— Кой казва, че тя все още е девствена? — издюдюка друг. — Аз ще рискувам с 50 лири и нито пени повече.
— Това е интересно — обади се сводничката, — но не е съвсем достатъчно. Хайде де, аз очаквах нещо по-добро от тази тълпа. Та вие бихте дали повече за кон.
— Човек може да язди един кон по-дълго, отколкото една девственица — провикна се някой, кикотейки се.
— Глупости. Нашата Моли ще ви предложи прекрасна езда, нали, скъпа Моли? — Мадам погали русата коса на момичето с подигравателно нежен жест. Момичето потрепера.
— Не е достатъчно хубава, за да й се поискат повече от 80 лири. И аз ще си поискам парите обратно, ако сте ме излъгали за положението й.
Моли започна да плаче, като с това смехът в стаята стана още по-циничен. Виктория погледна право в момичето, като й пожелаваше да бъде твърда, докато тя изчакваше благоприятния момент.
Наддаването се увеличи, но не с много след първоначалния подем. Скъперничеството при предлагането потвърди заключението на Виктория — никой в стаята не беше убеден, че Моли си заслужава голяма сума, нито пък имаше някой по-заможен тук тази вечер. Мъжете с по-голямо състояние предпочитаха да поддържат и да посещават по-изискани собственички на публични домове и рискуваха с подобни заведения само при случайни забавления.
Виктория изчака няколко минути, докато наддаването спря на 90 лири. След това тя небрежно вдигна ръката си иззад паравана.
— 300 лири.
Лукас изстена.
Жената на средна възраст се обърна със сияещо изражение на лицето си към затъмнения параван:
— Е, сър, който и да сте, вие имате отличен вкус. Наистина изключителен. Аз вярвам, че Моли е ваша и ще правите с нея каквото намерите за добре.
Тя побутна ръката на младото момиче:
— Какъв късмет имаш, скъпа моя. Такъв приятен, дискретен господин е той. Върви сега и внимавай да не вдигаш шум, иначе ти се пише лошо.
— Ти нямаш 300 лири в себе си — процеди Лукас на Виктория през стиснатите си зъби. — Ти не можеш лично да платиш на старата сводница, нали? Тя ще те разпознае.
Виктория премигна.
— Съвсем прав си. Много добре, тогава ти ще платиш на жената. Кажи й, че се явяваш от мое име, защото съм много срамежлив. Побързай Лукас.
— По дяволите! Мътните го взели! — промърмори Лукас, докато бавно се надигаше. — Не мислиш ли, че не бих взел от теб пари за това?
— Уверявам те, ставам за глупак — отвърна остро Виктория.
Той се изправи и си запробива път към сводницата, като не обръщаше внимание на виковете и неприличните подмятания. Когато стигна до центъра на стаята, леко побутна Моли към паравана, където Виктория се озърташе.
— Хайде, момиче, върви.
Моли го погледна с ужас и след това се подчини автоматично на заповедта му. Тя си проправи път през смеещата се навалица към мястото, където Виктория чакаше.
— Тихо и всичко ще се оправи — прошепна Виктория, докато разтърсваше ръката на момичето, и я бутна към вратата. Тя нахлупи шапката си ниско над очите и задърпа момичето, като искаше да я изведе извън залата.
Моли беше прекалено изплашена дори за да протестира. Може би това, че я извеждаха навън, й се виждаше по-добра перспектива, отколкото да я качат на втория етаж. Момичето леко потрепера и Виктория разбра, че без съмнение, са й дали да изпие няколко чаши вино или някаква упойваща смесица, за да я държат замаяна.
— Браво, браво. И къде си мислиш, че ще отидеш с новото парче? Не е разрешено да се извежда стоката извън помещенията.
Огромен мъж с грубовато лице се изпречи на пътя на Виктория. Той явно беше икономът на дома, но Виктория видя, че също има и други задължения.
— Бастунът ми, ако обичате! — каза тя властно.
— Тъкмо ви казвах, че не можете да извеждате момичето вън от помещенията — избоботи мъжът.
— Не смятам да я извеждам от помещенията — каза Виктория с възможно най-отегчен тон. Тя си спомни какво беше казала една от проститутките за камшиците и тояжките, — но аз имам известни предпочитания, които бих искал да задоволя. Открил съм, че бастунчето ми изпълнява чудесно ролята на тояжка в случая. То е с точно определена тежест, ако разбирате какво искам да кажа.
Малката Моли задуши писъка си, но огромният мъж изглеждаше малко успокоен. Очевидно беше, че е свикнал с подобни чудатости.
— Така значи! Това било, а? — той погледна похотливо Моли. — Ще си прекараш чудесно тази вечер, моето момиче.
Виктория чакаше напрегнато, като хвърляше по един поглед зад рамото си за Лукас. Той все още не се появяваше. Когато икономът се върна с бастунчето й, тя реши, че трябва да действа на своя глава, и се отправи директно към вратата зад огромния мъж.
— Сега бих предпочел удобствата на собствената си карета за това, което съм намислил — каза тя хладно, като се отправи напред, влачейки Моли със себе си.
Мъжът присви очите си и скръсти мускулестите си ръце на гърдите.
— Казах ви, че не можете да изведете парчето от помещенията.
Виктория направи първото нещо, което й дойде наум. Тя изведнъж мушна огромния мъж право между краката с края на бастунчето си.
Икономът изхриптя и падна, като се гърчеше и извиваше. Виктория побягна към вратата, влачейки Моли.
— По дяволите! — каза Лукас някъде иззад гърба й. — Трябваше да се досетя, че нещо подобно ще се случи.
Откъм иконома се чу виене, а след това силен, тъп звук. Виктория погледна назад и видя огромния мъж, проснал се на пода, и Лукас, който спокойно си търсеше ръкавиците и палтото.
— Вървете — нареди той, — идете в каретата!
В цялата тази бъркотия Моли се беше залепила за Виктория и сега, бледа и нервна, започна несвързано да бръщолеви от страх. Виктория я потупа по рамото, докато я водеше навън, в тъмнината.
— По-тихо, скъпа. Никой няма да ти причини зло.
Дремещият кочияш, който беше докарал Лукас и Виктория до публичния дом, плесна с юздите по гърбовете на конете и насочи кабриолета в посоката, от която дойдоха клиентите му. Той похотливо огледа Моли, докато Виктория я набутваше вътре.
— Искам да си ида вкъщи — проплака Моли, а Виктория се качи след нея. Момичето се хвърли ридаещо върху рамото й. — Моля ви, сър, пуснете ме да си ида у дома в Лоуър Бъритон. Майка ми сигурно е много уплашена. Аз никога нямаше да избягам, но ми бяха казали, че тук, в града, има много работа, а семейството ми има нужда от пари.
— Шт, тихо, всичко е наред. Ще си идеш вкъщи, обещавам ти! — Виктория все още успокояваше ридаещото момиче, когато Лукас се появи пред вратата на каретата. Той погледна плачещата Моли.
— Е, сега тя е твоя. Какво смяташ да правиш с нея? — попита Лукас, като даваше знак на кочияша да потегля. — Ти едва ли можеш да я заведеш в дома на леля си. Просто няма да можеш да обясниш присъствието й. Всички ще разберат какво ти се е случило тази вечер.
— Още веднъж си съвсем прав, Лукас. Колко си досетлив само. Тя не може да дойде вкъщи с мен, така че ще я изпратим у вас. Икономът ти ще се погрижи за нея тази вечер, а утре сутринта ще я изпрати на гарата.
За няколко мига се възцари тишина, нарушавана само от риданията на Моли.
— Насити ли се на публичните домове? — накрая Лукас попита спокойно.
Виктория потрепера.
