— Досието е много подробно. — Очевидно се чувстваше нещастна от този факт. — Моето име не се споменава в нито един от докладите на Брадли.
— Давам си сметка, че си направила всичко възможно да останеш анонимна. Мичъл общува сам с медиите.
Тя заговори отново самоуверено и бързо:
— Аз държах на това.
— Защото не си искала да те смятат за измамница или за луда като леля ти.
Няколко секунди изглеждаше така, сякаш се двоумеше дали да не го изхвърли от стаята, после се усмихна ослепително, макар очите й да останаха мрачни.
— Струваха ми се основателни причини, поне в онзи момент — каза тя.
— Сериозни причини — съгласи се той.
— Наистина знаеш много за мен, нали? — Рейна рязко спря да се усмихва и погледна плика на масата. — Нима обществото „Аркейн“ е шпионирало мен и леля ми през всичките тези години?
— Не. Честно казано, и двете сте излезли от полезрението на Обществото след смъртта на баща ти.
— Тогава откъде знаете толкова много за сегашния ми живот?
— Това, което ми е известно, е било събрано през последните двайсет и четири часа. Агенцията, която представлявам, е много добра в събирането на информация в кратки срокове. Но нямам нужда от досието ти, за да отгатна как би се чувствала, ако медиите надушат, че ти си екстрасенсът на полицията.
— Така ли? — Рейна вирна леко брадичка. — Защо?
— Защото и аз бих се чувствал по същия начин.
Тя не изглеждаше впечатлена.
— Нима?
— Предвид изключително резултатното ти сътрудничество с полицията в Ориана през последните осемнайсет месеца, предположих, че имаш таланта на леля си или сходен с него. Чуваш гласове в съзнанието си, нали?
Тя замря неподвижна.
— Спокойно — каза Зак. — Разбирам те напълно. Аз пък получавам видения.
7.
Рейна бе толкова поразена от признанието му, че й отне няколко секунди да проговори.
— Това твоята представа за шега ли е? — попита накрая.
— Не се шегувам. — Той я гледаше с поразителните си енигматични очи. — Способността ми се прояви в пълния си блясък малко преди да навърша двайсет. Всички смятаха, че съм ловец като повечето мъже от семейството ми.
— Ловец?
— Вид паранормален талант, който засилва естествения ловен инстинкт. Ловците имат изключително бързи рефлекси и долавят психичните следи на насилието. Освен това виждат в тъмното.
Рейна сви устни в иронична гримаса.
— И какво точно ловуват? Слонове? Лосове?
Зак се усмихна.
— В древността умението да се убиват животни е било средство за оцеляване. В наши дни хората предпочитат да ловуват сред себеподобните си. Навярно е по-голямо предизвикателство.
Това видимо я шокира.
— Ходят на лов за хора?
— Успокой се. Повечето ловци, които познавам, са на страната на правото и закона. — Той замълча за момент. — Макар че трябва да призная, че някои кривват от правия път. Но не съм чувал някой Джоунс да го е правил.
— Ясно. — Тя погледна вратата, чудейки се дали да не хукне към нея.
— По-спокойно — каза той. — Току-що ти казах, че не съм ловец.
Рейна се поколеба, подразнена.
— Да не четеш мисли?
— Не. Според експертите това е невъзможно.
— Тогава какъв си всъщност?
— Технически погледнато, аз съм това, което в Обществото наричат огледален талант. Десета степен.
— Това пък какво означава?
— Най-точното определение, което експертите дават, е рядък вид психометрия.
— Способност да усещаш нещата чрез докосване.
— Точно така. Твоите гласове са друга форма на същото.
— А защо те наричат огледален талант?
Зак опря ръце на облегалките на стола и доби вид на човек, който се кани да изнесе лекция.
— Предполагам, че си чувала израза огледална интуиция?
Рейна се замисли.
— Тя дава информация на хората при общуването, нали? Ако видим някой да се мръщи или усмихва, разбираме интуитивно какво става. Не е нужно да спираме, за да анализираме изражението му.
— Точно така. А ако видим някой да държи нож, можем да разберем дали се кани да реже пържола или нечие гърло.
— Четох статия за този феномен — каза тя. — Свързваха го с функциите на мозъчните неврони. Благодарение на тях в съзнанието ни възниква огледална картина на действията на другите и ние можем да направим мигновена преценка на ситуацията. Това е вроден механизъм за оцеляване.
Зак потупа с пръсти.
— Никой не знае как точно работи огледалната интуиция, но е сигурно, че почти всеки притежава тази способност в някаква степен. Всъщност я приемаме за даденост, докато не попаднем на човек, който няма този талант, човек с аутизъм или умствено заболяване, като шизофрения например.
— Казваш ми, че притежаваш паранормалната версия на тази способност?
Той я погледна над върховете на пръстите си.
— С моя талант е достатъчно да докосна нож, пистолет или камък, послужили за нечие убийство, и съзнанието ми като огледало отразява реакциите и действията на човека, който е използвал оръжието. Мога да доловя какво е възнамерявал да направи и дали жертвата е очаквала това. Освен това съм много добър при сбивания в барове.
Рейна се напрегна отново.
— Моля?
Зак се усмихна.
— Благодарение на способностите си мога да отгатна какво ще направи противникът ми. Но се опитвам да избягвам подобни упражнения.
— Надявам се. — Тя се намръщи. — Аз също ли съм огледален талант?
— Не. Твоята дарба действа по друг начин. Тя не е свързана със зрението. Но най-вероятно също си имаш десета степен.
— Откъде знаеш, че съм с десета степен, каквото и да означава това?
— Способностите на членовете на Обществото се класифицират по така наречената скала на Джоунс. Скалата има нива от едно до десет и служи за измерване на екстрасензорната енергия, която човек генерира. Аналитиците са ти направили прогнозна оценка, защото леля ти така и не те е подложила на тестовете, след като си развила способностите си през юношеството.
Рейна не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва, че седи и обсъжда паранормалните си способности с човек, който се държеше така, сякаш тези способности бяха най-нормалното нещо на света, като да имаш тъмна коса и очи. Никога досега не бе водила такъв разговор с непознат.
Преди да се запознае с Брадли, тя не бе говорила с никого за своите особени дарби, освен с леля си и
