9.
Тя държеше чадъра достатъчно високо, за да предпази и двама им от проливния дъжд. Влажният и студен нощен въздух подейства освежаващо на всичките й сетива. Чувстваше се невероятно жизнена, пълна с енергия и умопомрачително гладна. Знаеше, че причината за това опияняващо усещане е мъжът, който крачеше до нея. Сякаш я беше привлякъл в невидимо енергийно поле.
Без да изричат и дума, двамата едновременно се отправиха към неоновите светлини на близкия ресторант. Пикап и ван профучаха по тесния двулентов път, който беше основната пътна артерия на градчето.
Шелбивил беше стар град с дървени къщи като повечето градчета, разположени в гористите подножия на планината. Единствената дърворезница, осигурявала поминъка на няколко поколения граждани на Шелбивил, бе затворена преди години. В отчаян опит за оцеляване местните жители се бяха опитали да преобразят града с надеждата да привлекат туристи, скиори или хора от големите градове, които си търсят тихо убежище за уикендите. Усилията им се бяха увенчали с частичен успех. В разстояние от три пресечки между пансиона и ресторанта имаше хубави магазинчета и галерии. Но отвъд тази витрина се виждаше износеният скелет на обречения град.
— Откъде знаеш, че обичам червено вино? — попита тя след малко.
— Аналитиците на „Джоунс и Джоунс“ са изтеглили извлеченията от кредитните ти карти за последните няколко месеца, докато са съставяли досието ти.
— Може би е безсмислено, че го казвам, но това не е ли незаконно?
— Може би. Оставям това на Фалън Джоунс. За такива неща предпочитам някой друг да носи отговорността.
— Кой е Фалън Джоунс?
— Шефът на клона на „Джоунс и Джоунс“ за Западното крайбрежие.
— Значи е шефът ти?
— Харесва му да мисли, че е така.
— Всички ли с някакви по-важни постове в „Аркейн“ са с фамилия Джоунс? — попита тя, без да опитва да скрие неодобрението си.
— За бога, не. — Той успя да се престори на удивен от въпроса й. — Откъде ти хрумна тази идея?
— Откъде ли наистина. Как се казва сегашният Магистър на Обществото?
За нейна изненада Зак се поколеба секунда, преди да отговори:
— Банкрофт Джоунс.
— Някога Магистър да е бил някой, който не се казва Джоунс?
— Опитваш се да ме накараш да се защитавам, а?
— Мисля, че това отговаря на въпроса ми. — Рейна погледна плика, пъхнат под мишницата му. — Какво друго пише за мен в това досие?
— Да видим. Имаш магазин за карнавални костюми в Ориана с една служителка на пълен работен ден. Предпочиташ да пазаруваш в „Нордстрьом“ и изяждаш тонове фъстъчено масло.
— На закуска — поясни тя. — Почти всяка сутрин закусвам с препечена филийка с фъстъчено масло.
— Ясно, това обяснява фъстъченото масло.
— А ако живееш около Сиатъл, пазаруваш в „Нордстрьом“. Това си е нещо като правило.
— Непременно ще отбележа този коментар в досието.
Рейна пъхна свободната си ръка по-дълбоко в джоба на шлифера си.
— Всичко, което знаеш за мен, го пише в тази папка, така ли?
— Да. За теб нямаше почти никакви данни, а разполагахме само с двайсет и четири часа да ги съберем. В голямата си част информацията в досието на „Джоунс и Джоунс“ се отнасяше за баща ти, а не за теб и леля ти.
В думите му нямаше и помен от извинение. Просто констатираше фактите.
— Давам си сметка — каза тя хладно, — че в наши дни няма такова нещо като тайна на личната информация. И въпреки това фактът, че в „Джоунс и Джоунс“ разполагат с подробно досие, е в състояние да ме вбеси.
— Предположих, че ще е така. Затова ти казах истината още в самото начало. Исках да сме наясно, преди да говорим за други неща.
— Като разследването, за което искаш да ти помогна?
— Точно така.
Той бутна стъклената врата на ресторанта и направи път на Рейна. Тя мина край него, развяла дългия си шлифер.
Петнайсет минути по-късно, когато вечерята бе поръчана и пред тях имаше по чаша червено вино, Рейна се чувстваше по-уверена, че може да се справи с мъжа от „Джоунс и Джоунс“.
— Някога събличаш ли това яке? — попита тя.
— Понякога.
Реши да не пита повече за това. В края на краищата имаше по-неотложни въпроси.
— Разкажи ми за това разследване, което е свързано със семейството ми. — Стараеше се да звучи възможно най-спокойно и делово.
Той бързо огледа ресторанта. Рейна осъзна, че Зак проверява дали някой не би могъл да подслуша разговора им. Бяха извадили късмет със свободното сепаре в дъното, защото ресторантът бе почти пълен. Рейна не се съмняваше, че повечето от масите са заети от репортери и полицаи, пристигнали от други градове. Надали изобщо имаше местни хора. Постоянно звъняха мобилни телефони. Водеха се шумни разговори за ефирно време и как да се вземе интервю от главен инспектор Лангдън. Шумотевицата им осигуряваше добра възможност да водят необезпокоявани разговора си.
Чу на няколко пъти да се споменава името на Дъг Спайсър, но никой не поглеждаше към нея. Очевидно на пресконференцията Лангдън бе спазил обещанието си. Целият град несъмнено знаеше, че тя е била заедно с Дъг Спайсър в къщата, но никой от репортерите не подозираше за тази подробност.
Зак я погледна през масата.
— Истината е, че това, с което разполагам, е само едно съвпадение.
— Какво съвпадение?
— Изследовател на име доктор Лорънс Куин е изчезнал миналия месец. Куин е работил в лабораторията на „Аркейн“ в Лос Анджелис.
Пръстите й стиснаха столчето на чашата за вино.
— Също като баща ми?
— Да. Куин е работил в същата лаборатория и в същото поле на дейност като баща ти. Той е биохимик, специализирал в изследванията на психотропните медикаменти. — Зак отпи от виното си и остави чашата с изненадано изражение. — Не е особено добро.
— Човек не идва в Шелбивил за качествено вино и изискана кухня.
— Тогава защо леля ти си е купила къща тук?
— Харесваше й спокойствието на планината. Разкажи ми още за Лорънс Куин и работата му.
— Сигурно вече знаеш, че повечето стандартни антидепресанти, успокоителни и болкоуспокоителни имат непредсказуеми странични ефекти върху хората с екстрасензорни способности от по-високите нива.
Рейна въздъхна.
— Открихме го, когато лекарите се опитаха да помогнат на леля Вела. Повечето от лекарствата, които й даваха, само влошаваха състоянието й.
— Често срещана ситуация. Психотропните вещества по принцип имат непредсказуем ефект върху хората с повишена чувствителност. Учените работят много в тази област, опитват се да открият кои лекарства са ефективни и кои — опасни. А всеки човек с паранормални способности, който реши да експериментира със забранени вещества или наркотици, определено си търси белята.
— Ясно.
