— Не мога да повярвам — продължи той, без да забелязва реакцията й. — Трябва да си си изгубила ума.
— Е, ти винаги си имал известни съмнения в това, нали? — попита тя спокойно.
Той се намръщи.
— Какви съмнения?
— Че може и да не съм съвсем с всичкия си. Затова беше толкова отвратен при мисълта да спиш с мен, помниш ли?
Брадли се намръщи.
— По дяволите, Рейна. Не ми приписвай неща, които не съм казал.
— Ти каза, че те побиват тръпки, не аз.
— Виж, ти не чуваш гласове. — Той сви устни. — Само си мислиш, че чуваш. Всъщност имаш вродена дарба да забелязваш на местопрестъплението неща, които убягват на другите хора, това е всичко.
— Аз действително чувам гласове, Брадли — натърти тя. — В някои среди това е дефиниция за лудост.
— Мъжът, с когото те намерих горе…
— Казва се Зак Джоунс.
— Джоунс. Наистина ли му каза, че чуваш гласове?
— Да.
Брадли я погледна невярващо.
— И той не се впечатли от това?
— Каза, че това го възбужда.
— Тук нещо не е наред.
— Довиждане, Брадли. Късмет с книгата.
Рейна прехвърли дръжката на чантата си през рамо и понечи да се изправи.
— Моля те. — Думите прозвучаха така, сякаш ги бе изстискал от себе си със сетни усилия. — Нуждая се от помощта ти. Тази книга е много важна за мен. Ако се получи добре, мога да се издигна и да стана шеф на управлението. По дяволите, може дори да премина на частна практика.
— Желая ти успех — каза тя искрено.
— Дължиш ми го.
— Моля?
Брадли се наведе към нея:
— Преди година и половина ти направих услуга, когато дойде при мен с онази шантава история за жената, която била отвлечена и убита от съпруга си, помниш ли? — каза тихо и настойчиво. — Никой друг в управлението не пожела да ти обърне внимание. Но аз се разрових из архивите и открих случай, който в детайли съвпадаше с онова, което ти вече знаеше. Поисках разрешение за ДНК изследване. Аз открих съпруга и го принудих да си признае.
— И получи всички овации за това, че приключи първия от поредица безнадеждни случаи, което щеше да те направи прочут. Бих казала, че сме квит, Брадли.
— Глупости. Отношенията ни трябваше да си останат само колегиални. Защо се опита да ги промениш?
Рейна трепна за момент, после успя да се овладее.
— Грешката беше моя. Мислех, че сме нещо повече от колеги. Мислех, че разбираш… — Тя млъкна. — Няма значение. Поемам пълната отговорност за това недоразумение. Сега трябва да вървя. Главен инспектор Лангдън каза, че детективите от Портланд и Сиатъл ще искат да говорят с мен тази сутрин. Веднага щом приключа с това, заминавам за Ориана. Магазинът ме чака.
Той се протегна и сграбчи китката й.
— По дяволите, Рейна. Ние сме екип.
Зак се появи на входа и се запъти към масата им. Рейна усети опасните вибрации от разстояние. Тя погледна към китката си.
— Мисля, че трябва да ме пуснеш. Веднага.
Брадли най-после забеляза, че Зак се приближава към тях. Бързо пусна Рейна. Навъси се още повече.
— Вразуми се, Рейна. Не ме интересува, че този Джоунс те е изчукал. Той не се е появил случайно. Който и да е, той иска нещо от теб, нали? И това, което иска, не е само горещ и страстен секс.
— Това не е твоя работа.
Брадли сякаш се намираше в стаята за разпити.
— Не мога да повярвам, че си се запознала с него вчера — каза той. — Каква е връзката му с теб?
— Може да се каже, че е стар семеен приятел.
15.
Един час по-късно Зак стоеше облегнат на стената в стаята й, скръстил ръце, и гледаше Рейна, която събираше багажа си. Тя изглежда различна след разговора в трапезарията, помисли си Зак. Пак беше пуснала в действие защитните си механизми.
— Разговорът с детективите не трая дълго — отбеляза той.
— Най-вече защото изобщо не се интересуваха от мен. — Рейна дръпна ципа на малкия си куфар. — Бяха прекалено заети с местопрестъплението. Освен това останах с впечатлението, че главен инспектор Лангдън ги беше предупредил, че не съм съвсем наред с главата.
— Каза ли ти кога ще можеш отново да влизаш в къщата?
— Не уточни, вероятно след няколко дни. — Рейна се намръщи. — Тази история много ще ми помогне да продам къщата, няма що.
— Не се знае. Може да се намери някой купувач, който да се развълнува от възможността да си купи истинска къща на ужасите.
— В Шелбивил? Надали.
— Е, поне медиите не научиха за теб. Тук е пълно с репортери и оператори. Днес се появиха колите на още две телевизии. Но никой не се интересува от теб.
— За щастие.
— Според местния вестник заслугата за намирането на момичето е изцяло на Спайсър.
— Той няма нищо против. Лангдън сигурно се е намесил, за да насочи светлините на прожекторите към него.
— А какво ще правиш с Мичъл?
— Нищо. Поне не веднага. — Рейна облече шлифера си.
— Той няма да се откаже.
— Сигурно не. — Тя огледа за последно стаята, за да провери дали не е забравила нещо. — Той смята, че книгата, която Касиди Кътлър ще напише за него, е шансът му да се издигне в кариерата.
— Съмнявам се, че ще успее да запази блестящата си репутация без твоя помощ.
— Брадли беше разкрил много случаи и преди да се запознае с мен — каза Рейна тихо. — Той е добър полицай.
— Какво толкова ти каза днес, че те накара отново да се скриеш зад барикадите?
Тя го погледна изненадана.
— Не знам за какво говориш.
Зак не каза нищо, а продължи да чака. Тя стисна дръжката на куфара си.
— Добре. Смята, че връзката ми с теб се е развила прекалено бързо. Че съм ти позволила да ме съблазниш и че вероятно искаш от мен нещо повече от страстен секс.
Той подсвирна тихо.
— Така си и мислех. Коментарът определено обяснява внезапното охладняване.
Рейна се изчерви и тръгна към вратата с куфара в ръка.
— Тръгвам. Ще се видим в Ориана.
— Ще ме видиш в огледалото за обратно виждане. — Той се дръпна от стената. — Ще бъда точно зад
