Клада от страсти

теб. Две неща, преди да тръгнеш.

Тя спря до вратата и го погледна с подозрение.

— Какви?

Зак пристъпи до нея и повдигна брадичката й.

— Мичъл е прав. Наистина искам нещо от теб.

— Знам. — Тя освободи брадичката си от ръката му. — Но нямам нищо против, защото и аз имам план.

— Ти искаш да разбереш дали леля ти е била убита.

— Да.

— С други думи, с теб сме квит, защото всеки използва другия.

— Точно така — съгласи се Рейна.

— А другото, което искам да запомниш — каза Зак решително, — е, че горещият секс дойде, след като с теб сключихме сделката си.

Тя го погледна предпазливо изпод мигли.

— И? — В гласа й прозвуча предизвикателство.

— Така че не съм спал с теб, защото искам да ми помогнеш. Ти вече се бе съгласила да ми съдействаш заради собствените си цели. Аз спах с теб, защото исках да правя горещ, страстен секс с теб. Бях с впечатлението, че ти искаше същото. Да не съм сгрешил?

— Не. — Рейна се почувства притисната в ъгъла. — Не си сгрешил. Сексът нямаше нищо общо със сделката, която сключихме.

Зак я целуна бързо, преди да успее да се дръпне.

— Радвам се, че изяснихме това.

Рейна се дръпна назад, отвори вратата и излезе в коридора.

— Но колкото повече мисля за това — каза тя, докато вървеше по коридора, — толкова повече се убеждавам в правотата на поговорката, че не трябва да се смесва бизнесът с удоволствието.

— Нямаш представа колко грешиш — каза той спокойно.

Тя се престори, че не го е чула, и слезе по стълбите. Но Зак знаеше, че е чула всяка негова дума.

16.

Електронната брава не бе никакъв проблем. Пансионът на Шелбивил нямаше надеждна защита. До вчера градът се бе радвал на репутацията, че е с почти нулева престъпност. Точно това бе една от причините да избере Шелбивил за своя база в новия сезон на лов на вещици.

Още при първия оглед бе разбрал, че отдалечената, скрита от дървета къща на Талънтайър в края на глухата уличка бе идеална за целите му. Тя бе принадлежала на истинска вещица. Нямаше по-подходящо място, където да бъдат наказани другите като нея. Отдели няколко месеца, за да се увери, че е безопасно да използва къщата. Още няколко седмици му трябваха, за да открие първата вещица. А сега целият му труд беше отишъл на вятъра.

Каквато лелята, такава и племенницата. Очевидно Рейна Талънтайър бе наследила силата на леля си. Тя също беше вещица, най-силната вещица, която беше срещал досега.

Гневът се надигна в него и помете всички други чувства. За миг вещицата Талънтайър бе съсипала всичко, над което той се бе трудил месеци в Шелбивил. Сега беше принуден да си търси ново място.

Но преди това трябваше да научи повече за противника, с когото му предстоеше да се сблъска. Рейна Талънтайър беше заплаха, която не бе предвидил. Щеше да я елиминира, но трябваше да действа предпазливо. Очевидно бе много опасна.

За щастие момичето, което беше заключил в мазето, изобщо не бе видяло лицето му. Той винаги носеше ски маската, когато се заемаше за работа. Но фактът, че я бяха намерили, преди да бъде наказана, го беше извадил от равновесие. Тя не може да каже на ченгетата нищо, което да ги насочи към него, и въпреки това, за пръв път в кариерата си, се почувства разтревожен. В миналото винаги бе разчитал на пречистващия ефект на огъня, за да унищожи всички следи.

След една дълга безсънна нощ обаче разбра. Това бе изпитание, изпратено от демона.

Той осъзна, че работата му вече няма да бъде така лесна като в миналото. Преминаваше към нова степен на могъщество и щеше да лови по-силни вещици. Трябваше да бъде подготвен.

Даваше си сметка, че пристигането на Рейна Талънтайър в Шелбивил и това, че откри похитената вещина, изобщо не бе случайно. Ако искаше да оцелее и да стане по-силен, трябваше да докаже на демона, че може да се справи с Рейна. Трябваше да я залови и унищожи, както унищожи вещиците преди нея.

Стоеше и оглеждаше малката стая. Беше рисковано да идва тук днес, преди да успеят да почистят стаята, но му трябваше някаква лична вещ, предмет, който вещицата да познае, когато започне преследването. Беше важно да я накара да се страхува, преди да дойде за нея. Откри тази приятна тръпка още в началото. Понякога прекарваше седмици и месеци в преследване и наблюдение, за да ги накара да се страхуват.

Обходи стаята в търсене на подходяща вещ. Понечи да вземе една от калъфките, но после се отказа. Трябваше му нещо по-интересно.

В банята имаше мокра хавлия, но това бе една обикновена бяла кърпа. В нея нямаше нищо отличително. Можеше изобщо да не я познае. Не вършеше работа.

Излезе бързо от банята. Очите му попаднаха на подноса за чай.

Протегна се и взе изящната порцеланова чашка. Идеално.

В късния следобед той откри с ужас колко много бяха напреднали Лангдън и детективите от Портланд и Сиатъл. В пощата се носеха слухове за ДНК и косми, дори за снимки. Глупавото момиче си спомняше най- различни неща, неща, които можеха да се окажат пагубни.

Паника и гняв бушуваха в него. Вината бе изцяло на вещицата Талънтайър. Той взе чашата и я запрати в стената. Крехкият порцелан се разби.

Разтреперан, коленичи и събра парчетата.

Гори, вещице…

17.

— Не мога да повярвам, че работиш по някакъв случай с човек от „Джоунс и Джоунс“ — каза Андрю. Отвори вратичката на фурната, за да нагледа паелята.

— Не че имах особен избор — изтъкна Рейна. — Не и след като ми каза, че онзи изследовател от „Аркейн“ се е появил в Ориана точно в деня на смъртта на леля Вела.

Кухнята бе ремонтирана наскоро. Сега в нея блестяха супермодерни електроуреди. Старите плотове бяха подменени със зелен гранит, а вратичките на шкафовете бяха от искрящо стъкло.

Никакви промени не можеха да повлияят на чувствата, които завладяваха Рейна винаги когато влезеше в гази стая. Това бе нейният дом. Въпреки че докато бе малка, двете с леля й живееха в къщата от другата страна на улицата, истината беше, че тя прекарваше повечето си време тук, привлечена от сигурността и топлотата, с които Андрю и Гордън я обгръщаха. В тази кухня пишеше домашните си, тук се учеше да пече курабийки.

Двамата със Зак бяха пристигнали в Ориана преди няколко часа. Поканата за вечеря дойде веднага щом тя се обади на Гордън и му каза какво е станало.

— Доведи го на вечеря — каза Гордън.

— Но вие сте заети, трябва да се подготвите за онази конференция. Тръгвате за летището в пет часа сутринта, нали? Няма да ви е до гости вечерта.

— Ако мислиш, че ще заминем от града, без да проверим този твой господин Джоунс, много се лъжеш.

Зак прие призовката за вечеря изненадващо спокойно.

— Те искат да ме видят. Така постъпват семействата.

Рейна изпита чувство на гордост и удовлетворение, когато го чу да казва това. Тя имаше семейство.