— Но тя е на 25, докато мис Пилкингтън е само на 19. По-младите жени възприемат по-леко съпружеското влияние, Лукас.
— Джесика, повярвай ми, моля те, възрастта на мис Хънтингтън не е проблем за мен.
— Вие сте твърде упорит.
— Ще бъда много по-добре с жена, която знае какво иска и е в зряла възраст, отколкото с момиченце, което току-що е напуснало класната стая. А аз трябва да заявя, че мис Хънтингтън наистина знае какво иска.
— Вие смятате, че това е така, защото не се е омъжила досега? Вероятно сте прав. Тя много ясно е показала, че не смята да се омъжи като заложница на своето наследство. Всички, дори и най-заклетите зестрогонци, трябваше да се откажат от нея.
— Това ме улеснява — каза Стоунвейл и се усмихна със задоволство.
— Не ме разбирайте неправилно, но тя е твърде увличаща натура, като своята леля. Виктория приема похвали и ухажване, но само в рамките на едно приятелство.
— С други думи, всеки да си знае мястото и да си стои там.
— Ако те направят погрешна стъпка, тя ги отстранява моментално. Мис Хънтингтън е известна с това, че поддържа добри отношения с повечето хора, винаги е усмихната и сладкодумна. Обича много да танцува с по-малко привлекателните мъже и е много твърда с изтънчените хубавци, които се навъртат около нея — добави Джесика.
Това не го изненада. Мис Хънтингтън не би станала негова любовница за дълго, ако не знаеше как да манипулира мъжете. Той не трябва да върви по тънката нишка на ухажването.
— Тя е добре образована, нали? — попита Лукас.
— Някои казват — дори твърде добре образована. Чувала съм, че лейди Нетълшип е поела цялата отговорност за образованието на своята племенница и сега резултатите са очевидни. Мис Хънтингтън, без съмнение, си изпати в обществото поради твърдата позиция на своята леля преди време.
— Какво се е случило с родителите й?
Лейди Атертън се замисли, след което отвърна бързо:
— Починали. Твърде тъжно, нали? Бог дава, но и Бог взема.
— Да, наистина.
Лейди Атертън хвърли един несигурен поглед, след което продължи:
— Бащата на мис Хънтингтън починал, когато тя била малко момиченце, след което майка й се омъжила повторно. Но Каролайн Хънтингтън загива злощастно по време на езда осемнадесет месеца по-късно, а вторият баща на мис Хънтингтън, Самюъл Уитлок, починал два месеца след кончината на своята съпруга. Нещастен случай, доколкото знам. Паднал по стълбите и си счупил врата.
— Дълъг списък от нещастия, но фактът, че е останала от малка без родители, може да я подтикне да се заеме с моите финанси. Мълвата за натрупаното богатство от чичо ми не би се задържала при едно сериозно проучване.
Джесика сви устните си в знак на неодобрение.
— Страхувам се, че няма нищо общо с факта, че мис Хънтингтън е прекарала минималния период от време за траур след смъртта на втория си баща. Тя показа, че тъжи само за майка си, и приключи с траура по-рано, отколкото е прието.
— Вие ме обнадеждавате, Джесика. Аз желая жена, която предпочита забавленията пред дългия траур. Животът може да бъде твърде кратък и е срамно да си губиш времето в безсмислена печал за нещо, което не можеш да върнеш, не мислите ли?
— Човек трябва да се научи да понася нещастията, които го връхлитат. Това изгражда характера. А също и да спазва благоприличие — напомни Джесика, леко засегната. — Във всеки случай нейната леля, лейди Нетълшип, е приятна жена с добри обноски и могат да й се простят дребните чудатости, които понякога проявява. Страхувам се, че тя е позволила на своята племенница да се държи твърде волно. Смятате ли, че могат да се приемат необикновените маниери на мис Хънтингтън?
— Смятам, че мога да се справя много добре с мис Хънтингтън — отговори Лукас и отпи от шампанското, като продължи да наблюдава Виктория, танцуваща все още с възрастния барон.
Тя не бе това, което очакваше, осъзна Лукас с облекчение. Той се бе подготвил да изпълни задълженията си към своето име, своята титла и към всички хора, за които носеше отговорност, но не очакваше, че ще може да се забавлява при всички тези отговорности. Определено не това бе очаквал.
Той не бе подготвен за тази почти жестока пречка на физическо привличане. Джесика го бе осведомила, че Виктория Хънтингтън е доста представителна, но това, което видя, бе твърде далеч от описанието. Тя бе по-висока, отколкото той можеше да си представи, много по-висока от жените около нея. Но и Лукас бе висок мъж и за него бе добре да намери жена, която би стояла прекрасно до неговото рамо, отколкото някъде по-надолу към гръдния му кош.
Но не това бе очаквал.
Тя се движеше с големи, грациозни крачки и у нея нямаше и следа от толкова често срещаната женска префърцуненост. Тя танцуваше добре и той осъзна това не без чувство на раздразнение. Знаеше, че не може да се състезава дори с възрастния барон, когато се наложи да й бъде партньор в танц.
Лукас гледаше как под бляскавия полилей Виктория бе водена в танца без усилие от страна на барона. Светлината разкриваше красотата на прекрасната й тъмнозлатиста коса. Тя бе облечена в плътни дрехи, твърде къси според разбиранията на Лукас. Простият, небрежен стил разкриваше деликатните, примамливи очертания на нейния врат и чудесните й кехлибарени очи. Дамата определено знаеше какво да вземе от модата.
Не това бе очаквал.
Джесика го бе предупредила, че няма нищо особено във физиката на мис Хънтингтън, че не е изключителна красавица. Като разглеждаше веселите, одухотворени черти на нейното лице, Лукас предположи, че Джесика е била права, от една страна. Но той реши, че топлите златисти очи, пълни с такова предизвикателство, изтънченият женски нос и блестящата усмивка, вървяха заедно много добре. Имаше нещо очарователно и живо у Виктория, което привличаше и задържаше окото. То загатваше една подчертана страст, която чакаше да бъде пусната на свобода от избрания мъж.
Лукас хвърли още един поглед на усмихнатата Виктория и разбра, че жадува устните й.
— Лукас, скъпи!
Той неохотно се обърна от образа на своята избраница. Неговата наследница. Той се замисли, зарадван, докато тази дума мина още веднъж през съзнанието му.
— Да, Джесика? — той погледна с питащ поглед към красивата жена, която някога бе обичал и загубил заради липсата на титла и богатство.
— Лукас, не е късно да се срещнеш и с мис Пилкингтън.
Лукас си спомни как Джесика се подчини на диктата на своето семейство, като се омъжи за рус мъж, за да си осигури титла и богатство. С времето той я разбра и й прости. Сега, когато се бе докопал до титлата, но не и до богатството, от което отчаяно се нуждаеше, най-после разбра в какво положение се е намирала Джесика преди четири години.
Вече знаеше, че бракът не е свързан с чувствата, а със задълженията. Дългът бе това нещо, което Лукас разбираше твърде добре.
— Е, Лукас — подтикна го отново Джесика, — ще успееш ли да се ожениш за нея? За славата на Стоунвейл?
— Да — отговори Лукас. — Мис Хънтингтън е много подходяща.
ГЛАВА 2
— У дома ли е леля, Ретбоун? — попита Виктория, когато влезе в преддверието на градската къща. Колелата на каретата, с която беше дошла, изщракаха навън по улицата.
Виктория бе твърде доволна, че лелята си е вкъщи. Лелята на Анабела, която я придружи на бала, се почувства задължена да й обясни надълго и нашироко колко е неприлично млада дама да играе карти с мъже на подобни модни събирания.
Виктория мразеше тези обяснения.
