Тази целувка й бе позната. Тя винаги искаше да протестира, но обикновено жадуваше по-силно неговите устни. Тези откраднати секунди от мимолетна страст оставяха дълбока следа у нея, следата на моралното й преобразяване.
— Каретата, която наех тази вечер, ни чака на ъгъла — каза Лукас и се отдръпна нежно от нея. — Побързайте! Не искам никой да ни види близо до градината на леля ви.
— Вие бързате твърде много, Лукас! — въпреки това тя се хвърли в тъмнината, където ги очакваше каретата.
Лукас бе плътно до нея, като поемаше тежестта на тялото си със своя десен крак. Под бледите лунни лъчи тя видя как той трепна, когато зае мястото си в каретата точно срещу нея. Ръката му започна упорито да разтрива бедрото.
— Боли ли ви кракът? — попита угрижено Виктория.
— Да, от време на време.
— И сега ли е така?
— Да, но не се притеснявайте, Вики.
— Чух от приятели, че сте ранен на Апенинския полуостров. Истина ли е? — тя захапа устните си.
Очите им се срещнаха в тъмното.
— На тази тема се чувствам така, както вие, когато стане въпрос за втория ви баща.
— Значи не желаете да говорите?
— Именно.
— Мили Боже, Лукас! Това сигурно е ужасно за вас…
— Казах Ви, че не желая да го обсъждам — той престана да масажира крака си. — А сега вие може да запазите мълчание и да ми обърнете нужното внимание. Тази вечер ще се осъществи съкровената ви мечта. Отиваме на такова място, което може да се окачестви като върл хазартен котел. Не посмях да ви взема в някой от клубовете, които посещавам, — има твърде голяма вероятност да ви разпознаят дори когато сте маскирана. Каквото и да се случи, ще бъда задължен да дам обяснение, а нямам такова.
— Хазарт, Лукас! Но това е прекрасно! — вълна от трепет премина през цялото й тяло. — Колко вълнуващо! Не мога да чакам повече…
— Бих искал да споделя ентусиазма ви, Вики — въздъхна Лукас. — Тези заведения имат само една цел — да разтоварят напълно клиентите си. За тази работа има твърде много пиене и жени.
— Ще бъде ли опасно? — попита Виктория, като се вълнуваше все повече и повече.
Лукас я погледна неодобрително.
— Обикновено не се стига до жестокости в заведението, но понякога навън се появяват проблеми.
