— Да се върнем на Куин. Минало доста време, преди да разберат, че е изчезнал.
— Защо?
— Първоначалното объркване дошло оттам, че той поискал да си вземе продължителен отпуск. Чак преди седмица директорът на лабораторията осъзнал, че Куин не се е върнал на работа. Никой друг не забелязал липсата му. Куин бил самотник. Нямал семейство, нито близки приятели. В крайна сметка директорът на лабораторията решил, че нещо не е наред, и се обадил на „Джоунс и Джоунс“. Но докато се колебаел дали да го направи, минали още два дни. Веднага започнало разследване, но доктор Куин сякаш бил потънал вдън земя.
— Предполагам, че това е засилило подозренията на шефа ти.
Зак се подсмихна.
— Фалън си е подозрителен по природа.
— Може би защото ръководи „Джоунс и Джоунс“.
— Може би. Както и да е, не му отнело много време да стигне до извода, че Куин вероятно е свързан с една организация, наречена „Нощни сенки“. Тази групировка е разработила нова версия на формулата на основателя.
Рейна замръзна.
— Баща ми е бил изключен от Обществото заради слухове, че е правел експерименти с проклетата формула.
— Какво знаеш за това?
— За формулата? — Тя постави чашата си внимателно в средата на салфетката. — Много малко. Само разни откъслечни неща, дочути от леля Вела през годините. Останала съм с впечатлението, че формулата може да усили многократно вродените паранормални способности.
— Теоретично тя може да превърне един талант от средна степен в десета. Страх ме е да мисля в какво може да превърне някой с десета степен като теб и мен. — Зак замълча за момент. — На практика тя би засилила неимоверно паранормалната ни чувствителност.
Рейна потрепери.
— Не мисля, че това би ми харесало. И така ми е трудно да се справям с гласовете. Не ми трябва да ги чувам по-силно.
— Разумно решение. И аз съм на същото мнение. Но нашите таланти са необикновени и трудни за контролиране. Повярвай ми, има много хора — ловци, стратези и други подобни, които биха минали през трупове, за да се сдобият с лекарство, което може да засили способностите им. А „Нощни сенки“ правят точно това.
— Убиват?
— Има няколко случая през изминалата година.
Рейна го изгледа потресена.
— Само заради тази тъпа формула?
— Тя причинява неприятности още от момента, в който е била извадена от гробницата на Силвестър Джоунс.
— Защо Обществото е против формулата?
Зак повдигна вежди.
— Като изключим факта, че никой не би искал да се появят пълчища престъпници със свръхразвити паранормални способности?
Тя примигна.
— Да, като се изключи това.
— Формулата, от самото си създаване, има един съществен недостатък.
— Какъв?
— Хората, които са приемали някоя от разновидностите на лекарството, умират преждевременно или се побъркват. И всички, без изключение, се превръщат в безскрупулни убийци.
Тя се изкашля смутено.
— Аха. Ясно. Е, това определено е сериозен страничен ефект.
— Не знаем много за дългосрочното действие на новата формула, разработена от „Нощни сенки“, но установихме нещо със сигурност. Лекарството води до сериозно пристрастяване.
— Какви са последствията?
— Лудост, последвана от самоубийство в рамките на два или три дни след като човек спре да получава дозата си. От това, което „Джоунс и Джоунс“ успя да открие, стана ясно, че „Нощни сенки“ използват лекарството, за да контролират хората си.
Рейна потрепери.
— Добра тактика за поддържане на дисциплина сред редовите членове на организацията.
— Със сигурност досега не са се намерили предатели или информатори.
— Каква е целта на „Нощни сенки“?
Зак сви рамене.
— Каква е целта на всички посредствени актьори? Пари и власт.
Рейна се усмихна.
— Тотално подчинение?
Той направи кратка пауза, преди да отговори:
— Ще ти дам един малък пример. Помисли си какво би направила, ако имаше възможност да внедриш известен брой парахипнотизатори — екстрасенси, които могат да внушат всичко на всеки — в различни корпорации и държавни агенции. Говорим за потенциална възможност да се контролират хората на най- високо ниво — изпълнителни директори, сенатори, губернатори, дори президентът.
Рейна подскочи леко и разля малко от виното си. Грабна салфетка и бързо попи капките.
— Добре, разбирам докъде може да доведе това. Каза, че Обществото се е сблъсквало с този проблем и преди?
— Не е имало много организирани опити да се открадне формулата и да се използва за незаконни цели. Но отделни хора просто не са устояли на изкушението да експериментират с нея.
— Хора като баща ми? — попита тя спокойно.
Зак опря ръце на масата и я изгледа твърдо.
— Джъдсън Талънтайър е най-известният учен — ренегат от своето поколение. Когато той изчезнал заедно с формулата, Магистърът и Съветът възложили разследването на „Джоунс и Джоунс“. Откриването на Талънтайър и ликвидирането на лабораторията му се превърнали в основен приоритет на организацията. Във висшите ешелони на Обществото дружно въздъхнали с облекчение, когато Уайлдър Джоунс докладвал за успешното изпълнение на мисията.
Е, поне не направи никакъв опит да замаже фактите.
— Може би трябва да ти отдам дължимото за честността — каза Рейна. — Но чутото никак не ми харесва.
— Разбирам те.
Тя отпи глътка от виното за кураж и бавно остави чашата на масата.
— Нямах представа, че фамилията Талънтайър се ползва с толкова лоша слава в Обществото.
— Ако това ще те успокои по някакъв начин, името е известно единствено във висшите кръгове.
— Е, голямо облекчение, няма що.
— Историята се пази в тайна от членовете на Обществото, защото Магистърът, Съветът и „Джоунс и Джоунс“ съзнателно се опитват да наложат идеята, че формулата на основателя е мит. Това е част от общия план, който цели да обезсърчи хора като баща ти, решили да се правят на съвременни алхимици.
— Баща ми не беше алхимик. — Гневът изригна в нея. — Той беше учен. Гениален учен.
— Бил е гениален, да. За това няма спор. Затова, когато е преминал на другата страна, се е превърнал в сериозна заплаха. Съветът не е имал избор.
— Трябвало е да го убият.
— В досието не се съобщава, че Уайлдър Джоунс е убил баща ти — каза Зак спокойно. — Според всички сведения катастрофата не е умишлено предизвикана. Било е нещастен случай.
