лабораторията му.
Рейна се облегна сломена на плота.
— Защо не го помня? Единствения път, когато съм го виждала, беше в нощта, когато той и хората му нахлуха в лабораторията.
— Вела се страхуваше, че когато научиш за връзката им, може да се разтревожиш, че ще те изостави. Разбира се, тя никога не би го направила. Щеше да намери начин да те задържи при себе си, дори и да се беше омъжила. Нямаше да те остави при баща ти. Но докато не бе сигурна как ще се развият отношенията й с Уайлдър, смяташе, че е най-добре да не знаеш за тях. Рейна поклати глава.
— Не знам какво да кажа. Нямах никаква представа.
— Вела беше много хлътнала. Каза ни, че за пръв път в живота си е влюбена. Ние с Гордън се грижехме за теб в нощите, когато тя и Уайлдър искаха да бъдат сами.
— Нищо чудно, че изпадна в истерия в нощта, когато Джоунс и хората му унищожаваха лабораторията. Била е предадена от мъжа, когото е обичала. Виняла е себе си за всичко: за смъртта на баща ми и за това, че неговият труд е бил унищожен.
— Да.
— Това обяснява толкова много неща — каза Рейна тихо. — След онази нощ тя вече не бе същата Вела.
— Вярно е — кимна Андрю.
— Какво се случи с Уайлдър Джоунс? Той появи ли се отново?
— Не. Изчезна безследно.
— Бедната леля Вела — прошепна Рейна. — Поне знам защо сте толкова разтревожени от връзката ми с мъж от „Джоунс и Джоунс“.
— Да.
— Но този път нещата са различни — добави бързо тя.
— Защото смяташ, че Зак е бил честен с теб?
— Да.
— Може би просто използва различен подход, за да те манипулира.
— Може и да приличам на леля Вела, но аз не съм тя. Моите очи са широко отворени, Андрю.
— Знам, но…
Рейна отиде до него и го прегърна.
— Сега има нещо, което аз искам да ти кажа — продължи тя.
Андрю се усмихна горчиво.
— Да не е още някоя шокираща новина? Ако е така, по-добре ще е да изпия чаша вино преди това.
— Помниш ли какво ми каза преди няколко минути? Че когато загубих леля Вела, съм загубила човека, когото съм чувствала като свой единствен родител.
— Разбирам. — Андрю я потупа по рамото.
— Аз обичах леля Вела с цялото си сърце и знам, че тя също ме обичаше. Грижеше се за мен всеотдайно и правеше най-доброто за мен. Но истината е, че ти и Гордън сте моите родители в реалния живот. Всичко, което е трябвало да науча, съм го научила от вас.
— О, Рейна.
В очите на Андрю блестяха сълзи. Той я прегърна силно.
Двамата останаха прегърнати още дълго време.
18.
— Моето мнение е, че Мичъл е абсолютен негодник — каза Гордън. — Той използва Рейна, за да си създаде репутация на гениален детектив. Остави я да си мисли, че го е грижа за нея. Тя започна да се влюбва в него. Когато Рейна му показа чувствата си, той я унизи.
— Знам — каза Зак. — Цялата история ми се изясни в Шелбивил.
Двамата с Гордън седяха в дневната на меките кожени кресла пред камината с питие в ръка. Звуците и ароматите от приготвянето на вечерята долитаха от кухнята заедно с шума на приглушените гласове. Ако не беше разпитът, на който бе подложен, Зак можеше да се отпусне и да се наслади на уютната семейна атмосфера и вкусната домашна храна. Вместо това преминаваше през тежка проверка.
Неслучайно двамата с Рейна бяха разделени почти веднага след пристигането им. Умните ченгета винаги разделяха заподозрените, когато трябваше да ги разпитат.
Посребрялата коса на Гордън и спокойните му маниери излъчваха достолепие. Нещо в очите, прическата и стойката му подсказваше, че е бивш военен.
— Значи си от „Джоунс и Джоунс“? — попита Гордън.
— Да — кимна Зак.
— Знаеш, че Рейна има неприятни спомени от „Джоунс и Джоунс“.
— Научих.
— Била е в лабораторията на баща си, когато са нахлули хората от „Джоунс и Джоунс“. Изпотрошили са всичко. Месеци след това сънуваше кошмари. А като се добави и това, че загуби баща си, травмата беше изключително тежка.
— Давам си сметка, че „Джоунс и Джоунс“ не са се справили с тази ситуация както трябва.
— Вела все повтаряше, че Уайлдър Джоунс е отговорен за смъртта на Джъдсън Талънтайър.
— Почти съм сигурен, че това не е вярно.
Гордън повдигна едната си вежда.
— Почти?
— В досието няма нищо, което да подсказва, че катастрофата, в която е загинал Талънтайър, е била умишлено предизвикана. — Зак отпи от отличното вино. — Освен това „Джоунс и Джоунс“ не действат по този начин. Това не е мафиотска организация или фирма, която праща наемни убийци. Това е агенция за разследвания. Тя разследва.
Гордън изсумтя презрително.
— Определено направи много повече от това да разследва бащата на Рейна. Вела ни каза, че хората от „Джоунс и Джоунс“ са унищожили резултата от целия му труд.
— Този случай е изключение — каза Зак. Гордън се облегна на стола си.
— Знаеш ли, има нещо, което така и не разбрах. Защо „Джоунс и Джоунс“ подходиха към него толкова агресивно? Вела също не разбра. Останахме с впечатлението, че е откраднал формулата за някакво лекарство, което било собственост на обществото „Аркейн“. Вярно ли е това?
— Нямам право да разкривам конкретни детайли — каза Зак. — Но, да, това е в най-общи линии. Обществото има много строги правила по отношение на изследователската дейност. Талънтайър е нарушил тези правила. Знаел е много добре какво прави, както и това, че ако „Джоунс и Джоунс“ го открият, ще унищожат лабораторията му.
Гордън се намръщи.
— Ако Джъдсън Талънтайър е имал незаконна лаборатория, Обществото е трябвало да уведоми полицията и да остави властите да се справят с проблема. Но не и да праща агентите си по петите му.
Зак се вгледа в чашата си, докато преценяваше какво да каже. Въпрос на политика в „Аркейн“ беше „Джоунс и Джоунс“ да не афишират съществуването си пред широката общественост. Но Гордън беше по- специален. Двамата с неговия партньор бяха извършили удивителен подвиг. Бяха успели да приемат Рейна с нейния необичаен и смущаващ талант. Те бяха нейното семейство, нейната опора години наред. Вместо в сиропиталище, Рейна бе израснала в собствен дом, обгърната от обич и топлота. Гордън имаше право на някои отговори.
— В повечето случаи, свързани с престъпления, „Джоунс и Джоунс“ действат като обикновена детективска агенция и се обаждат на полицията, когато това се налага — каза тихо той. — Но има някои вътрешни проблеми, с които се справят самостоятелно.
— Не ме интересуват вътрешните проблеми на „Аркейн“. Никое общество не е над закона. И ще ти кажа още нещо.
