— Благодаря, сър.
— Значи никой не е повикал охраната на хотела? — попита Фалън.
— Точно така. Предположиха, че е станало някакво объркване при разпределението на камериерките.
— Значи Юбанкс няма да научи нищо за случилото се — обобщи Фалън с нарастващо задоволство.
— Не, сър — потвърди Грейс. — Лутър се увери в това преди малко. Юбанкс се е върнал от голф игрището заедно с останалите от компанията и е отишъл в стаята си. Очевидно нищо не го е разтревожило, защото в момента е на масаж в SPA центъра.
— Което означава, че неговият бодигард не е доловил следи от насилие в стаята му и около нея.
— Обясних ви, че профилът на ловец е незавършен и у петимата.
— Несъмнено е заради лекарството — заключи Фалън. — По дяволите, нямам търпение да разбера какво ще последва.
Нещо в гласа му напомни на Грейс, че Фалън Джоунс произхожда от род, пълен с ловци. Вярно, че неговият талант беше по-особен, но приливът на адреналин, свързан с преследването, лесно изплуваше на повърхността.
— Да, сър.
— Можеш ли да опишеш певицата?
— Не, сър. Много съжалявам за това. Когато тя изтича навън, видях, че е с перука, с огромни слънчеви очила и с много тежък грим. Мисля, че е към трийсет и пет годишна, висока и слаба, и че горната част на тялото й е много впечатляваща, но това е всичко.
— Слаба? Мислех, че всички оперни певици са като танкове.
— Това е много общо казано, сър. Вярно е, че има някои доста обемисти. Повечето жени, които пеят Вагнер, вероятно отговарят на вашето сравнение. Но има различни певици. Някои сопрани са слаби като вейки.
— Сигурна ли си, че тази певица беше сопрано?
Грейс си спомни за счупената чаша.
— Категорично. Тя е от типа, който определят като колоратурно сопрано. Това са певиците, които могат да изпеят най-високите тонове. Не съм експерт, но дори и аз успях да забележа, че изпълняваше невероятно високи тонове с голяма прецизност. Поне успяваше, докато яростта й не надделя над всичко останало.
— Ти си видяла аурата й. Искам пълния й профил.
— Да, сър. Ще ви го изпратя при първа възможност. Но ако нямате нищо против, бих искала да го обмисля, без да бързам. Искам да направя и някои генеалогични проучвания. Става въпрос за много рядък талант.
— Нямаме повече време за губене! — Нетърпението на Фалън беше осезаемо.
— Разбирам, сър, но искам да бъда точна. Не съм в най-добрата си форма в момента.
— Добре. Поспи и после ми се обади отново.
— Да, сър.
— Кажи на Малоун, че новият от агентите, които ще поемат наблюдението, току-що е пристигнал на острова. Те ще се заемат с петимата от „Нощните сенки“. А вие двамата можете да си приготвяте багажа.
Грейс изпита прилив на разочарование. Голямото й приключение като агент на „Джоунс и Джоунс“ приключваше.
— Какво следва, сър?
— Освен че ще следим групата от „Нощните сенки“, аз ще се свържа с Хари Суитуотър.
— Защо?
— Сирената, на която си попаднала, явно се занимава професионално с това.
— С опера ли? Да, така мисля.
— Не, с убийства — обясни Фалън нетърпеливо. — Някой я е наел да премахне човек от „Нощните сенки“. Това означава, че тя поема опасни ангажименти срещу заплащане. Суитуотър познава конкуренцията си. С повече късмет той ще ме насочи към нея. Не може да има много наемни убийци с талант на сирена. По дяволите, как не съм чул за нея досега!
— Не съм толкова сигурна, сър. Мисля, че наемните убийци са, хм, хладнокръвни, поне когато им възложат работа. — Не можеше да му каже, че преди наистина се е срещала с доста убийци заради участието на Мартин в търговията с оръжие. — Сирената беше истинска примадона. Казах ви, тя направо обезумя, че някой е прекъснал представлението й. Не мога да си представя, че избухливият темперамент и липсата на контрол са присъщи за човек, който е наемен убиец.
— Всякакви ги има — отбеляза Фалън. — Дай да говоря с Малоун.
Тя послушно подаде телефона на Лутър. Той го грабна от ръката й като човек, готвещ се за битка.
— Какво има? — попита сърдито. Замълча една минута. — Не, тя няма да се връща в Еклипс Бей. Още не, за всеки случай. Ще я взема със себе си.
Грейс усети как й става по-леко.
— Защо ли? — продължи Лутър. — Защото проклетата сирена е умопомрачена. Тя се е разгневила на Грейс днес. Кой може да бъде сигурен, че тя няма да я премахне? Не, не казвам, че ще тръгне да търси Грейс, но не възнамерявам да рискувам. Грейс ще остане с мен, докато ти не откриеш певицата и не я премахнеш.
Доброто настроение на Грейс се изпари. Лутър щеше да я вземе със себе си само защото се тревожеше за безопасността й. Е, нямаше да е толкова взискателна. Съгласна бе на всичко, само да остане още време с него.
— Обади ми се веднага щом научиш нещо — каза Лутър. Той затвори и погледна Грейс.
— Знам, че трябва да поспиш — каза той. — Но ще трябва да издържиш будна още известно време. Искам да те изведа от острова по най-бързия начин.
— Добре, отивам да си събирам багажа — Тя се надигна с мъка от канапето. — Малко кафе ще ми е от полза.
— Ще поръчам на румсървиса да донесат кафе в чаши за еднократна употреба. Ще го изпиеш, докато пътуваме към летището.
— Добре.
— И докато си пиеш кафето, ще ми разкажеш какво се е случило преди година — добави той с глас, който беше привидно спокоен.
Тя застина на вратата на спалнята.
— Моля?
— Цяла година си била в състояние на висока чувствителност при докосване. Обзалагам се, че инцидентът, който е предизвикал това състояние, е бил по-драматичен от случилото се днес. Ти си мислеше, че ще ти трябват седмици, за да се възстановиш от днешното преживяване. Предполагам, че каквото и да се е случило миналата година, е било доста по-лошо от това, което е станало днес.
Тя въздъхна.
— Държиш се като ченге.
— Да, понякога го правя. Виж, нямам нищо против, че излъга Фалън. Но аз трябва да зная истината. Животът ти може да е в опасност. Ще трябва да ми се довериш.
24.
Когато се качиха в колата и потеглиха към летището, Грейс се беше съвзела от първоначалната травма и се беше примирила, че трябва да му разкаже всичко. Беше прекалено уморена, за да се съпротивлява. Не, реши тя, истината беше, че не искаше повече да лъже Лутър. Не беше сигурна какво става помежду им. Страхуваше се да използва думата „любов“. Беше прекалено рано, а тя имаше твърде малко опит с това чувство, за да го разпознае веднага. Но каквато и да бе причината, тя отчаяно искаше да му се довери.
Тя свали капака на чашата си.
— Мислиш ли, че господин Джоунс се досеща, че не съм му казала истината за това, което направих с
