Напоследък той се появява почти на всяка вечеринка, която ти посещаваш.
Виктория с мъка си пое дъх.
— Той е приятел на лейди Атертън. Тя го е взела в своя кръг.
Клео отново кимна.
— Абсолютно си права. А обкръжението на лейди Атертън включва и нас, нали? Но, както и да е, вярвам, че ще се замислиш какво точно би искала да последва от това, Вики.
Виктория остави четката си и погледна леля си.
— Защо не ми кажеш какво точно те притеснява, лельо Клео?
— Аз не толкова се притеснявам, колкото съм загрижена, че ти не разбираш какво е отношението ти спрямо графа. Винаги си изтъквала, че нямаш намерение да се омъжваш.
Виктория се вдърви:
— Това винаги е било така и все още е.
Чертите на Клео се смекчиха, когато видя скованото изражение на племенницата си.
— Тогава, Вики, ти имаш определени задължения, ако искаш, наречи го женска гордост, която изисква да не даваш напразни надежди на своите познати. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Виктория погледна леля си с огорчение и изумление:
— Ти мислиш, че аз съм подвела графа, че съм му позволила да помисли, че някой ден мога да приема предложение за женитба?
— Не си мисля, че дори и за момент си направила подобно нещо съзнателно — каза припряна Клео. — Но напоследък, скъпа, се чудя дали Стоунвейл не схваща погрешно някои от твоите интереси към него като знак, че може би ще приемеш едно предложение. Той може тежко да бъде оскърбен, ако е така.
Виктория се ядоса:
— А какво ще кажеш за твоя интерес към него? Как той трябва да тълкува най-различните ти покани, лельо Клео?
— Това не е едно и също, скъпа. Ако той разбира погрешно моите покани, то е, защото ти винаги избираш същите сказки и демонстрации, които той посещава — обясни тя спокойно.
— Едва ли мога да кажа нещо по този въпрос. Аз винаги съм посещавала най-интересните сбирки и сказки, които са организирали твоите приятели.
— Мога само да отбележа, скъпа, че доскоро ти много рядко посещаваше беседите относно оранта на зърнените култури, засаждането на овощни градини и лозарството — уточни сухо Клео. — Твоите интереси винаги са били насочени към животните, електричеството и екзотичните цветя.
Виктория усети как лицето й пламва.
— Уверявам те, лельо Клео, че Стоунвейл е много наясно относно отношението ми към женитбата. Сигурна съм, че не разбира погрешно присъствието ми.
— Ами ти, Вики? — Клео се приближи и се усмихна на племенницата си. — Има ли някаква вероятност да не си толкова сигурна по въпроса за женитбата, както преди?
— Повярвай ми, отношението ми ни най-малко не се е променило — каза Виктория твърде убедително.
— Прости ми, че те питам, скъпа моя, но има ли някаква вероятност да те забавлява идеята за друг вид връзка със Стоунвейл?
Очите на Виктория се сблъскаха с тези на леля й.
— Ти мислиш, че аз обмислям някаква… някаква връзка с Лукас?
Клео издържа погледа на племенницата си и заговори много сериозно и сурово:
— Не съм сляпа, Вики, нито пък съм лишена от интелигентност. Още повече аз съм жена, която е живяла на този свят твърде много години. Виждам начина, по който следиш Стоунвейл, когато си мислиш, че той не може да усети погледа ти. Прибави към това и очевидния му интерес към теб и факта, че ти си една нормална, здрава млада жена, която не желае веригите на брака, и се страхувам, че трябва да заключим, че стъпваш на несигурна почва. Би било изключително нехайно спрямо отговорността ми като твоя леля, ако не те бях предупредила.
Ръката на Виктория се сви в малък юмрук върху скута й. Тя гледаше с празен поглед недовършеното цвете пред себе си.
— Оценявам загрижеността ти, лельо Клео.
— Не, не я оценяваш, а я отхвърляш и аз не мога изцяло да те обвинявам за това. Но ние трябва да се изправим лице в лице с фактите и да се замислим не само за твоята репутация. Стоунвейл е изложен също на опасност — каза Клео.
— Репутацията на Стоунвейл?
— Знаеш много добре, скъпа моя, че човек в неговото положение има задължения към титлата и имота си. Някой ден той трябва да се ожени за приемлива за обществото жена от добро семейство. Той не може да си позволи славата да бъде известен като прелъстител на уважавани, невинни жени. Подобна репутация веднага би унищожила шансовете му за подходяща женитба и би го изхвърлила от обществото. Никой не би желал подобна неприятна слава. Той е свестен човек, Вики.
— Защо всичко това е толкова нечестно?
— Кое е нечестно? Това, че положението ти на млада, неомъжена жена, с добро възпитание, не ти дава дори да си помислиш за една романтична връзка със Стоунвейл? Да, това е много нечестно. Но обществото е твърде строго към подобни неща и ти трябва да се подчиняваш на повечето от неписаните закони, ако искаш да оцелееш в нашия свят. Ти достатъчно дълго време се отнасяше с презрение към правилата. Бъди търпелива и когато станеш по-възрастна, ще можеш да се измъкнеш и да не зачиташ повечето от тях.
— Аз съм на 24. Вече съм съвсем за изхвърляне и ти го знаеш, лельо Клео.
Клео се усмихна и поклати глава.
— Знаеш много добре, като мен, че това не е така. Обществото все още те приема за подходяща партия за женитба, а и размерът на наследството ти гарантира, че ще останеш такава още няколко години. Трябва да внимаваш.
— Ако бях вдовица като Изабел Рикот, щях да бъда свободна — промърмори Виктория.
Клео се усмихна, като разпръсна напрежението.
— Да не би да обмисляш женитба с графа и после да направиш така, че той да ти даде свободата, на която Изабел Рикот се наслаждава?
Виктория се усмихна неохотно.
— Стоунвейл съвсем определено ме предупреди да не обмислям подобен начин на действие.
Клео я изгледа с изумление, след което избухна в приятен и неудържим смях.
— Радвам се да науча, че Стоунвейл е толкова бърз и интелигентен, колкото си мислех. Очевидно вие двамата сте постигнали някакво ниво на взаимно разбирателство. Виждам, че нямаш нужда от съветите ми. Вики. Моля те, прости ми, че се бъркам в работите ти.
Виктория леко се отпусна.
— Оценявам загрижеността ти. Наистина. И ще се отнасям към това, което каза, с безкрайно внимание.
— Направи го. Обществото може да толерира, но в определени граници, които, както и двете знаем добре, са предимно за жени. Би ми било неприятно и мъчно да видя социалната ти гибел на такава ранна възраст, скъпа. Прекарваш прекалено добре с приятелите си, за да рискуваш да ги загубиш — Клео я посъветва нежно.
— Това наистина е вярно — лека тръпка на тревога премина през тялото на Виктория. Тя би била с разбито сърце само при мисълта, че няма да може да се забавлява повече с Анабела или с някой друг от приятелите си.
Клео кимна със задоволство.
— Точно така, скъпа моя. А сега, ако си спомняш, имаме ангажимент за един разговор тази сутрин с човека, който отговаря за делата ти. Нещо във връзка с онзи кораб, в който вложихме пари миналата година. Освен това той се е завърнал здрав, с прекрасни стоки от Китай. Ние сме с няколко хиляди лири по- богати тази сутрин. Малко риск винаги повишава интереса към сделката.
— Чудесно! — възкликна Виктория. — Ние трябва да благодарим на мистър Бекфорд за това, че ни препоръча специално този кораб.
