— Не. Историята беше потулена от Магистъра, Съвета и „Джоунс и Джоунс“. Официалната версия беше, че годеницата ми се е самоубила.
— Което е истина — каза Рейна. — В известен смисъл.
— Но според мен „Нощни сенки“ убиха собствения си агент.
Рейна го погледна с разтревожен поглед.
— Разминало ти се е на косъм.
Зак се усмихна мрачно.
— Съвършенството не е това, за което го представят.
— Наистина ли не я обичаше?
— Бях заслепен от нея за известно време — призна той. — Но в крайна сметка трябваше да призная, че нещо липсва.
— Но това все пак е разклатило твоята самоувереност, нали? Накарало те е да поставиш под въпрос собствената си интуиция?
— Да.
Рейна кимна.
— В много по-лек вариант същото се случи с мен след историята с Брадли. Все се питах как съм могла да се заблудя, че е господин Съвършен.
Той протегна ръка и хвана китката й.
— Сигурна ли си, че не е?
Рейна се усмихна.
— Без всякакво съмнение.
Зак я придърпа нежно да легне и се подпря на лакът до нея.
— И аз не изпитвам никакви съмнения. Наведе се над мекото й топло тяло.
Люби я бавно на утринната светлина, наслаждавайки се на удоволствието да гледа как очите й пламват, а после потъмняват от страст. Когато тя се превърна в разтопен метал в ръцете му, той потъна дълбоко в нея. Краката й се сключиха около него и стаята изведнъж се изпълни с искрящата енергия на живота.
38.
Хапнаха сочни червени ягоди и препечени филийки от пълнозърнест хляб, намазани с фъстъчено масло. Зак си направи кафе. Рейна пиеше чай и си мислеше, че това е една от най-прекрасните закуски в живота й, може би дори най-хубавата. Знаеше, че ще запомни завинаги топлата интимна атмосфера, изпълваща кухнята.
— Знаеш ли — измърмори Зак, докато дъвчеше филийката си, — мога и да свикна с фъстъчено масло за закуска.
А тя определено можеше да свикне да го вижда срещу себе си на масата за закуска. За миг я прониза тъга и й прошепна:
След час на вратата се позвъни. Рейна тъкмо бе наредила съдовете от закуската в миялната машина.
— Аз ще отворя — каза Зак и остави чашата си с кафе. — Сигурно е Мичъл. Трябва да е чул за инцидента в клуба снощи.
Тя се изправи.
— Той каза, че днес ще ходи до Шелбивил.
— Може да е размислил.
Робин и Батман последваха Зак, очевидно в очакване на нова игра.
Тя чу звука от отваряне на вратата. Зак поздрави някого. После Рейна чу женски глас, чаровен и енергичен.
— О, колко са мили — каза жената. — Обожавам котки.
— Аз съм алергична към тях — каза втора жена. Жената влезе в дневната. Дребна, в тесни черни дънки, ботуши с висок ток и черно поло, която си бъбреше със Зак. Имаше деликатни, изящни черти и живи очи. Буйна грива от кехлибарени къдрици ограждаше финото й лице. Голям тюркоаз висеше на сребърна верижка и подчертаваше цвета на очите й.
— Касиди Кътлър — представи се жената на Рейна, преди Зак да успее да обясни коя е. После махна с ръка към другата, която стоеше на крачка зад нея. — А това е моята асистентка Ники Плъмър.
— Приятно ми е, госпожице Талънтайър — каза Ники Плъмър и изгледа Батман и Робин притеснено.
Ники беше по-висока от Касиди и няколко години по-възрастна, вероятно на трийсет и шест-седем. Тя беше облечена в измачкан костюм с панталон. Тъмните й очи бяха зад очила с рогови рамки. Държеше тежко наглед кожено куфарче в едната си ръка и изглеждаше неспокойна.
Рейна вдигна на ръце Батман и Робин.
— Ще ги затворя в библиотеката.
— О, моля ви, не се тревожете за котките — обади се Касиди бързо.
— Веднага се връщам — увери я Рейна.
Ники я погледна с трогателна благодарност.
Рейна бързо отнесе Батман и Робин в библиотеката. Котараците не бяха доволни от това развитие.
Когато се върна в дневната, Касиди и Ники седяха на канапето.
— Ще донеса кафе — обади се Зак.
Касиди се обърна към Рейна:
— Брадли ми е разказвал толкова много за вас. Не можете да си представите колко се вълнувам. Никога преди не съм говорила с истински екстрасенс. Брадли казва, че правите изумителни разкрития на местопрестъплението.
С ъгълчето на окото си Рейна видя, че Зак се появи откъм кухнята. Знаеше, че прави всичко възможно, за да не се разсмее. Реши да не му обръща внимание в момента, но не се трогна и от коментарите на Касиди.
— Какво мога да направя за вас? — попита тя с хладен тон.
— Извинете, че се появихме без предупреждение — не се смути Касиди. — Както казах на господин Джоунс току-що, надявам се, че не прекъсвам закуската ви. Рискувах да дойда по-рано с надеждата да ви открия, преди да тръгнете за работа. Брадли спомена, че имате магазин за костюми тук, в града.
— Искате да ви помогна за книгата, която пишете за Брадли — каза Рейна.
Касиди изобщо не се смути от прямотата й.
— Да, точно така — каза тя с по-делови тон. — Нещо повече, готова съм да направя така, че и вие да имате полза от това. — Веждите й се повдигнаха леко в знак на неодобрение. — Доколкото разбрах, Брадли не е намерил форма да ви се отплати за това, че сте му помагали в разследванията.
— Не съм го правила заради парите — бързо каза Рейна.
— Очевидно. Но според мен за свършената работа трябва да се плаща. А повярвайте ми, с аванса, който агентът ми уреди за тази книга, мога да си позволя да ви платя, така че участието ви в проекта да бъде от полза и за вас.
— В момента съм доста заета, госпожице Кътлър.
— Разбирам. Брадли ми каза, че неотдавна сте загубили близък родственик. Моите съболезнования.
— Благодаря.
Касиди сви ръце в скута си и погледна Рейна със сериозно изражение.
— Давам си сметка, че използвате паранормалните си способности не за пари, а защото чувствате отговорност да помогнете на близките на жертвите. В момента просто ви моля да помогнете на Брадли да приключи случая „Делингъм“, за да може семейството да намери покой. Само вие сте в състояние да го направите.
Проклетият номер с чувството за вина, помисли си Рейна.
— Опасявам се, че в момента нямам време за това — каза тя. Знаеше, че звучи неубедително.
Касиди сякаш пламна от основателно възмущение. Брадичката й се вирна, раменете се стегнаха и очите й блеснаха с метален блясък.
— За съжаление точно това са чували семейство Делингъм от полицаите през изминалите пет години,
