— Точно така. Сякаш няма никога да ме пуснеш.
Той започна да се движи бавно в нея. Рейна усещаше могъщата енергия, която струеше помежду им. Сякаш се носеше сред фантастична феерия, подобна на Северното сияние. Двамата създаваха свое собствено сияние там, в стая номер шест на пансиона в Шелбивил.
И после тя стигна до края, яхна гребена на една от великолепните пулсиращи вълни и полетя с нея в звездното небе. Не можеше да диша, но това нямаше значение. Искаше да се смее, искаше да плаче, искаше да пее. Но просто се остави да потъне в мрака.
Смътно осъзнаваше, че Зак се носи с нея. Мускулите му бяха като изсечени от мрамор под ръцете й.
Чу дългото му гърлено ръмжене в момента на триумфалното освобождаване. В един безкраен момент усещаше пулсирането му вътре в себе си.
Когато всичко свърши, той се отпусна върху нея и едва не я смаза с тежестта си.
Зак се изтръгна с неохота от фантастичното чувство на покой, което го бе завладяло, и отвори очи. Рейна лежеше отстрани, с лице към него, пъхнала ръка под главата си. В сенките очите й изглеждаха по- дълбоки и тайнствени от всякога. Тя го гледаше така, сякаш беше някакво непознато и интересно създание, което не бе виждала никога преди. Зак предположи, че вероятно има същото изражение.
— По дяволите — каза той и протегна ръце над главата си. — Ако не вярвах в съществуването на паранормалното, след тази вечер със сигурност щях да съм твърдо убеден.
Рейна го погледна изненадана, после се засмя. Ведрият и искрящ смях събуди у него желание да я прегърне.
Тя още се усмихваше, когато след малко той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото.
13.
Рейна се събуди от настойчивия звън на телефона в стаята. Без да отваря очи, тя се протегна и потърси слушалката.
Ръката й попадна върху здраво мъжко рамо.
Веднага отвори очи. Изправи се в леглото, стресната и изплашена.
— Какво? — почти изкрещя тя.
— Спокойно. — Зак се надигна на лакът и я погледна сънено и развеселено. — Аз съм. Нали ме помниш? Мъжът, с когото се търкаля на пода снощи.
Спомените нахлуха в главата й. Ужасена осъзна, че лицето й става моравочервено.
— Извинявай — измърмори и потърси очилата си. — Малко съм дезориентирана.
Нямаше нужда да му казва, че не е свикнала да се събужда с мъж до себе си. Достатъчно голяма грешка беше да му довери, че до снощи не бе изпитвала оргазъм.
— Не се тревожи — прозя се той. — Ще свикнеш. Ще вдигнеш ли телефона?
Вече бе открила очилата си. Осъзна, че телефонът продължава да звъни.
— Така. Телефонът.
Той беше на нощното шкафче от неговата страна на леглото. За да го стигне, трябваше да се пресегне през Зак. Пак се зачуди какво да прави.
Развеселен, той вдигна слушалката и й я подаде.
— Ало? — Държеше телефонната слушалка така, сякаш й се случваше за пръв път.
— Госпожице Талънтайър? Обажда се Бъртън от рецепцията. Извинявайте, че ви будя, но исках да ви предупредя, че един детектив от полицията идва към стаята ви. Помолих го да изчака, но кучият син, искам да кажа полицаят, ми показа значката си и тръгна. Полицаите постоянно се правят на важни, нали ги знаете.
Бъртън изглеждаше още по-нервен и напрегнат от обикновено. Рейна се насили да се съсредоточи.
— Главен инспектор Лангдън ли беше?
— Не. Представи се като Мичъл. Детектив от Ориана. Каза, че ви познава.
— Брадли? — Тя се втренчи в отсрещната стена, опитвайки да подреди мислите си. — Тук?
— Нали ви обясних. Казва се Мичъл, не Брадли.
— Добре. Благодаря.
Рейна подаде слушалката на Зак. Той я пое с въпросително повдигнати вежди и внимателно я постави на мястото й.
— Гости ли очакваме? — попита спокойно.
— Да. Брадли Мичъл.
— Детективът от Ориана, с когото си работила?
— Да. — Тя отметна завивката и свали крака на пода. — Странно защо всички изведнъж започнаха да се интересуват от мен.
— Ще се заинтересуват още повече от теб, ако се появиш на вратата в този вид — отбеляза Зак.
Рейна погледна надолу и откри, че е съвършено гола.
— По дяволите!
Грабна халата си и трескаво го навлече. Зак се надигна от леглото с ленива грация. Той беше по боксерки. Прекоси стаята и облече тениската и панталона си.
Рейна се втурна към банята. В огледалото видя една чорлава непозната жена, която изглеждаше така, сякаш цяла нощ бе правила страхотен секс. Прокара четката през косата си без видим резултат.
На вратата се почука.
— Аз ще отворя — предложи Зак прекалено небрежно. — Не бързай.
Тя изхвръкна от банята, но Зак беше почти стигнал до вратата на стаята. Рейна забеляза, че е облякъл и якето си. Когато погледна към нощното шкафче, откри, че пистолетът и кобурът са изчезнали. Нивото на тестостерон в стаята стремително се покачваше.
Тя се почувства като в капан. Трябваше ли да остави Зак да отвори вратата, или това бе много лоша идея?
После главата й като по чудо се проясни и изведнъж се почувства бодра и весела.
Всъщност идеята бе отлична.
— Благодаря — извика през рамо. — Ще дойда след минута.
Тя затвори вратата, после допря ухо до нея. Чу вратата към коридора да се отваря.
— Извинете — каза Брадли изненадан. — Сбъркал съм стаята. Мога да се закълна, че мъжът на рецепцията каза номер шест.
— Търсите ли някого? — попита Зак любезно.
— Една жена. Сигурно е в отсрещната стая.
— В тази стая има жена — увери го Зак. — Рейна е в банята в момента, канеше се да си вземе душ. Току-що станахме.
— Рейна Талънтайър? — Брадли изглеждаше смаян. — Тя тук ли е?
— Точно така — кимна Зак. — Вижте какво ви предлагам. Защо не слезете долу? Ще кажа на Рейна, че сте я търсили. Ако иска да говори с вас, тя ще дойде във фоайето, след като вземе душ.
— Вижте, не знам кой сте, по дяволите, но надушвам, че тук нещо не е наред. Аз съм Брадли Мичъл от…
— Полицейското управление на Ориана. Знам. Видях значката ви.
— Искам да говоря с Рейна. Веднага.
Рейна примигна. Брадли използваше строгия си полицейски тон. Това не беше добре.
— По полицейски въпрос ли или по личен? — попита любезно Зак.
— По официален въпрос.
— В такъв случай може би е по-добре да говори първо с адвоката си.
— Стига толкова, влизам в стаята.
— Не мисля. — Гласът на Зак стана леденостуден.
— Не знам кой сте, по дяволите — изръмжа Брадли, — но според мен имам достатъчно основание да подозирам, че сте направили нещо на Рейна Талънтайър. Дръпнете се от пътя ми.
Край на женското отмъщение. Адреналинът и тестостеронът в стаята бяха достигнали токсични нива.
