— Среднощната вечеря в ресторанта бе забавна поне докато двамата млади мъже не полудяха по своите оперни танцьорки — Виктория си припомни сцената, на която бе свидетел, и как се отказа от храната.
— Не обичам да ви разочаровам, Вики, но истината е, че мъжете не вършат много назидателни неща, когато се събират късно през нощта и пият. Какво ще кажете за разходката до Воксхол? Хареса ви, нали?
— За Бога, Лукас. Не можете да ме преметнете с някакви разходки до Воксхол. Нещо по-вълнуващо, нещо по-интригуващо искам. Аз бих могла да отида там с Анабела или с която и да е от моите познати и никой няма да сметне това за нередно.
— Бъдете честна. Облечена като мъж, вие видяхте всичко по съвсем друг начин.
— Вие не можете да видите нещата от моята гледна точка — отвърна твърдо Виктория. — Унизително е.
— И каква е вашата гледна точка?
— Според мен вие не ме заведохте на нито едно от местата, които ви бях написала на листчето.
— О, да, прочутото листче. Страхувам се, че днешната среща ще ни върне отново към онова проклето листче.
— Вие ми обещахте, Лукас. Казахте, че ще ме заведете, където поискам. Вместо това преднамерено се опитвате да ме разубедите с всички тези забележки по адрес на приключенията. Не си мислете, че не мога да разгадая вашите планове. Вие се надявахте, че подобни събития, като ужасното напиване на двамата младежи, на което бях свидетел, и гледката на боксовия мач могат да ме откажат от първоначалните ми намерения — обвини го Виктория.
— Исках просто да ви покажа в какво се въвличате, без да ви излагам на крайна опасност. Знам, че не ви допадна кръвта, която се изля на боксовия мач.
— А, ето какво било. Искате да ме залъжете с малки приключения. Добре, но няма да стане — заяви Виктория. — Настоявам утре вечер да посетим публичен дом или хазартни игри — тя поруменя, като се замисли за това, което предстои. — Мисля, че предпочитам последното. Да, нека отидем на хазартни игри.
— Няма да ви хареса, Вики.
— Това аз ще реша. А сега — давате ли съгласието си, или да потърся някой друг?
Лукас се усмихна и поздрави още една дама на средна възраст, която мина покрай тях с явно любопитство. Външно той бе вежлив и галантен, но гласът, с който отговори на Виктория, бе леденостуден.
— Не ми поставяйте ултиматуми, които не можете да изпълните, Вики.
Виктория бе научила, че когато той говореше с подобен глас, е по-добре да се откаже и да потърси друг начин за постигане на целта си. Тя беше недоволна от факта, че този мъж оставаше непреклонен спрямо нейните желания, но той я държеше в ръцете си. Откъде да намери друг придружител?
Техните отношения бяха придобили и друга страна. Тя все по-силно се увличаше по целувките на Лукас като тези, които й даде в градината на сбогуване след последното приключение. Тя бе попадала в неговите прегръдки още два пъти от нощта на карнавала и предусещаше следващия подобен случай.
— Лукас, вие пренебрегвате факта, че аз нося отговорност за планиране на приключенията. Трябва ли да ви припомням, че аз съм тази, която взима решенията. Затова сега… О, Боже!
Виктория се прекъсна и с пресилена усмивка поздрави познатата двойка, която се движеше редом с нея в своя кабриолет. Тя се загледа във веселите очи на Изабел Рикот.
Изабел проблясваше като диамант под дебелата сянка на рубин. До нея седеше постоянният й обожател и придружител Ричард Еджуърдс, който държеше поводите. Виктория се запозна с него предишната вечер и не бе много очарована. В действителност тя се чудеше защо Изабел бе избрала него, след като имаше такъв богат избор.
Външно той изглеждаше добре. Еджуърдс имаше буйна коса и бе според обичайното мнение красив. Бе в началото на 30-те си години и Виктория смяташе, че ще запази външния си вид поне до 40-годишна възраст. Но в очите му имаше нещо намусено, неудовлетворено, сякаш Еджуърдс винаги е бил жертвата в живота. Устата му бе слаба и отпусната и му придаваше външна слабост.
Виктория отбеляза, че бе толкова сурова към този мъж само защото го сравняваше с Лукас.
— Добър ден, скъпа Вики — каза Изабел. — Толкова се радвам, че те виждам.
— Ваш слуга, мис Хънтингтън — измърмори Еджуърдс. Погледът му проследи Лукас и той го поздрави.
— Стоунвейл.
— Еджуърдс.
Виктория усети хладината между двамата мъже, погледна лицето на Лукас, но не успя да прочете нищо от мислите му. Тя се обърна бързо към Изабел Рикот.
— Каква прелестна шапка имате лейди Рикот. Трябва да ми дадете името на вашия шапкар.
— Ще ми бъде приятно. Той има магазин на улица „Оксбоди“. Надявам се да успеем да си поприказваме тази вечер у лейди Атертън по време на нейната сбирка?
— Страхувам се, че няма да бъда там — каза Виктория, като си припомни, че отклони поканата в началото на седмицата. Би се учудила, ако Лукас е приел. — Имам други ангажименти. Надявам се някой друг път.
— Дано — отвърна лейди Рикот и хвърли една доста многозначителна усмивка на Лукас. После заповяда на своя придружител да продължи надолу по алеята. Еджуърдс кимна покорно и направи едно елегантно движене с поводите така, че да се видят луксозните му ръкавици.
— Вие не се интересувате от лейди Рикот, нали? — заключи Лукас, когато каретата се отдалечи от тях.
— А аз останах с впечатлението, че вие и Еджуърдс не сте близки приятели — каза Виктория.
— Един малък проблем от хазартен дълг.
— Играли сте на карти? — Виктория го изгледа притеснено.
— Само веднъж. Този човек мами.
— Еджуърдс е мошеник? — Виктория бе ужасена. — Това е отвратително. Защо все още го допускат да играе в клубовете?
Лукас погледна как каретата се изгуби в далечината между редицата от дървета.
— Защото никога не са го хващали. Той е голям майстор.
— Какво стана в нощта, когато играхте с него? — попита Виктория, погъделичкана от своя интерес.
Лукас се засмя леко и отвърна:
— През първата половина на играта, след като бях здравата загазил, успях да изпусна по-голямата част от неговото тесте карти на земята. Естествено веднага бе извадено ново тесте.
— Ново тесте чисти карти. Много умно. И Еджуърдс започна да губи?
— Да, здравата.
— Отлично! Виждате ли, Лукас, ето такива вълнения искам. Искам да видя всичко на място.
— Нямаше какво толкова да се види — няколко карти на пода, няколко свирепи погледа на Еджуърдс. Сърцето ми биеше в петите, докато благодарях на дявола, че се спасих, преди да съм загазил твърде дълбоко.
— Защо така се опитвате да ме обезкуражите за приключения, които очаквам с толкова нетърпение? Само по време на картите ли сте се сблъсквали с Еджуърдс?
— Защо мислите така?
— Не знам. Може би нещо в начина, по който реагирахте един на друг… Почти бях убедена, че се познавате от доста време. Няма значение, нека се върнем на нашия въпрос.
— Защо не харесвате лейди Рикот?
— Толкова ли е очевидно? — Виктория стисна зъби.
— Само за човек, който ви познава добре. А аз започвам да ви опознавам все по-добре, скъпа.
— Нямам истинска причина да не я харесвам. Запознах се с нея преди няколко седмици и тя веднага ми се похвали със старото си познанство с втория ми баща и с моята майка — обясни внимателно Виктория.
