Вярно, нейното семейство се състоеше от двама души, с които нямаха общи гени, но не това беше важното. Тримата бяха свързани по друг начин. Тази вечер нейното семейство се бе събрало да я защити и да отправи едно съвсем директно и недвусмислено послание към Зак. Андрю и Гордън искаха да му покажат, че тя не е самотна и уязвима.
Ароматът на паеля с шафран се понесе от отворената фурна. Рейна подуши шумно и с одобрение.
— Мирише божествено.
— След малко ще е готова. — Андрю затвори вратичката на фурната. — Оризът е почти готов. Още десет минути и ще добавя скаридите и мидите.
Андрю наближаваше шейсетте и оплешивяваше, но все още бе строен мъж с приятна външност.
— Не мога да повярвам, че след всичките тези години „Джоунс и Джоунс“ изведнъж са се загрижили за теб — каза той.
— Не са се загрижили за мен. Тревожат се за изчезналия си учен. Опитват се да го открият.
— Както откриха баща ти ли? — попита Андрю с мрачно изражение.
— Да. — Тя отвори едно чекмедже и извади бъркалка. — Дадоха ми да прочета една папка с документи. Трябва да призная, че татко, изглежда, е бил замесен в някакво потенциално опасно проучване.
— Няма значение, Рейна. „Джоунс и Джоунс“ не са ФБР. Това не е нищо повече от частна фирма за разследвания. Нямат никакви законни правомощия да нахлуват в частна собственост и да я унищожават.
— Знам.
— Просто не виждам каква връзка би могло да има между смъртта на Вела и онзи изчезнал изследовател. Не и след всичките тези години.
— И все пак изглежда доста странно, че е избрал именно деня, в който тя почина, за да посети града.
Очите на Андрю се присвиха с неодобрение и загриженост.
— Рейна, това никак не ми харесва. Този Джоунс ме притеснява.
— Май не го харесваш особено? — попита тя и го погледна внимателно. Андрю не притежаваше паранормални способности, но имаше отлична преценка за хората.
— Честно казано, не знам какво да кажа за него. — Андрю взе чашата си с вино от плота и отпи глътка от скъпото каберне. После остави чашата. — Изобщо не е като Брадли, нали?
— Да.
— Това ми стана ясно още като се запознахме. С Брадли всичко е на повърхността. Но Зак е много по- дълбок. Виждаш само това, което той иска да видиш. — Андрю я погледна. — В това отношение много прилича на теб.
Рейна изглеждаше изцяло съсредоточена да смесва ароматния балсамов оцет със скъпия зехтин, който Андрю настояваше да използва за всичко — от готвените ястия до заливките за салати.
— Ако бях престъпник — каза тя замислено, — не бих искал някой от тях двамата да е по петите ми.
— Кой от двамата би ти се видял по-страшен?
Рейна спря да бърка.
— Е, това е странен въпрос.
— Има ли отговор?
Тя сви рамене.
— Мисля, че повече бих се страхувала от Зак.
— Защо?
Тя почука с бъркалката по купата.
— Може би защото той не би се отказал, дори и да стигне до задънена улица. Брадли е по-прагматичен. Той би изоставил безнадеждния случай и би се заел да търси някой друг престъпник.
— И аз останах със същото впечатление — изрече замислено Андрю. — Но ще ти кажа нещо.
— Какво?
— Каквито и да са причините, които са накарали Зак да се свърже с теб, трябва да призная, че всички сме му длъжници.
Рейна го погледна удивена.
— За какво?
— Двамата с Гордън се тревожехме за теб напоследък.
— Знаеш, че се чувствах малко потисната.
— Не беше просто потисната — каза Андрю убедено. — Вече се питахме дали това не е начало на сериозна депресия.
— Е, не съм била толкова зле. — Рейна помълча замислена. — Или бях?
Андрю се усмихна.
— Имаше си напълно основателни причини за това. Неотдавна загуби единствения си родственик, човека, който те отгледа и когото ти чувстваше почти като истински родител. После Мичъл те отблъсна. Междувременно трябваше да се погрижиш за къщата на Вела. И като капак на всичко, вчера попадна на местопрестъпление.
— Поне последната случка имаше щастлив край. Можеше да бъде много по-зле.
— Вярно е. Но вчера вечерта, докато говорехме по телефона, усетих, че въпреки щастливата развръзка, те очакват обичайните кошмари. Долових го в гласа ти.
Тя сви рамене.
— Кошмарите са част от цялото.
— Винаги така казваш. Тази вечер обаче, когато влезе тук заедно със Зак Джоунс, изглеждаше различна.
— Така ли?
— Да. Сякаш си се отблъснала от дъното и си готова отново да се върнеш към живота.
Рейна пусна бъркалката в мивката.
— Зак ми каза, че пристъпите на депресия на леля Вела не са били причинени от паранормалните й способности.
Известно време Андрю обмисля чутото. После лицето му грейна.
— Едва сега разбрах. Затова се чувстваш толкова добре. Джоунс те е уверил, че твоите малки странности няма да те доведат до лудница.
— Той изглеждаше съвсем сигурен. Каза, че психологическите проблеми, свързани с паранормалните способности, се появяват много по-рано, още в края на юношеството. Оказва се, че обществото „Аркейн“ провежда сериозни изследвания в тази област. — Тя се поколеба. — Освен това каза, че ако леля Вела се бе свързала с Обществото, техните експерти биха могли да й помогнат.
— Знаеш ли, веднъж предложих на Вела да направи точно това — каза Андрю.
— Наистина ли? Тя какво каза?
Той завъртя виното в чашата си. Споменът видимо го разстрои.
— Избухна. Каза, че е невъзможно. Че е твърде късно за това. Тя се страхуваше от Обществото и от „Джоунс и Джоунс“. Не се доверяваше на никой, който бе свързан с тази организация. Тя би била ужасена, ако можеше да научи за Зак Джоунс.
— Знам.
Андрю направи пауза.
— Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш. Когато ми каза, че човек от „Джоунс и Джоунс“ се е свързал с теб, двамата с Гордън направо се вкаменихме. Страхувахме се, че историята ще се повтори.
Рейна се намръщи.
— Няма начин. Аз не се занимавам със забранени експерименти с лекарства.
— Не това имах предвид. Уайлдър Джоунс не се появи от нищото онази нощ, когато изгоря лабораторията на баща ти. Двамата с Вела имаха връзка.
Шокът я остави без думи за няколко минути.
— Били са любовници? — промълви накрая.
— Почти два месеца. Уайлдър Джоунс съблазни Вела, излъга я и я използва, за да открие баща ти и
