Лукас се обърна, за да види лейди Нетълшип, която стоеше на вратата и му се усмихваше.
— Уверявам ви, мадам, никога през живота си не съм бил по-малко отегчен от сега.
— Такова нещо рядко се случва с Виктория.
Лукас погледна удовлетворената Виктория, след това хвърли още един поглед на златистото цвете, което разглеждаше преди.
— Мис Хънтингтън, ще ви бъда благодарен, ако ми кажете името на това странно цвете.
— „Кралица Стрелица“. Леля Клео и аз сме много щастливи да имаме такова цвете в оранжерията. Великолепно е, нали? — каза развълнувана Виктория.
Лукас я погледна. Тя цялата бе изпълнена с живот, кехлибарените й очи бяха прекрасни.
— Да — каза той. — Великолепно е.
ГЛАВА 5
Една седмица по-късно Виктория облече новите си дрехи за обичайната езда, като закичи на малката си военна шапка едно жълто перо. Тя поръча на коняря да й доведе любимия кон. Бе почти пет часът и всички щяха да бъдат на езда в парка.
Всички — значеше най-вече графът на Стоунвейл. Миналата нощ, когато Виктория успя да говори около пет минути с него на сбирката у Банбрук, тя му даде указания за днес. Но имаше малък проблем с него. Въпреки че той се явяваше неизменно и покорно, когато трябваше да получи инструкции, Виктория откри, че Лукас имаше неприятния навик да ги преиначава по свой собствен начин. С това трябваше да се свърши.
Клео мина през хола към библиотеката, когато Виктория слизаше надолу по стълбите. Тя извика на своята племенница:
— На езда ли отиваш, скъпа?
— Да. Смятам, че имам нужда от малко упражнения — отвърна Виктория разсеяно и целуна леля си, след което се запъти към вратата. — Не се безпокой, ще си бъда навреме вкъщи, за да се преоблека за лекцията на Гримшоу по повод последните земеделски подобрения в Йоркшир.
— Отлично — усмихна се добродушно Клео. — Аз се интересувам много от тези неща, а също и Лукас.
— Какво каза? — попита от вратата Виктория.
— Просто казах, че очаквам с нетърпение лекцията на Гримшоу.
— Ти каза, че Лукас се интересува от нея.
— О, да. Казах го, нали? И той каза същото. Естествено е да се интересува. Поканих го в сряда да му покажа моите нови гергини. Трябва да отбележа, че графът проявява повече от случаен интерес към градинарството. Предполагам, че имението му е някъде в Йоркшир — отбеляза Клео.
„Да, наистина проявява повече от случаен интерес по въпроса“, помисли си весело Виктория и бързо нагласи малката си шапка. В действителност той проявяваше все по-голям интерес към градинарството и земеделието. Изведнъж Виктория се почувства така, сякаш пропускаше последната секунда от лекцията за наторяването и сеитбооборота. За един мъж, който преди една седмица бе склонен само към прелъстяване, това бе една забележителна промяна. Виктория не знаеше да се ядосва ли, или да не й обръща внимание.
След няколко минути тя влезе в парка следвана дискретно от своя коняр, който яздеше едно пони. Отегчени и любопитни, най-различни хора се бяха събрали облечени безвкусно, настанени удобно в своите кабриолети и открити карети. По това време на деня обществото отиваше в парка, за да види и да бъде видяно, а не просто да поязди за удоволствие или да се поупражнява. Това се правеше в ранните утринни часове.
Виктория изрази на лицето си задължителната за случая усмивка и докато поздравяваше безчислените познати, търсеше с очи Лукас. Започна да мисли, че той умишлено избягва днешната среща, като се чудеше какво ли оправдание ще измисли. Внезапно той се появи до нея на прекрасен кафяв кон.
— Какво прекрасно животно, Лукас! Много е красив.
— Благодаря — Лукас се усмихна слабо. — Загрижен съм много за стария Джордж. От доста дълго време сме заедно.
Виктория сви нослето си и попита:
— На краля ли си го кръстил?
— Не, кръстих го Джордж, понеже това име ми се струва лесно за запомняне.
— Никой не може да забрави кон като този независимо от името. Имаш ли жребчета от него? — попита Виктория.
— Не още, но Джордж има големи планове за бъдещето.
— Да, виждам — засмя се тя. — Очакваш от него да основе династия.
— Защо не? Породистите коне имат истински задължения, когато са от потекло и трябва да го продължат. Ние мъжете правим това, което трябва, нали, старче? — той потупа жребеца по врата, а той наведе глава и изцвили.
Виктория се засмя нежно. Тя съжали, че поведе разговор в тази посока. Лукас се възползва от това и леко подметна за своите задължения като граф, а Виктория предпочиташе да избягва тази тема. Самата мисъл, че днешният граф на Стоунвейл някой ден ще се ожени и ще има наследник, й се струваше невъзможна.
— Да, прекрасно животно, но то не е това, за което желая да разговарям с вас, Лукас — каза бързо Виктория.
— Мъчно ми е да го чуя от вас, защото аз обичам да говоря за коне — Лукас кимна за поздрав на една двойка на средна възраст, разположена удобно в открита карета. Те му отвърнаха с усмивка и се загледаха във Виктория с явен интерес.
Виктория даде една блестяща усмивка на лорд Фокстън и неговата дама и подкара коня си в по-бърз тръст. Лукас и Джордж я последваха заразени от нейния пример. Тя хвърли един поглед през рамото си и се намръщи.
— За Бога, Лукас, престанете да се размотавате. Вече ви предупредих, че имам какво да ви кажа днес.
— Тогава не се впускайте напред без предупреждение.
— Исках да избегна разговора с лейди Фокстън. Тя ме погледна многозначително и не го прави за първи път. Това е едно от нещата, които исках да обсъдя с вас. Хората започнаха да забелязват нашата връзка.
— Вие какво очаквате? Знаете много добре, че когато двама души танцуват повече от два пъти за една вечер, все някой ще се запита дали не се готви едни брак — каза Лукас.
— Но ние не сме танцували.
— Да, но бяхме двойка на няколко сбирки, което е достатъчно — той свали шапката си за поздрав на една по-възрастна дама, която се усмихваше делово.
— Не говорете така. Извиках ви да разговаряме днес, понеже се страхувам, че няма да имам друга възможност тази вечер. Ние трябва да изясним някои неща помежду си.
— Страхувам се от това.
— Не е необходимо да се правите на мъченик. Вие се съгласихте да участвате в приключенията. Всъщност вие настояхте да ме придружавате в нощните разходки. Сделката между нас бе направена по ваше предложение, Лукас — каза Виктория.
— Виждам, че се оплаквате — Стоунвейл присви очи. — Аз съм потресен. Нима не се радвахте, когато два пъти рискувах живота си заради вас и се катерих по градинската стена?
— Не ме поглеждайте така, Лукас. Знаете, че намирам тези два случая за твърде вълнуващи, но те не са това, което очаквах.
— А какво очаквате да намерите, като шпионирате мъжкия свят?
Виктория захапа долната си устна деликатно и отвърна:
— Не съм съвсем сигурна. Предполагам — повече вълнения.
— Нямахте ли достатъчно преживявания в сряда през нощта?
