Джипът се стрелна назад със свистящи гуми. Задните стъкла се пръснаха. По дяволите! Негодникът носеше истински пистолет и куршумите се подчиняваха на законите на традиционната физика. Не се чу звук. Бе използвал заглушител.
Завъртя кормилото рязко наляво и се устреми напред, точно срещу Крейгмор.
Очевидно Крейгмор си бе направил извода, че с лъча вече няма да постигне нищо, и се прицелваше с пистолета си. Лутър се наведе точно когато стъклото се разби и парчетата осеяха предната седалка. Предпазният му щит беше изчезнал.
Но джипът още се движеше и Крейгмор се опитваше да отскочи встрани, за да не попадне под колелата му.
Лутър натисна спирачката и се съсредоточи върху аурата на Крейгмор. Той изпрати мощна вълна от енергия към него, когато Крейгмор се опитваше да стреля и държеше фенера насочен към Лутър.
Всички знаеха, че да се прицелиш в главата на човек е много трудно. И ставаше още по-трудно, когато изведнъж ти се приспи.
Крейгмор се отпусна, олюля се и се свлече на пода. Фенерчето изпадна от ръката му, търколи се по бетонния под и изгасна.
Лутър изключи от скорост, отвори вратата и слезе. Закуцука към Крейгмор, като се подпираше на съседната кола.
Крейгмор лежеше по корем на осеяната с петна от масло настилка, с лице, обърнато към Лутър. Удивителното беше, че той стискаше пистолета и се опитваше с две ръце да го насочи към него. Устните му бяха разтеглени в жестока усмивка. Стреля отново. Куршумът прелетя встрани от Лутър, но той се наведе инстинктивно. Заради внезапното движение кракът му отново поддаде.
Стовари се тежко на коляно и лакът. Концентрацията му отслабна за няколко секунди. Освободен, Крейгмор опита да стреля отново, но внезапното налягане върху аурата му го остави объркан.
Лутър напрегна аурата си максимално, опита да се изправи на крака и падна върху Крейгмор. Хвана едната му ръка, изви я силно и концентрира цялата си енергия върху яростно пулсиращото енергийно поле на злодея.
Получи се ослепителен взрив от енергия на паранормално ниво. Лутър усети, че сетивата за момент намаляха.
Видя устата на Крейгмор да се отваря, може би, за да извика. Но се чу само странен стон, какъвто можеш да доловиш на гробищата в полунощ. Очите му се отвориха широко от уплаха. Крейгмор се дръпна, извъртя се и после застина в неестествена поза. Аурата му изгасна точно като фенерчето преди няколко минути. Пистолетът падна върху бетонната настилка.
Мина сякаш цяла вечност.
Сетивата на Лутър се възвърнаха. Той усещаше, че още стиска ръката на мъртвеца. Пусна я и се претърколи настрани от безжизненото му тяло. За момент остана легнал на пода, за да успокои дишането си и да стабилизира сетивата си.
Чу шептящ звук по стъпалата и после видя блясъка на една аура. Остана неподвижен.
— Уейн, тук съм — извика настойчиво.
Уейн се появи от стълбището. Държеше пистолет. Беше неестествено съсредоточен. Готов да убива.
— Добре ли си? — попита той монотонно.
— Да. — Лутър се отпусна леко. — Той ме чакаше. В засада. Какво правиш тук? Чакай, не говори. Петра е имала предчувствие, нали?
Уейн запази самообладание. Сви рамене и пъхна пистолета в кобура под панталона си.
— И двете имаха предчувствие.
— И двете?
— Грейс и Петра усетиха, че става нещо лошо. Грейс искаше да дойде с мен. Петра едва я възпря.
— Явно трябваше да се вслушам в предупреждението на Рей тази вечер.
— Защо? Рей е обезумял.
33.
— Трябва ли да говоря с нашия човек в полицията в Хонолулу? — попита Фалън Джоунс.
— Не — отвърна Лутър. — Крейгмор стреляше със заглушител. Никой не разбра какво става. Петра и Уейн почистиха мястото.
Лутър и Грейс бяха в апартамента. Той говореше по телефона и крачеше непрекъснато, като се стараеше да пренебрегва последиците от тежкото изгаряне. Грейс се взираше в монитора, сякаш беше кристална топка. Изучаваше ценните си генеалогични архиви.
Налагаше се Лутър да направи усилие, за да се съсредоточи върху разговора с Фалън. Всъщност се нуждаеше от чаша уиски и спокоен сън.
— Какво направихте с тялото? — попита Фалън, лаконичен както винаги.
— На Хаваите сме. Тук е твърде топло. Увихме го в няколко метра найлоново фолио и го натикахме в хладилния склад на ресторанта.
За техен късмет Петра купуваше от най-дебелото фолио, и то в промишлени количества.
— Действате дискретно, нали? Крейгмор беше изтъкнат член на Съвета. Беше в него петнайсет години и се смяташе за един от най-влиятелните хора в Обществото. А сега се оказва, че е бил предател.
— Какъв талант имаше? — попита Лутър.
— Крейгмор можеше да генерира кристали — отвърна Фалън.
— Това пък какво означава?
— Много специфичен талант. Можеше да прокарва енергия през изключително редки скъпоценни камъни. Лазерното фенерче, което ми описа, е работело, като е смущавало и неутрализирало твоята аурата.
— Откъде, по дяволите, се е сдобил с него?
— Добър въпрос. Все още проверяваме това. Със сигурност не е излязло от нашите лаборатории. Най- вероятно е било създадено специално за неговия талант в неизвестната правителствена агенция, за която е работил.
— Работил е в разузнавателна агенция?
— Отдавна. Има над двайсет агенции, занимаващи се с разузнаване и национална сигурност. Някои са информирани и твърдят, че броят им е около трийсет. Всички имат отдели, които са недостъпни и се използват за провеждане на тайни операции. Постоянно някой от тях експериментира с паранормални проучвания. Не биха го признали, разбира се. Те получават официално финансиране от Конгреса. Медиите направо ще обезумеят, ако научат, че федералните харчат парите на данъкоплатците за псевдонаука.
Лутър долавяше внезапния прилив на гняв в гласа на Фалън. Много членове на „Аркейн“ смятаха, че отношението на обществото към паранормалното е отчайващо безинтересно и дразнещо.
— И без това си имат достатъчно проблеми около споровете кое да финансират и кое не. Остава да разкрият, че харчат милиони за паранормални проучвания.
— Но как ще докажем, че хора като теб, мен, Грейс и всички останали в Обществото не са безумци или шарлатани, ако всички продължават официално да отричат съществуването на паранормалното? Получава се параграф двайсет и две. Или нещо като новите дрехи на царя. И това ако не е късогледство… Това е абсурдно.
— Фалън, може ли да се върнем на темата какво да правим с тялото на Крейгмор? Много съм добър в обработването на аури, но дори и аз си имам възможности. Ако някой инспектор, отговарящ за хигиената, се появи в ресторанта утре, може да не успея да му внуша да пренебрегне мъртвеца в хладилника.
— Извинявай. Обикновено не се разсейвам така.
— Знам.
Фактът, че Фалън си бе позволил да се отклони от темата, говореше прекалено красноречиво колко сериозна е ситуацията.
— Не искам да го признавам, но мисля, че това, което вие разкрихте, започва да ме тревожи — продължи Фалън мрачно. — Организацията на „Нощните сенки“ е много по-голяма и развита, отколкото си
