— Не знам. — Той се вгледа в лицето й намръщен. — Изглеждаш така, сякаш имаш треска.
Рейна потисна усмивката си.
— Сигурно съм се зачервила от душа.
Малката трапезария на пансиона беше претъпкана с хора. Това бе същата оживена тълпа, която изпълваше ресторанта предната вечер. Постоянният звън на мобилни телефони и шумът наоколо им позволяваше да разговарят без опасения, че някой може да ги подслуша.
— Не е от проклетия душ — измърмори Брадли. — Изглеждаш различно тази сутрин.
— Ами тази нощ се наспах добре — каза тя спокойно.
Челюстта на Брадли се напрегна.
— Къде, по дяволите, го намери този Джоунс?
Рейна седеше с лице към входа на трапезарията. Зак стоеше до бара и си купуваше кафе и кифличка от угрижената жена на касата. Той забеляза, че Рейна гледа към него, и й махна с ръка. Тя също му махна и се обърна към Брадли.
— Извинявай, какво казваше? — попита тя.
Той се намръщи.
— Откъде го познаваш този Джоунс?
— За бога, да не очакваш да обсъждам личния си живот с теб?
— Не знаех, че имаш личен живот — измърмори Брадли.
— Вече имам — заяви тя.
— Джоунс знае ли какво правиш?
— Да. И познай какво. Не го побиват тръпки от това.
Брадли има благоприличието да се изчерви.
— Онази вечер казах някои неща, които не мислех наистина.
— О, мислеше ги, знам това.
Тя видя, че Зак отнесе кафето си във фоайето.
— Виж — каза Брадли сериозно, — дори и да не е било писано да има нещо повече между нас, това не означава, че не можем да продължим да работим заедно. Ние сме екип, Рейна.
Неговата настойчивост започваше да събужда любопитството й. Брадли обикновено бе спокоен, невъзмутим мъжкар. За егото й щеше да е доста ласкателно да си помисли, че той я ревнува от Зак, но беше почти сигурна, че не това е причината за промяната в поведението му. Безспорно, бе неприятно изненадан да я открие с друг мъж сутринта, но Рейна съзнаваше, че това не е, защото внезапно бе открил, че въпреки всичко я желае.
— Не съм сигурна — каза тихо тя. — Напоследък съм под голямо напрежение заради смъртта на леля ми.
— Знам — заговори бързо той. — Но работата може да бъде отлична терапия.
— Имам нужда от време, за да си подредя мислите и да реша какво искам да правя занапред. Освен това изникна още нещо. Както и да е, в момента просто не съм готова отново да работя с теб. Поне още известно време.
Брадли стисна ръба на масата с двете си ръце.
— По дяволите, Рейна. Няма време да си подреждаш мислите. Имам нов случай, който трябва да разреша. Още едно разследване, стигнало до задънена улица.
Любопитството на Рейна нарастваше. Никога не го беше виждала толкова напрегнат, дори и когато се готвеше да арестува някого.
Тя вдигна чайника и отново напълни чашата си.
— Защо е това бързане? По дефиниция при старите случаи никой не бърза, те бездруго са забравени.
— Не и от близките на жертвите — каза той възмутено. — Някои хора така и не доживяват да видят как правдата тържествува.
Въпреки решимостта й, в нея започна да се надига чувство на вина.
— Знам това.
Доволен, че е отбелязал точка, Брадли смекчи изражението си.
— Съжалявам, че те притискам така. Осъзнавам, че смъртта на леля ти беше тежък удар и че сега трябва да се оправяш с къщата. Но аз съм в безизходица.
Най-после стигнаха до същината на проблема.
— Какво имаш предвид под безизходица!
Той издиша тежко.
— Виж какво ти предлагам, скъпа…
Тя вдигна чаената си лъжичка като вълшебна пръчица.
— Никога не ме наричай скъпа.
— Работата е там, че новото разследване е много важно. Нуждая се от помощта ти.
— С какво това разследване е по-различно от другите?
Брадли се огледа за втори път, за да се увери, че никой не ги слуша, и понижи глас:
— Касиди има страхотна идея за книгата — каза той.
Рейна остави лъжичката в чинийката. Тя изтрака отчетливо.
— Касиди Кътлър. Трябваше да се досетя.
— Просто ме изслушай, става ли? — помоли я Брадли. — Тя смята да проследи целия процес на разследване на един неразрешен стар случай. От началото до края. Прегледахме някои от старите разследвания и избрахме едно, което е точно като за теб.
Тя се задави с чая си.
— За мен?
— За нас — поправи се той бързо. — Това е случай, който е идеален за твоята, хм, наблюдателност и проницателност.
Наблюдателност и проницателност бяха думите, които използваше, когато трябваше да назове паранормалните й способности. След повече от година съвместна работа все още не можеше да си наложи да признае, че тя е истински екстрасенс.
— Забрави — заяви Рейна твърдо. — Не искам да присъствам в книгата ти.
— Защо? — учуди се Брадли.
— Най-вече защото ще загубя анонимността си. Ориана не е Ню Йорк или Ел Ей. Не можеш да останеш невидим. Последното, което искам, е хората от града да започнат да ме сочат с пръст и да си шушукат, че чувам гласове в главата си.
— Това би било страхотна реклама за твоя бизнес.
— Шегуваш ли се? Хората ще говорят, че съм луда като леля си. Не ми трябва такава реклама, повярвай ми. Искам да мога да ходя спокойно по магазините, да участвам в ежемесечните срещи на бизнес асоциацията на Ориана, без да се тревожа, че хората ще шушукат зад гърба ми.
— Добре, добре — вдигна ръка Брадли.
— Знаеш ли как наричаха леля ми хората тук, в Шелбивил? Наричаха я вещица. А някои от тях вярваха, че е такава.
— Виж, ще говоря с Касиди. Може би ще се съгласи да те включи с друго име в книгата.
— Съжалявам — каза Рейна. — В момента имам много работа. Не искам да се ангажирам с книгата.
— Заради него е, нали? Заради мъжа в стаята ти тази сутрин.
— Не — отвърна тя спокойно.
— Глупости. Откога го познаваш?
Рейна започваше да се дразни. Отправи му специалната си усмивка.
— Чакай да сметна. От около шестнайсет часа.
— Шестнайсет часа?
— Плюс-минус един. Не съм се взирала в часовника, честно казано.
Брадли едва не онемя от смайване.
— Искаш да кажеш, че сте се запознали вчера и вече спиш с него? Да не си луда?
Рейна замълча, вдигнала чашата си във въздуха, и само го изгледа, без да каже нищо.
