— Какво?
— Ако разбиеш сърцето на Рейна, ние с Андрю ще ти строшим краката.
Зак кимна.
— Справедливо е. — Той се загледа в огъня. — А какво ще стане, ако тя ми разбие сърцето?
— Това не е наш проблем. Оправяй се сам.
19.
Касиди Кътлър се взираше в Брадли Мичъл и не можеше да повярва на лошия си късмет.
— Как така ти е отказала? — попита тя. — Ти каза, че няма да е никакъв проблем да убедиш Рейна да ти помогне за случая „Делингъм“.
Минаваше девет часа. Седяха в големия черен джип на Брадли. Тя бе очаквала с нетърпение да се види с него след завръщането му от Шелбивил, но го бяха повикали спешно заради някаква стрелба. Когато той най-после се появи в хотела, където бяха отседнали заедно с асистентката й Ники Плъмър, Касиди Кътлър вече кипеше от нетърпение.
Новината, че той не бе успял да убеди Рейна Талънтайър да сътрудничи на проекта им за книгата, беше последната капка. Касиди изобщо не очакваше, че Рейна ще откаже предложението. Кой не искаше своите петнайсет минути слава?
Брадли се обърна с лице към нея. С лявата си ръка стисна кормилото.
— Не съм виновен аз, по дяволите. Когато отидох при Рейна в Шелбивил, в стаята й имаше някакъв мъж.
— Била е с друг мъж? — Касиди бързо обмисли усложнението. — Но аз мислех, че тя е отишла в Шелбивил, за да уреди продажбата на къщата на леля си.
— Така беше.
— Тогава как, по дяволите, е намерила време да се свали с някакъв непознат? — Касиди се намръщи. — Или са се познавали от преди?
— Каза ми, че бил стар семеен приятел, но това ми се стори малко вероятно.
— Защо?
Той сви рамене.
— Леля й бе единственият й родственик. Струва ми се, че се е захванала с онзи само за да ми отмъсти. Мисля, че й се искаше да ми натрие носа.
— Но тя не е знаела, че ти ще се появиш в Шелбивил.
Брадли разтри брадичката си с дясната си ръка.
— Значи е съвпадение.
— Аз съм писател. Не вярвам в съвпаденията. Редакторите винаги ги отхвърлят.
— Аз съм полицай. И аз не вярвам в съвпадения.
Касиди забарабани с пръсти по седалката.
— Това е катастрофа. Сюжетната линия с екстрасенса беше идеална за книгата. Редакторът ми много хареса идеята. Ники вече започна предварителните проучвания.
— Работата е там, че Рейна не иска името й да се разчуе — обясни Брадли. — Тя се страхува, че хората ще я помислят за луда, ако разберат, че чува гласове.
Няколко минути Касиди го гледа изучаващо. Той наистина имаше приятна външност. Светлината от уличната лампа открояваше изсечените черти на лицето му. Дори само снимката му на корицата на книгата щеше да продаде целия първи тираж, помисли си тя. Телевизионните токшоу програми щяха да се влюбят в него. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сигурно имаше начин да спаси проекта.
— Ще й измисля друго име — каза тя.
— Предложих това на Рейна. Не се съгласи. Никога не е търсила никакво признание за помощта си. Казах ти, не иска хората да я мислят за луда.
— Супер. Просто супер. Аванс за седемстотин и петдесет хиляди долара, потенциал за телевизионен сериал и всичко това отива по дяволите само защото Рейна Талънтайър ти е ядосана.
Брадли замря на място.
— Не си ми споменавала нищо за телевизионен сериал.
— Агентът ми го съобщи днес. Не исках да ти казвам, докато не стане сигурно.
— По дяволите — изръмжа той. — Телевизионен сериал.
Касиди обмисли проблема още малко.
— Добре, Рейна не желае никаква известност. А не иска ли пари?
— Какво?
— Тя има своя собствена фирма, значи може да мисли делово. Вероятно умее да си прави сметката. Ти някога плащал ли си й за работата, която е вършила за теб?
— Как, по дяволите, бих могъл да й плащам? Аз самият не съм получил нищо за това, че приключих онези забравени случаи. А и никога не е ставало въпрос за пари.
— Тази книга е много важна за мен — каза Касиди. — Може би трябва да й изтъкна възможните финансови изгоди.
20.
Пътуването обратно до апартамента на Рейна отне около пет минути. Докато бяха в колата, Зак не се опита да наруши мълчанието. Той паркира и изгаси двигателя. Скръсти ръце върху кормилото и се загледа към входа.
— Като цяло мисля, че мина добре — каза той.
Това беше доста пресилено.
— Гордън заплаши да ти счупи и двата крака — напомни му Рейна.
Той се ухили.
— Чула си това?
— Да.
— Той просто се грижи за твоите интереси. Така правят семействата. Понякога те поставят в адски неловки ситуации, но не защото не са искали да направят най-доброто.
Тя го погледна замислено.
— Твоето семейство поставяло ли те е в неловки ситуации?
— Да кажем, че в момента упражняват сериозен натиск върху мен. Искат да се заема с друга кариера.
— Искаш да кажеш, че не одобряват това, че работиш за „Джоунс и Джоунс“? Тогава мога да ги разбера. Струва ми се, че е доста рискована работа.
— Не чак толкова, макар че мама никога не е одобрявала този аспект на работата ми. Проблемът е там, че всичките ми роднини настояват да се заема със семейния бизнес.
— А, ясно. Старата традиция синът да върви по стъпките на бащата.
— На дядото в този случай. Татко се е спасил. Той има талант на стратег с висока степен и е собственик на юридическа фирма.
— А какъв е семейният бизнес?
— Корпорация от среден мащаб. Холдинг с дъщерни компании в различни сфери на дейност.
— Не се засягай, но това звучи скучно.
— Не е — каза той, без да отделя очи от входа. — Не е скучно. Допреди година и аз исках да поема семейния бизнес, когато му дойде времето. Може да се каже, че съм бил подготвян за това още от люлката.
— Какво те накара да промениш намеренията си?
Зак сви рамене и разкопча предпазния си колан.
— В крайна сметка осъзнах, че не съм създаден за тази работа.
Той отвори вратата и слезе, преди Рейна да успее да зададе още въпроси.
Докато заобиколи колата, за да й отвори вратата, Рейна явно бе осъзнала, че той не желае да
