когато вратата на асансьора се отвори, тя се паникьоса и избяга. Знаеше, че не може да контролира повече хора.
— Нелепо е, че е опитала да убие камериерката — разсъждаваше Петра. — Какво е смятала да направи с тялото?
Грейс обмисли това няколко секунди.
— Ако бях на нейно място, щях да го скрия в количката и да го преместя някъде, където няма да го намерят.
Всички замълчаха. Уейн и Петра изглеждаха впечатлени.
Грейс се намръщи.
— Нещо нередно ли казах?
— Не — отвърна Лутър, преди двамата да я попитат откъде й хрумна тази идея. — Ако продължим в тази насока, другият факт, който знаем за сирените, е, че те предпочитат операта, защото там ги има високите убийствени тонове.
— Добре, това е интересно — каза Петра. — Но каква е логиката?
— Първо — обясни Грейс, — че тя навярно има музикално образование. Не е много, но все е нещо. Между другото има едно нещо в наша полза.
Петра погледна с недоумение.
— Какво?
— Законите на парапсихиката. Психичната енергия не се предава механично. Сирената трябва да проектира таланта си лично. Не може да изпрати на жертвите си диск и да очаква те да умрат, докато го слушат.
Петра смигна на Лутър.
— Поздравления, намерил си си момиче, което е с оптимистичен поглед към живота.
Лутър се ухили на Грейс.
— Да, обърнах нова страница. Кой казва, че съм депресиран?
30.
Дамарис се събуди с познатото чувство на безпокойство. Нещо не беше наред. Но това не беше вярно. Всичко отново беше наред. Мисията в Мауи беше приключила успешно. Юбанкс беше мъртъв, а Сирената се беше върнала в Сан Франциско. Ускореният пулс и задъхването бяха заради лекарството. Ужасяваше се от момента за следващата инжекция. Беше я планирала за девет часа сутринта.
Телефонът иззвъня. Тя се претърколи и го грабна от нощното шкафче. Щом видя познатия номер, кръвта й замръзна.
— Какво става? — попита веднага. — Какво не е наред?
— Всичко е наред — отвърна нетърпеливо Сирената. — Освен че бързам като луда да се приготвям за пътуването до Акейша Бей. Скъпият Нюлин ще изпрати частния си самолет за мен. — Гласът й стана по-тих, явно в момента говореше на някой друг. — Не, не тези обувки, тъпачке, сините. Синьото е моят цвят. Ще ми трябват за партито след премиерата.
— Това е страхотно — каза тя, като въздъхна няколко пъти, за да успокои дишането си. — Ти ще ги възхитиш като Кралицата на нощта. С нетърпение очаквам представлението ти. Сигурна съм, че всички ценни критици ще бъдат там.
— Скъпият Нюлин ми обеща, че ще бъдат. Татко намери ли вече онази кучка?
Дамарис затвори очи.
— Вивиан, моля те, послушай ме. Камериерката не е важна.
— Казах ти, забрави за нея — сопна се Сирената. — Тя не ме интересува. Изобщо. Казах ти, че ми трябва другата жена, онази, която предпази камериерката и опита да устои на песента ми.
Дамарис се изправи, стиснала телефона с всичка сила.
— Другата жена не е от значение. Остави това, Вивиан. Съсредоточи се върху представлението в Акейша Бей. Отново ще жънеш успехи. Трябва да се съсредоточиш.
— Не изумрудите, тъпо същество, ще ми трябва комплектът от сапфири и диаманти, които скъпият Нюлин ми подари! Те си подхождат с обувките и роклята. — Гласът на Сирената стана по-силен, когато отново заговори. — Дамарис, това е най-малкото, което можеш да направиш за мен. Нека се изразя по друг начин. Това е най-малкото, което татко може да направи за мен. Дължи ми го.
— Важното е, че онази жена няма как да разбере коя си. Не може да те разпознае.
— Това няма нищо общо с това дали може да ме разпознае, или не. Тя устоя на песента ми. Сигурна съм, че е с парапсихични способности. Не ми казвай, че татко не може да я намери.
— Все още я търси — излъга Дамарис. — Ще ти се обадя веднага щом я намери.
— Обещаваш ли?
Дамарис въздъхна.
— Обещавам.
Връзката прекъсна. Дамарис се втренчи в мобилния си телефон, чудейки се защо той вибрира. След няколко секунди разбра, че се тресе, защото ръката й трепери.
Насили се да си поеме дълбоко въздух няколко пъти и отиде до прозореца. Дълго време стоя така, замислена и загледана в светлините на Лос Анджелис.
Две неща й бяха съвсем ясни. Страховете й, че използваха сестра й за премахването на Юбанкс, се бяха оказали правдоподобни. Сега Сирената беше вманиачена, че трябва да открие тайнствената жена, на която бе попаднала в Мауи. Възприемаше я като съперница. Като познаваше Вивиан, манията й нямаше да изчезне, докато не я погубеше.
Целият план можеше да се провали.
Върна се при нощното шкафче и отново взе телефона. Баща й вдигна на първото позвъняване.
— Буден си — каза тя тихо.
— Напоследък не спя много. Какво има?
— Мисля, че ще имаме проблем. Вивиан се е вманиачила по жената с необикновения талант, която я е видяла в стаята на Юбанкс в Мауи.
Последва кратко мълчание, после тих смях.
— Сестра ти може и да не е толкова обезумяла, колкото си мислиш.
— Защо?
— И аз доста мислих за тази жена.
— Не разбирам — прошепна Дамарис. — Защо?
— Защото беше голямо съвпадение човек с толкова силни паранормални способности, че да устои на песента на сестра ти, да се намира в този хотел, и то на същия етаж в този момент.
Дамарис потрепери, шокирана от новината.
— Да, разбира се. Трябваше да се досетя за това и сама.
— Да, трябваше да помислиш за вероятностите.
— Съжалявам. — Тя разтри потното си чело. — Заради лекарството е, татко. В последно време изобщо не мога да мисля пълноценно.
— Знам. Казах ти, първите няколко месеца са трудни. Отпусни се. Не се дразня от този малък пропуск. Ситуацията е под контрол.
— Намерил си жената?
— Казва се Грейс Ренкуист. Оказва се, че е библиотекарка в Бюрото по генеалогия. Има силен талант да разчита аури. Фалън Джоунс я е изпратил в Мауи заедно с един бодигард, за да може да разпознае Юбанкс. Това означава, че тя умее да извлича информация от аурата.
— Какво знаят „Джоунс и Джоунс“?
— В момента — нищо. Както си мислех, Джоунс е наблюдавал Юбанкс като част от рутинно разследване на смъртта на една от убитите от него жени, последната му жертва. Роднините на жената са наели агенцията да провери причината за смъртта й. Фалън Джоунс е сметнал, че Юбанкс е поредният член на
