Най-после разбра, че певицата го погубва. Някой беше поръчал убийството му.
Не можеше това да се случва на него, не и на него! Той беше предопределен за власт и слава. Беше убил три жени, за да стигне дотук.
Падна и потъна в мрака. Хрумна му една ужасяваща мисъл. Дали певицата, която го убиваше с музиката си, не беше духът на някоя от трите убити от него жени?
Кристалночистите тонове го последваха в небитието.
После вече нямаше нищо.
27.
Лутър отвори очи. Слънчевата светлина пробиваше през листата на палмите, а тялото на Грейс беше сгушено приятно до неговото, само дразнещото звънене разваляше идилията. Сутрините обикновено започваха със слънчева светлина и телефонен звън. Но усещането за Грейс до него беше нещо различно. Една нощ, прекарана с нея, и вече беше пристрастен.
Неохотно се отдели от меката топлина на Грейс, седна на ръба на леглото и взе мобилния. Усети леко покачване на адреналина, като разпозна номера.
— Какво има, Фалън?
— Юбанкс е мъртъв. Тялото му е било намерено в сватбения параклис на хотела от помощния персонал преди няколко часа. Изглежда е умрял около полунощ. Според властите е получил сърдечен удар. Няма следи от насилие.
— Сирената го е убила.
— Явно. Сега трябва само да чакаме и да наблюдаваме. Нямам търпение да видя кой ще заеме мястото му. Когато открием, ще разберем кой е поръчал убийството му.
— Ами Сирената?
— Тя е изпълнила поръчката. Ако е истински професионалист, както предполагам, вече е изчезнала.
— Но ти я издирваш, нали?
— Разбира се. — Фалън замълча. — Е, Суитуотър я издирва, което е още по-добре.
— Това не е задължение на Суитуотър. Тя е с паранормални способности. Това означава, че е работа на „Джоунс и Джоунс“.
— Малоун, трябва да ти кажа, че в момента това не е на първо място в моите задачи. — Гласът на Фалън прозвуча неестествено. Той често се дразнеше и нервничеше, но се поддаваше на такива силни чувства. — Имам прекалено много работа. Докато тя продължава да убива хора от „Нощните сенки“, нямам нищо против.
— Тя опита да убие Грейс и един невинен свидетел.
— От начина, по който Грейс ми описа ситуацията, наистина мисля, че е било инцидент.
— Как може да наричаш опит за убийство инцидент?
— Добре де, не е точно инцидент — измърмори Фалън. — По-скоро е ситуация от рода „да попаднеш на грешното място в грешното време“. Опитвам се да ти кажа, че тя не е имала намерение да убива Грейс или камериерката. Те просто са я прекъснали.
— Значи сами са си виновни, че за малко не ги е убила?
— По дяволите, спри да тълкуваш погрешно думите ми! — гневно отвърна Фалън. — Грейс ми каза, че сирената е била с тежък грим и перука. Това означава, че не може да я опише или разпознае. Следователно няма причина да я търси. Разбра ли логиката ми?
— И двамата знаем, че Грейс може да я разпознае по аурата.
— Само ако двете отново се срещнат лице в лице — не отстъпи Фалън. — А каква е вероятността това да се случи?
— Откъде да знам, по дяволите.
— Виж, сирената няма как да научи името на Грейс, камо ли къде се намира. Повярвай ми, Грейс не е в опасност. Що се отнася до сирената, Суитуотър може да се справи по-добре с издирването й от мен. Тя действа в неговия свят. Той има връзките, с които да я открие.
— А сирената в списъка със задачи на Суитуотър ли е?
— На първо място — каза Фалън кратко и решително. — Изглежда Хари е малко подразнен, че има в нейно лице конкуренция, за която не е подозирал.
— Ами ако Грейс е права, че певицата е маниакална личност? Ами ако тя си припомни, че трябва да унищожи Грейс заради случилото се в Мауи?
— Тогава ще имаме проблем — съгласи се Фалън с тона на човек, който е свикнал да успокоява дете, което не спира да задава въпроси. — Но, както казах, говорим за професионален убиец. Повярвай ми, тя отдавна е изчезнала.
Лутър затвори телефона и го подхвърли на масата. Извърна се и видя, че Грейс го наблюдава с проницателните си зелени очи.
— Сирената е убила Юбанкс — обясни й той. — Фалън казва, че Суитуотър ще я открие.
— А дотогава?
Той постави ръката си на бедрото й и се наслади на женствената му извивка под чаршафа.
— Дотогава ти оставаш на почивка на Хаваите.
28.
Главната готвачка носеше нож, който изглеждаше подходящ за рязане на други неща, а не на зеленчуци. Покритият с татуировки сервитьор имаше пистолет в кобура на крака си под панталона. Аурите и на двамата показваха над средните нива на психични способности и сигурни признаци на трайни увреждания, причинени от крайно насилие. Личеше им, че двамата приемат философски това, което са правили, и това, което знаеха, че са.
„Тъмната дъга“ явно обслужваше странна тълпа от хора с паранормална чувствителност, повечето от които изглеждаха дошли от някое много, много далечно място и изхвърлени от течението на брега на Хаваите. Повечето посетители на заведението имаха профили, типични за хора, чиито аури са били объркани или силно несиметрични. Мнозина вероятно дори и не подозираха за способностите си, камо ли че проблемите им произтичаха от тази страна на природата им.
Тогава защо се чувствам у дома тук? — чудеше се Грейс.
Тя седеше с Петра Гроувс в едно сепаре в дъното на помещението, точно до врата, която водеше към горещата, изпълнена с пара кухня. Беше късно следобед. Зад бара Уейн полираше чашите с такава прецизност, сякаш зареждаше пълнител с патрони и от това зависеше животът му.
Петра й беше обяснила, че това е спокойствието между обяда и вечерята. В момента имаше само един клиент. Той беше паркирал отпред ръждясалата си количка от супермаркет, в която имаше спален чувал, осеян с петна, и множество празни кутийки и бутилки. Всъщност трудно можеше да се нарече клиент, помисли си Грейс, защото в „Дъгата“ му даваха да хапне, без да плаща.
— Това е Джеф — обясни Петра тихо. — Има травма на главата от третата война, в която е участвал.
— Виждам пораженията — кимна Грейс. — Той е ниска степен. Изглежда абсолютно параноичен.
— Да. Не вярва на администрацията, която се грижи за ветераните от войните. Сигурно причината е основателна. Съмнява се, че медиците знаят как да лекуват човек, който има паранормални способности. Когато изпадне в криза, се появява тук. Лутър се опитва малко да подреди обърканата му аура. В дните, когато е по-добре, като днес, се отбива и си поръчва риба и пържени картофи.
— Които му сервирате безплатно?
Петра сви рамене.
— Той винаги предлага да ни плати, но нямаме нужда от повече празни кутийки или шишета.
— След като видях обедната тълпа, имам чувството, че доста от редовните ви клиенти имат нужда от консултации с психиатрите на Обществото.
Петра изпъшка.
