— Просто лош късмет?
— Случва се. — Той повдигна леко вежди. — Не се усмихвай така.
Рейна примигна и спря да се усмихва.
— Как?
— Сякаш ми казваш да вървя по дяволите. Това ме вбесява.
— О! Успях да вбеся човек на „Джоунс и Джоунс“. Какво е наказанието за подобна проява?
— Продължавай в същия дух и ще разбереш. Или предпочиташ да научиш защо изчезването на Лорънс Куин е свързано със семейството ти.
— Кажи ми за Куин. Ако се отегча, винаги мога да започна отново да те ядосвам.
— Обещавам ти, че няма да се отегчиш. Вчера Фалън Джоунс най-после е получил информация, свързана с изчезналия доктор Куин. Оказва се, че миналия месец той се е появил в Ориана.
Тя се намръщи.
— Бил е в моя град?
— За около двайсет и четири часа, доколкото можахме да установим. После отново е изчезнал. А сега най-интересната част. Еднодневната визита на Лорънс Куин в Ориана съвпада с деня, когато леля ти е починала. Ти си екстрасенс. Кажи ми каква е вероятността това да е обикновено съвпадение?
10.
По-късно той я изпрати до пансиона, наслаждавайки се на усещането да е толкова близо до нея. Въпреки че по време на вечерята на моменти прехвръкваха искри помежду им, а може би тъкмо поради това, той бе завладян от нейната женственост. Беше прекрасно да крачи до нея, погълнат от интимността на нощта и дъжда и смътното усещане за плавната игра на преливащи една в друга вълни от психична енергия. За пръв път преживяваше подобно нещо.
— Значи това е всичко, с което разполагаш? — попита тя, когато стигнаха до етажа й и тръгнаха по коридора. — Само фактът, че Лорънс Куин се е появил в Ориана в деня, когато леля ми почина?
— Това е всичко, с което разполагам в момента, но трябва да признаеш, че това е интересна отправна точка.
Рейна спря пред стаята си със сериозно изражение. И без помощта на огледалния си талант Зак усети, че се кани да му довери една от многото си тайни.
— Всички мислят, че леля Вела е починала от естествена смърт — каза тя тихо. — Сърдечен удар. Но аз не можех да повярвам. Тя беше само на петдесет и девет години и в добро здраве. Така че поисках да й направят аутопсия, преди да я кремират.
— Това го нямаше в досието.
— О, радвам се, че „Джоунс и Джоунс“ не са вездесъщи все пак.
— Пак тази усмивка — предупреди я той.
— Извинявай. Неволно е.
— Какво показа аутопсията?
— Нищо смущаващо. — Рейна започна да търси ключа си в чантата. — Не откриха никакви доказателства, че смъртта е била причинена от нещо друго, а не от сърдечен удар. Като се замислиш, защо му е на Куин или на някой друг да я убива след толкова години? Тя не беше биохимик. Беше художничка. Рисуваше картини и уникални маски, които продавах в магазина си.
— Не казвам, че някой я е убил. Съгласен съм с теб, че няма очевиден мотив. Но съвпадението си остава и то ме смущава. Смущава и Фалън Джоунс.
Рейна отвори вратата, влезе и се обърна към Зак:
— Взех решение. Ще ти съдействам в разследването.
— Оценявам го.
Тя скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата, изучавайки го през стъклата на очилата си.
— Знаеше, че ще се съглася, нали?
Зак сви рамене.
— Предположих, че случаят ще те заинтересува. Аз бих постъпил така на твое място.
— Правилно си предположил. Но искам да изясня нещо още сега. Вярно е, че се съгласих да ти съдействам, но целта ми е различна от твоята.
— Какво имаш предвид?
— Ти и „Джоунс и Джоунс“ искате да разберете какво се е случило с доктор Куин. Единственото, от което аз се интересувам, е леля ми. Ако тя е била убита, искам убиецът й да бъде заловен и наказан. Докато ми помагаш да направя това, двамата с теб сме екип.
Зак подпря едната си ръка на стената до рамката на вратата.
— Дадено.
— Лека нощ, господин Джоунс.
Рейна отпусна ръце, дръпна плика от ръката му и затвори вратата пред него внимателно, но решително.
11.
— По дяволите! — беше реакцията на Фалън Джоунс.
Зак се облегна на стола си, вдигна крака на табуретката и продължи да говори по телефона.
— Погледни на нещата откъм хубавата им страна. Нейната цел и нашата засега съвпадат. Докато положението не се промени, можем да разчитаме на нейното съдействие.
— А ако се окаже, че няма връзка между изчезването на Куин и смъртта на Вела Талънтайър?
— Тогава очевидно ще трябва да забравим за помощта на Рейна. Тя не храни топли чувства към Обществото и няма никакво доверие на „Джоунс и Джоунс“. Според нея Уайлдър Джоунс е убил баща й, преди да унищожи лабораторията му.
— По дяволите! — изръмжа отново Фалън. — Покажи й проклетата папка. В нея пише, че катастрофата не е била нагласена.
— В момента Рейна чете досието в стаята си. Но се съмнявам, че ще повярва на всичко, което прочете. На нейно място и аз не бих повярвал.
— Това е самата истина, по дяволите!
— Откъде знаеш? Не си ръководил „Джоунс и Джоунс“ по времето на историята с Талънтайър. И двамата знаем, че добрият стар чичо Уайлдър е могъл да подмени някои факти в досието, без да му мигне окото. Неслучайно са го наричали дивия Уайлдър Джоунс.
— Хм.
Двамата помълчаха, отдавайки дължимото на една от легендите в семейната история.
Уайлдър Джоунс си беше отишъл както бе живял — бляскаво и безразсъдно. В онзи момент бе работил от името на „Джоунс и Джоунс“ за неназована правителствена агенция. Беше успял да победи лошите и да спаси много хора, но с цената на собствения си живот.
Дори в семейството, където всички без изключение участваха в рисковани начинания, Уайлдър беше укоряван заради поемането на безразсъдни рискове. Той бе пристрастен към бързите мотоциклети, жените и цигарите.
Някои твърдяха, че открай време бил неуравновесен. Според други, макар наистина да бил по рождение пристрастен към адреналина, не стигал до крайности в последните месеци от живота си. Поддръжниците на тази теза смятаха, че с Уайлдър се е случило нещо, преди да се отправи на онази самоубийствена мисия. Според майката на Зак била намесена жена, но никой не вярваше на това, защото беше всеизвестно, че Уайлдър сменя любовниците си толкова често, колкото и ризите си. Според легендите никога не обръщал поглед назад. Каквато и да бе тайната му, Уайлдър я бе отнесъл в гроба.
— Направи всичко необходимо Рейна да продължи да работи с теб по случая — каза Фалън накрая. — Все още мисля, че тя е ключът към тази история.
Зак не оспори това. Нямаше смисъл. Всички знаеха, че предчувствията на Фалън бяха точни в над деветдесет процента от случаите.
